Определение № 841 от 29.06.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 841 гр. Стара Загора, 29.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20265500500421 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.407, ал.1 от ГПК.

Делото е по частна жалба вх.№ 8134/12.05.2025г. от заявителя „А.Б.“ ООД, с.Б., общ.Т., обл.Л. срещу негативното за нея постановено в з.з.

Определение № 901/11.05.2026г. по приключеното ч.гр.д.№ 735/2026г. по описа на РС - гр.К., обл.С., с което е оставена без уважение молбата му за издаване на изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение № 505/12.03.2026г. Ч.жалбоподател счита, че атакуваното определение е неправилно, тъй като длъжникът не бил подал валидно възражение в преклузивния законов срок. Твърди се, че постъпилото възражение от длъжника съдържало грешен номер на делото и е било входирано по друго производство, а заповедният РС неправомерно бил приложил принципа на служебното начало, за да „коригира“ волята на длъжника.

Длъжникът „Д.“ ЕООД, гр.Л. е подал писмено Становище вх.№ 9011/27.05.2026г., с което оспорва ч.жалба. Заявява, че е била налице допусната техническа грешка при изписване номера на делото и изрично потвърждава волята си за оспорване на заповедта по въпросното ч.гр.д.№ 735/2026г. по описа на РС- К..

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, становището на длъжника и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно процесуалнолегитимирано лице - заявител, в предвидения законов срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в изискуемата се писмена форма.

Разгледана по същество ч.жалба се явява неоснователна и недоказана, тъй като макар първоинстанционният съд да е посочил, че актът му е окончателен, съгласно императивната разпоредба на чл.407, ал.1 от 1

ГПК първоинстанционното Разпореждане, с което се отхвърля молба за издаване на изпълнителен лист, подлежи на обжалване с частна жалба пред по- горния въззивен съд.

От фактическа страна е установено, че въпросната Заповед № 505/12.03.2026г. е била връчена на длъжника на 23.03.2026г., 1- месечният срок за възражение по чл.414, ал.2 от ГПК изтичал на 23.04.2026г., но още на 14.04.2026г.(в рамките на законовия срок) длъжникът е подал писмено Възражение по образец в заповедния първоинстанционен РС- гр.К., обл.С., където поради допусната очевидна техническа грешка във възражението е посочен номер на неправилното ч.гр.дело „725/2026“ вместо правилното „735/2026“ - и двете по описа на РС - К..

Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.2, изр.2 от ГПК, срокът не се смята за пропуснат, когато молбата е подадена в срок пред друг съд, като тази законова норма е израз на принципа за оказване съдействие на страните по смисъла на общия принцип на чл.7 от ГПК. Следователно след като законът признава за редовно действие, извършено пред некомпетентен съд, то на още по- силно фактическо и правно основание следва да се признае за редовно действие, извършено пред същия надлежния първоинстанционен съд, но придружено от техническа грешка единствено и само в част от номерацията на делото.

Въззивният съд констатира, че РС обосновано, законосъобразно и правилно е извършил служебна справка, установявайки, че между същите страни няма друго висящо заповедно производство и при това положение волята на длъжника да оспори именно процесното вземане е ясно идентифицируема. В тази връзка очевидно твърде формалният подход, настояван от ч.жалбоподател /заявителя/ изцяло противоречи на целта на закона и на правото на защита на длъжника.

Следователно, тъй като е налице своевременно подадено писмено възражение от длъжника, заповедта за изпълнение не е влязла в законна сила съгласно чл.416 от ГПК, което представлява абсолютна процесуална пречка за издаване на искания от заявителя Изпълнителен лист по реда на чл.405 от ГПК. Поради което напълно обосновано, законосъобразно и правилно първоинстанционният РС - К. е указал на заявителя /ч.жалбоподател/ реда за предявяване на последващия установителен иск по смисъла на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

По всички гореизложени съображения обжалваното първоинстанционно Определение следва да бъде потвърдено изцяло, ведно с всички законни последици.

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на самостоятелно обжалване пред по-горен съд.

Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.407, ал.1 във вр. с чл.414, ал.2 и чл.62, ал.2, изр.2 от ГПК, въззивният ОС - Стара Загора ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 901/11.05.2026г., постановено по ч.гр.д. № 735/2026г. по описа на Районен съд - К., обл.С..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3