Решение № 1402 от 08.11.2022, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 3486/2021
- Вид
- Решение № 1402
- Подписан
- 08.11.2022
- В сила
- 08.11.2022
- Състав
- Виржиния Константинова Караджова
Цитирани разпоредби
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 ал.1 пр.2 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1402 гр. Русе, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело № 20214520103486 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.12 и чл.55 ал.1 пр.2 от ЗЗД.
Ищецът Е. Д. Д. твърди, че през м.декември 2016 г. научил от бившия си съдружник И. И., че продава собствен недвижим имот, намиращ се непосредствено до местоработата им в гр.Русе, ************.Недвижимостта била оградена и в нея била налична вилна сграда, самостоятелно захранена с електрическа енергия и вода, която след ремонт можела да стане годна за постоянно обитаване.След като И. И. намалил първоначално определената от него цена за земята и постройката до 55 000 лв., ищецът убедил баща си Д.Д.Ц. да вземе потребителски паричен кредит на 13.12.2016 г., който да му предостави срещу изплащането му.
Твърди, че към него момент той не знаел, че имотът е собственост само на дъщерята на И. И.-М. И. И. и че фактически представлява част от по-голям недвижим имот, в съсобственост с трето лице.
През м.август 2017 г. ищецът се срещнал с М. И.. Същата му представила актуална скица на имота.В разговора им станало ясно, че вилната сграда, някога построена от И. И., не притежава никакви строителни документи, не може да бъде узаконена, нито да получи статут на търпимост.
1
Ищецът твърди, че бил в ситуация, когато вече не можел да се откажа от сделката, тъй като до него момент бил вложил значителни средства в ремонта на вилата и по преустройство в жилищна стая на наличния шопрон, като в последния били изградени три нови стени.Изцяло бил направен покрива, включително и върху съществуващите до тогава помещения.
Навсякъде били изпълнени подови настилки, поставен гипс-картон, замазка.Сменена била дограмата-4 бр. нови интериорни врати.В новопостроеното помещение били създадени баня и тоалетна, поставен санитарен фаянс и плочки.Бил предприет и ремонт на съществуващата до момента тоалетна.
Ищецът твърди, че жената с която живее на семейни начала, също му предоставила получена от нея сума по договор за кредит, които заедно с неговия личен кредит използвал за покупката на имота и ремонта на вилната сграда.Той се задължил да заплаща погасителните вноски на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД София по договора за потребителски паричен кредит на баща му и по неговия договор.
При това положение намира, че средствата от трите парични кредити, вложени в покупката и преустройството, ремонта на вилната сграда, са пряка и непосредствена последица от недобросъвестното поведение на ответницата и баща й.Твърди, че те са били наясно още от самото начало на преговорите, че сградата няма законен статут, виждали, че започва ремонтни дейности, но въпреки това, не го уведомили за реалната ситуация, независимо, че съзнавали, че той купува имота, само за да преустрои вилната постройка в жилище, с каквото не разполагал, за постоянно живеене на него и семейството му.
Независимо, че през м.август 2017 г. с М. И. постигнали уговорка прехвърлянето на имота да стане през м.февруари 2018 г. , в края на 2017 г. тя го уведомила по телефона, че сделката ще се осъществи през м.януари 2018 г.
Тогава тя променила и условията на продажбата.Указала му, че останалата част от продажната цена в размер на 30 000 лв. трябва да се заплати на другия съсобственик-М.Х.У..Станало ясно, че тя е придобила своята част от недвижимостта от това лице, без да е заплатила до него момент продажната цена.Ответницата го уверила, че когато се върне в страната, ще упълномощи М.Х.У. да му продаде имота.
2
Твърди, че през м.януари 2018 г. платил на ответницата сумата от 4 000 лв., за което, както и за дадените на баща й още 21 000 лв. му били издадени разписки.
Ищецът сочи, че другият съсобственик М.У. си поискал своята част от продажната цена наведнъж.Условията на сделката били изменени за пореден път, без той, като купувач, да може да се противопостави, както и да се откажа, тъй като вече бял инвестирал много пари в сградата, включително бил платил половината продажна цена.Това принудило ищеца отново да тръгне по банки, за да взема друг кредит, тъй като не бил подготвен да плаща парите наведнъж.Когато уведомил М.У., че вече има готовност да се разплати с него, узнал, че междувременно той е продал имота на сина си.
Твърди, че до него момент смятал, че ответницата е упълномощила съсобственика си да му продаде имота.Не подозирал, че тя предоставила на лицето правото да избира „да продаде имота на когото намери за добре, на цена и при условия, каквито намери за добри“.
Сочи, че притежаваните от М. И. на основание нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 149 том IV рег.№ 6126 дело № 383/2013г. на Р.П.- нотариус рег.... на Нотариалната камара с район на действие РРС, вп. акт № 19 том 24 дело № 4630, вх.рег. № 9812/08.07.2013 г. на СВ Русе 450/1137 ид.части от поземлен имот с идентификатор ************, подробно описан по-горе, са били продадени на 11.06.2018 г. от пълномощника й М.Х.У. на неговия син - В.М.У. с договор за продажба на недвижим имот-предмет на Нот.акт за покупко-продажба №48 том VI рег.
№6381 дело №493/2018г. на Нотариус рег.№... на НтК, акт №198 том 16 дело №3342, вх.рег. №7133/12.06.2018 г. на СВ-Русе.
С оглед гореизложеното, намира, че в хода на преговорите за продажба на имота ответницата и баща й създали и поддържали у него основателното очакване, че ще бъде сключен посочения по-горе договор, вкл. и чрез предаване на владението на имота още през м.май 2017 г. от И. И.-ограденото дворно място с вилната сграда в него.През цялото време от м.януари 2017 г. до извършване на плащанията в горепосочения размер ищецът не подозирал, че се водят паралелни преговори с другия съсобственик на имота.По този начин в резултат на недобросъвестното поведение на ответницата и баща й, които от самото начало скрили от него факта за собственика на имота, за 3 притежаваните от него права и незаконно построената сграда, а след това постоянно сменяли датите за прехвърляне на недвижимостта, начина на заплащане на продажната цена и лицата, на които следвало да я престира, и накрая с упълномощаването на другия съсобственик М.Х.У. да прехвърли имота, без посочването на ищеца като купувач, не се достигнало до подписването на очаквания договор за покупко-продажба.
Твърди, че във връзка с тези преговори и с договора, който очаквал да сключат при завръщането на ответницата от Германия през м.август 2017 г., направил множество разходи, на обща стойност 48 000 лв., в които били включени предоставените му от баща ми средства в размер на 10 000 лв. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД София по Договор за потребителски паричен кредит № 14280819/13.12.2016 г., сумата от 6 000 лв., получена по сключени от ищеца със същия кредитор Договор за потребителски кредит № 15063609/19.07.2017 г., както и сумата от 6000 лв., предоставена му от Р.А.Р., получена от последната по сключен Договор за потребителски кредит № 15063552/17.08.2017 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД София.
От тези разходи 25 000 лв. били заплатени като продажна цена-4 000 лв.-на ответница и 21 000 лв. на нейния баща, за 23 000 лева бил извършен ремонт на съществуващата вилна сграда и приспособяването й за постоянно обитаване, в т.ч. и преустройството на шопрона.
Освен тези разходи, към 19.04.2019 г. по договора за кредит на баща му, ищецът изплатил сумата от 3 436.99 лв.-договорни лихви и застрахователни премии и 350 лв. за такса ангажимент, а по личния договор-2 164,97 лв.– договорни лихви и застрахователни премии и 210 лв.-такса ангажимент.
Намира, че тези изплатени от него суми са в пряка и непосредствена връзка с водените преговори за закупуване на имота, по повод на който били сключени три договора за потребителски парични кредита от ищеца и близките му.
С Решение № ... от 09.12.2020 г. постановено по гр.дело № .../2019 г. по описа на РРС, исковете срещу И. И. били отхвърлени, а М. И. И. била осъдена да заплати на Е. Д. Д. сумата от 4 000 лв.–недължимо платена по нищожен предварителен договор за продажба на 450/1137 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ************, с адрес гр.Русе, ************, с площ 1 189 кв.м, ведно със законната лихва върху нея от 07.05.2019 г. до окончателното 4 изплащане, сумата от 500 лв.– предявена частично от 3 259,34 лв. за погасени договорна лихва и застрахователни премии по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-14280819/13.12.2016 г., сключен от Д.Д.Ц., сумата от 150 лв.–предявена частично от 350 лв. за такса ангажимент по същия договор; сумата от 500 лв.– предявена частично от 1 898,63 лв., представляваща погасени договорна лихва и застрахователни премии по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-15063609/19.07.2017 г., сключен от Е. Д.
Д., сумата от 100 лв.–предявена частично от 210 лева-такса ангажимент по същия договор, ведно със законната лихва върху тях, считано от 07.05.2019 г. до окончателното изплащане.Отхвърлени били исковете срещу бащата на ответницата.
Решението е влязло в законна сила по отношение на И. И..Във връзка с въззивната жалба на М. И. първоинстанционният акт е обезсилен в обжалваната част.
Иска се ответницата М. И. И. да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 500 лв., предявена частично от 3259,34 лв., за погасени договорна лихва и застрахователни премии по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-14280819/13.12.2017 г., сключен от Д.Д.Ц., сумата от 150 лв., предявена частично от 350 лв., за такса ангажимент по същия договор, сумата от 500 лв.–предявена частично от 1 898,63 лв., представляваща погасени договорна лихва и застрахователни премии по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-15063609/19.07.2017 г., сключен от Е. Д. Д., сумата от 100 лв., предявена частично от 210 лева-такса ангажимент по същия договор, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 07.05.2019 г. до окончателното им изплащане, сумата от 3 750 лв.–частично предявена от 20 655,54 лева, представляваща обезщетение за направени подобрения в имот, съставляващ 450/1137 ид.части от поземлен имот с идентификатор ************, с адрес: гр.Русе, *********, с площ 1 189 кв.м, ведно със законната лихва върху нея считано от 07.05.2019 г. до окончателното изплащане.
Иска се ответницата да бъде осъдена на основание чл.55 ал.1 пр.2 от ЗЗД да му върне сумата от 25 000 лв., от които лично е получила 4 000,00 лв., а разликата в размер на 21 000 лв. се е съгласила да бъде изплатена на баща й И. И. И., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане.Търсят се разноски по 5 делото.
Ответницата М. И. И. оспорва исковете.Сочи, че не е собственик, не владее, нито държи процесните подобрения, за които се претендира обезщетение.Твърди, че ищецът е бил в преддоговорни отношения само с баща й И. И., който никога не е бил оправомощаван било от нея, било от другия съсобственик-М.У., да предлага за продан процесната част от имота.Сочи, че купувачът е бил в известност кои са действителните собственици на недвижимостта, както и че същият е следвало преди предприемане на мащабно преустройство на сградата да проучи нейния статут.Претендира се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от Нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 149 том IV рег.№ 6126 дело № 383/2013г. на Нотариус рег.№ ... на НтК, акт № 19 том 24 дело № 4630, вх.рег. № 9812/08.07.2013 г. на СВ-Русе, на 05.07.2013 г. ответницата М. И. И. закупила от М.Х.У. и М.Й.У. 450/1137 ид.части от поземлен имот с идентификатор ************, с площ от 1 189 кв.м, при граници и съседи, както е посочено в документа, с реално право на ползване откъм имот с идентификатор ***, за сумата от 6 000 лв., която продавачите декларирали, че им е била платена изцяло от купувачката. По делото няма спор, че към м.декември 2016 г. ответницата е била едноличен собственик на посочената недвижимост. Към него момент там вече имало изградена и вилна (сезонна) постройка.В хода на производството става ясно, че процесната част от имота била изцяло оградена.