Определение № 2523 от 01.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2523 гр. София, 01.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20251000502236 по описа за 2025 година

САС е сезиран с две частни жалби, които са както следва:

1. ЧЖ № 285222/18.12.24 г., предявена от В. Р., Б. Р., В. П., К. В., Ц. Д., М. П. и И. К. срещу определение от 22.11.24 г., с което е обезсилено решение 314814/16.01.18 г. по гр.д. 37043/13 г. по описа на СРС по отношение на М. Х. и Д. К. и 2. ЧЖ 265511/01.04.25 г. от Н. П., срещу определение от 11.03.25 г., с което се връща нейна частна жалба № 285222/18.12.24 г.

С първата частна жалба се твърди, че производството срещу посочените страни е прекратено поради откази от исковете срещу тях, но лицата, спрямо които исковете са отказани не са първоначални ответници в спора, а са наследници на починала страна, конституирани на основание чл. 227 ГПК на нейно място, наред с друг наследник. Поради това жалбоподателите считат, че отказ от иска е допустим само спрямо всички процесуални правоприемници на починалата страна, каквото изявление няма. Молят да се отмени определението, с което след прекратяване на производството, първоинстанционното решение е частично обезсилено (спрямо лицата, относно които има изявление за отказ от иска).

Втората частна жалба е бланкетна. Съдът е върнал частна жалба от въззивничката Н. Петрова поради неизпълнени указания да уточни защо счита, че жалбата, подадена един ден след изтичане на срока за обжалване на определение с частна жалба е редовна. С частната жалба се твърди, че определението, изискващо от частната жалбоподателка да уточнява обстоятелства е неправилно, тъй като обстоятелствата, чието уточняване се иска се съдържат по делото.

Състав на САС, като установи, че жалбите са допустими, при преценка на 1 основателността им съобразява следното:

Производството по гр.д. 12738/20 г. по описа на СГС е въззивно. Образувано е въз основа на две въззивни жалби срещу решение 314814/16.01.18 г., постановено по гр.д. 37043/13 г. по описа на СРС. Първата от тях е предявена от процесуалния представител М. Т., повереник на ответниците В. Р., Б. Р., Н. П., В. П., К. В., А. В., Д.

М., Ц. Д., М. П., а втората е от ответниците В. В. и Д. Д..

В хода на въззивното производство въззивничката Д. М. е починала (на ******** г.). На основание чл. 227 ГПК на нейно място са конституирани наследниците й И. К., Д. К. и М. Х.. С три молби - съответно вх. № 281291/21.10.24 г., 281292/21.10.24 г. и 263880/05.03.25 г., ищецът Х. Б. е направил отказ от иска спрямо всеки от правоприемниците на Д. М., които са както следва И. К., М. Х. и Д. К..

Поради заявяването на отказите в различно време съдът се е произнесъл с две последователни определения. С първото от тях № 267289/22.11.24 г. (л. 164) той е прекратил производството срещу Д. К. и М. Х. и е обезсилил постановеното първоинстанционно решение по отношение на тях. С последващо определение 261108/11.03.25 г. съдът е прекратил производството срещу И. К. и е обезсилил първоинстанционното решение по отношение на него.

С оглед задължението на съда в производствата, образувани въз основа на частни жалби, да се обсъжда правилността на всички процесуални действия, довели до резултата, предмет на частната жалба, вкл. на основания, непосочени в жалбите, настоящият състав приема, че двата отделни акта (определение № 267289/22.11.24 г. и 261108/11.03.25 г.), разглеждани взаимосвързано водят до правилен извод на съда.

Разпоредбата на чл. 233 ГПК регламентира, че ищeцът мoжe дa ce oтĸaжe изцялo или oтчacти oт cпopнoтo пpaвo във вcяĸo пoлoжeниe нa дeлoтo… Koгaтo oтĸaзът e нaпpaвeн пpeд въззивнaтa или ĸacaциoннaтa инcтaнция, oбжaлвaнoтo peшeниe ce oбeзcилвa. Тъй като трите лица, спрямо които с два различни акта се обезсилва първоинстанционното решение и се прекратява производството по делото са процесуални правоприемници на починала страна, то крайните последици от постановяване на актовете са правилни. Разгледан целокупно (според изявленията на ищеца в три молби до съда за отказ от иск) отказът бива насочен към претенцията срещу първоначалната ответничка Д. М..

Процедурно обаче съдът неправилно се е произнесъл по изявления на ищеца, разделящи отделните правоприемници (доколкото правоприемството е процесуално, то всеки от правоприемниците не е самостоятелна страна в процеса, а е участник в рамките на правата на своята праводателка). Поради това постановеното на 22.11.24 г. определение № 267289, с което съдът е прекратил производството само срещу Д. К. и М. Х. е неправилно и следва да се отмени.

По жалбата на Н. П. липсват доказателства същата да е оттеглила 2 пълномощията си спрямо адвокат Т., чрез която е уведомена за обжалваното от нея определение (л. 186). Видно от уведомлението, същото е получено от адв. Т. на 12.12.24 г. Частната жалба с вх. № 285457 от името на Н. П. е депозирана по електронен път на 20.12.24 г. – ден след изтичане на седмодневния срок за обжалване на определенията на съда. Поради това тя е просрочена и като е разпоредил връщането й, СГС е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Водим от горното САС:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ от 11.03.25 г., инкорпорирано в определение № 261108, с което се връща частна жалба № 285222/18.12.24 г., подадена от Н. П..

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната при субсидиарно приложение на изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3