Решение № 621 от 17.05.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. Варна, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева

Членове:

Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело № 20223100500527 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба на КР. Г. К. срещу решение №136/19.01.2022г., постановено по ГД№5061/21г. на ВРС (202131101105061 от ЕИСС), В ЧАСТИТЕ, с които са били уважени искове на кредитор за установяване на дължимостта на част от вземане за главница в размер на 1384.34лв. по потребителски кредит, удостоверено в оспорена заповед за изпълнение и евентуален осъдителен иск за допълнителна горница в размер от 2841.04лв. от същата главница, като са определени разноски за исково и заповедно производство.

Като особен представител, назначен на въззивника (длъжник, останал ненамерен на постоянен и настоящ адрес), адвокат Н. (ВАК), сочи допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в необосновани изводи по фактите и приложението на закона. Позовава се на недоказана автентичност на документите, установяващи поетото от потребителя задължение и недоказано предоставяне и усвояване на парични средства от кредитополучателя, като счита че справката за получени плащания не е противопоставима на длъжника и не отразява необходимите реквизити на извлечение от кредитна сметка. Сочи, че кредиторът не е доказал и надлежно обявяване на предсрочна изискуемост, като изтъква, че връчването на искова молба на особения представител не представлява достигане на уведомление до страната, с която адвоката няма връзка. Излага и оплаквания по отношение на установените по предположение по оспорени счетоводни записи факти за получено от кредитора плащане, с което е намалено задължението на клиента.

1

Моли за цялостна отмяна на необоснования съдебен акт, след събиране на неоснователно отказано в първата инстанция заключение по установяване на неавтентичност на единствения съставен от ответника документ.

Допълнително пред настоящата инстанция в писмени бележки по съществото на спора представителят поддържа доводите за неоснователност на претенцията на кредитора, като счита че не са били доказани нито предаването на заетата сума и усвояването й от кредитополучателя, нито редовното счетоводно отразяване на движението по сметката на клиента и погасяването на дълга до конкретно претендираните остатъци. Пледира за пълно отхвърляне на недоказана претенция и моли решението за бъде отменено, като се преразгледат и определените разноски.

Насрещната страна, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата с бланкетни доводи за правилно установени факти и прилагане на закона, като сочи обстоятелства изцяло противоположни на установените от първата инстанция, поради което съдът ги възприема като евентуална защита по същество. Позовава се на валидно договорен потребителски кредит и доказано неизпълнение на присъдените в обжалвания акт парични задължения.

В писмено становище, постъпило след съдебно заседание, но подадено в разумен срок преди насрочената дата, упълномощеният юрисконсулт пледира бланкетно за пълно потвърждаване на обжалваното решение, с което са уважени основателни искове на въззиваемия кредитор.

Само въззиваемото дружество претендира разноски, като изявление, заместващо списък по чл. 80 ГПК е включено в отговор по жалбата. Размерът на поисканото възнаграждение за юрисконсултска защита е оспорен като прекомерен.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд е разгледал в определение №1198/24.03.2022г., като е отстранил допуснатото процесуално нарушение по събиране на доказателствата и е допуснал поискана в първа инстанция експертиза за проверка на истинността на оспорен частен документ.

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявения иск за установяване на изискуемо вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по твърдения на кредитор (чл. 410 ГПК), съединен в евентуалност с иск за присъждане на същото задължение, поради новонастъпили факти по изискуемостта му.

Кредиторът е обосновал искането си за издаване на заповед по ЧГД 13608/2020г на ВРС като се позовал на договор за кредит № PLUS-16875066, с който като доставчик на финансова услуга е предоставил на клиента си сума от 5000лв, която ответникът се задължил да върне в срок от 48 месеца на погасителни вноски, включващи части от главница, фиксирана по размер лихва и други разходи. Заповед №261124/28.10.20г. е била издадена по твърденията за пропуснати падежи по договорения погасителен план и упражнено право на предсрочна изискуемост, за няколко вземания, като предмет на настоящия процес е само дълга за непогасения остатък от главницата.

2

В рамките на служебната проверка за допустимост съдът констатира, че заповедта е била връчена по реда на чл. 47 ал.5 ГПК, което изключва ефективна защита на длъжника и налага съдебно установяване по специалния ред на чл. 422 ГПК. Обжалваната част от произнесеното установително съдебно решение в полза на доставчика на кредитната услуга съвпада с част от удостоверената главница в нестабилизираната заповед като признатата сума от 1384,34лв съответства на сбор от вноски по погасителния план, посочени като съответни на дължимите вноски в периода 20.07.2019 – 20.12.2021г. и е допустимо. Осъдителните претенции са били предявени като евентуални искове, при условие, че изискуемостта на дълга не бъде установена. Това процесуално условие изисква въззивният съд да провери на първо място правилността на изводите по установителната претенция, вкл. и за отхвърлената й част и едва тогава ще може да прецени допустимост и на осъдителните диспозитиви. Затова, макар да не е сезиран с отхвърлянето на установяване на горницата, обхващаща главницата, включена във вноските с падежи от 20.01.2022г. и тази част от решението подлежи на въззивен контрол на осн.чл. 269 ГПК, като част от проверка за процесуална предпоставка за правото на иск по обжалвана присъдена сума от 2841.04лв.

Така общият обем на проверка на въззивния съд се ограничава от сезирането до сбор от 4225.38лв. В останалата част отхвърлителните диспозитиви са стабилизирани с пропускане на срока за обжалване и съдът не може да ги ревизира.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът е представил писмен договор за комплексна финансова услуга № PLUS-16875066, с който установен в друга държава-членка и действащ чрез регистриран клон в България търговец се е договорил да предостави на своя клиент физическо лице потребителски паричен кредит, както и допълнителна възможност за отпускане на револвиращ кредит и издаване и ползване на кредитна карта. Индивидуалните параметри на основния кредитен продукт( основната сделка, чието изпълнение е посочено като условие за ползване на другите уговорени възможности) и условията за предоставяне и и ползването му, както и допълнителните възможности за ново кредитиране са изготвени като един цялостен документ от общо 9 страници (л. 72-76 от делото на ВРС). Автентичността на това документиране е потвърдена от назначеното от настоящата инстанция вещо лице. Графологът дава категорично заключение за съвпадане на множество признаци, характеризиращи подписа на въззивника и съдът го възприема като убедително обосновано със специални знания потвърждение на авторството на писменото изявление. Така, след като е отстранил непълнотата на доказателствата, въпреки допуснато процесуално нарушение от първата инстанция, въззивният съд самостоятелно достига до фактически извод, съвпадащ с този в мотивите на обжалвания акт. Подписаният от кредитополучателят документ удостоверява неизгодните за автора си изявления, относно дадено съгласие по постигнатите уговорки с кредитора( чл. 180 ГПК) относно съдържанието на кредитната сделка. Въз основа на индивидуалните параметри съдът приема за доказано, че кредиторът е 3 договорил да предостави на потребителя по посочена от него лична банкова сметка в Банка ДСК сума от 5000лв, за ползване като потребителски кредит в рамките на 48 месеца(до последна падежна дата 20.03.2023г.). Такава доказателствена стойност има и изричното изявление, документирано непосредствено преди положения подпис на потребителя, представляващо признание към момента на подписването на договора на 21.03.2019г на получаването на сумата именно по посочената в договора като обявена от клиента сметка с конкретен IBAN в Банка ДСК. Оплакването за установяване на реалното предаване на сума от 4825лв. като чиста стойност от главница от 5000лв , намалена със задържана от кредитора уговорена начална такса 175лв.(според уговорката в чл. 2) не е основателно. Въззивният съд достига до същия фактически извод, който се подкрепя и от обявената преддоговорна информация в съставения Стандатен европейски формуляр(л.91от делото на ВРС), в който кредиторът е посочил точно този нетен размер като сума, която потребителя ще разполага по личната си сметка.

Това признание съдът съпоставя с представената от кредитора счетоводна справка, в която са нанесени три плащания, признати като вноски от клиента в рамките на първите три месеца, следващи договарянето и в размери съвпадащи с уговорената месена вноска. Вярно е, че тези записвания не са били потвърдени с първични документи за съответни транзакции, но в случая те не ползват пряко кредитора, чието изпълнение чрез заверка на банкова сметка вече е било признато. Напротив, счетоводния запис на прието погашение ползва клиента, като признание за намаляване на дълга по кредита и затова въззивният съд приема доказателствената стойност на счетоводния запис, ползващ оспорващата го насрещна страна. В тази част фактическите изводи за установеното изпълнение на длъжника изцяло се възприемат и от въззивния съд.

Въззивникът излага и оплаквания относно изводите по установения факт на уведомяването на длъжника за лишаването му от уговорения срок за изпълнение. В тази насока кредиторът се е позовал само на уговорка в кредитния договор за предсрочна изискуемост на всички задължения при допусната забава на две или повече вноски, като евентуално в исковата си молба е заявил изрично и воля за прекратяване на действието на погасителния план, считано от уведомяването на длъжника при получаване на връчените от съда книжа. Това изявление е достигнало до длъжника на датата на фикционното връчване на исковата молба (чл. 47 ал. 5 ГПК), удостоверено от съда с разпореждането за 15.06.2021г., с което първоинстанционният съд е приел книжата за връчени, след като е изчерпил повторно всички известни начини за намиране на адресата (издирване на телефон и месторабота и трикратни посещения на регистриран постоянен и настоящ адрес и пропускане на срок за получаване на депозирани след залепено уведомление книжа). Зачитането на материално правно действие на инкорпорирани в исковата молба изявления принципно се приема в практиката на съдилищата, независимо дали процесуалното действие е прието лично от ответника или от назначения особен представител (Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК). Затова и преценката на новонастъпил в хода на процеса факт на връчване на изявление за предсрочна изискуемост като установено надлежно уведомяване на длъжника се споделя и от въззивния 4 съд.

Правните изводи, които са направени по така установените факти обаче са взаимно противоречиви. Това е така, защото след като е разгледал съдържанието на сключения от потребителя договор и е приел, че то не съответства на изискванията за валидност на такава сделка, въведени с императивни норми, съдът е отрекъл и действието на уговорките за разсрочени падежи, но същевременно е обосновал отхвърлянето на част от установителна претенция на кредитора с извод за ненастъпили уговорени срокове за плащане на вноски от валиден погасителен план. Нарушени са правилата на формалната логика, тъй като едновременно като факт, настъпил преди приключване на спора е установено предсрочно лишаване на длъжника от ползите на всички разсрочени падежи, но въпреки това е установена като дължима само част от главница по просрочени вноски. Оплакванията за необоснованост на съдебния акт въззивният съд приема за основателни, а това налага да изложи самостоятелна аргументация по правните последици от правилно установените факти.