Решение № 1116 от 01.08.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1116 гр. Пловдив, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20225300501243 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение № 260002/10,01,2022 г., постановено по гр. д. № 621/2021 г. на РС А., I гр. състав; е разрешен спор за родителски права като е определено местоживеенето на детето А.Д.К., ЕГН ************; при нейната майка Д.И.В., ЕГН **********; на същата е предоставено упражняването на родителските права спрямо детето А., определен е режим на лични отношения между бащата Д. С. К., ЕГН **********; и детето А., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа до 18,00 часа за всеки един от дните, без преспиване. Определена е и издръжката за детето, като бащата Д. С. К. е осъден да заплаща на детето си А.

Д.К., чрез нейната майка и законен представител Д. И. В., ЕГН **********; месечна издръжка в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба 24,03,2021 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, както и издръжка за минало време – за периода от 24,03,2020 г. до 23,03,2021 г., в размер на 100 лв. (сто лева) месечно, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 200 лв. – искът е отхвърлен.

Решението се обжалва от ответника Д. С. К., ЕГН **********; в частта относно режима на лични отношения, както и в частта относно издръжката занапред – за разликата над сумата от 200 лв. до присъдения размер от 250 лв. месечно; както и за 1 целия размер на присъдената издръжка за минало време. С оплакване за незаконосъобразност се иска решението да бъде отменено в посочените части и вместо това: 1/ да се определи срещите между бащата и детето да се осъществяват два пъти месечно с преспиване на детето при бащата; 2/ издръжката за детето да се определи в размер на 200 лв., считано от предявяване на исковата молба; 3/ искът за издръжка за минало време – да се отхвърли.

Ответникът по въззивната жалба Д. И. В., ЕГН **********; изразява становище за неоснователност на същата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството пред РС е образувано по иск с правна квалификация чл. 127 от СК. Предявен от Д. И. В., ЕГН **********; против Д. С. К., ЕГН **********.

Твърди се, че страните са родители на малолетното дете А., но от края на 2019 г. не живеят заедно и не могат доброволно да разрешат въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето. От съда се иска да разреши спора като определи местоживеене на детето при майката и на нея предостави упражняването на родителските права спрямо детето, както и да определи режим на лични отношения между бащата и детето. Иска се присъждане на издръжка за детето, считано от предявяване на исковата молба, в размер на 250 лв. месечно, и за минало време – за период от една година преди предявяване на исковата молба, в размер на 200 лв. месечно.

Ответникът Д. С. К. не се противопоставя упражняването на родителските права спрямо детето да се предостави на майката, претендира детето да преспива в дома му, оспорва като завишена по размер претенцията за издръжка занапред и като изцяло неоснователна претенцията за издръжка за минало време.

С първоинстанционното решение е определено местоживеене на детето при майката и на нея е предоставено упражняването на родителските права спрямо детето анелия. В тази част решението на РС не е обжалвано и е влязло в сила.

Спорът пред настоящата инстанция се съсредоточава около въпросите за осъществяване режима на лични отношения и издръжката:

Досежно личните отношения:

Детето на страните е момиче на три години. Не се спори, че от раждането му досега непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието му се полагат от майката, като от края на 2019 г. родителите са разделени.

Бащата не живее с детето от повече от две години, в този период не го е вземал при себе си е не е оставал насаме с детето. Предвид ниската възраст на детето, 2 срещите му с бащата до настоящия момент са се осъществявали основно в присъствието на майката.

При решаване на спора относно режима на лични отношения съдът следва да изхожда преди всичко от интересите на детето. А те изискват да се осигури възможност за създаване и укрепване на емоционална връзка между бащата и детето, но в същото време, и дори на първо място, следва да се осигури запазване емоционалния комфорт на детето.

На този етап от развитието си (на три години) детето е несамостоятелно и в ежедневието си се нуждае от постоянни грижи, свързани с режима на хранене, занимания и сън. Освен посрещане на първостепенните му нужди, на тази възраст детето особено силно се нуждае от нежност, внимание, съвместни занимания, грижи за интелектуалното и физическото развитие, за да има основания да се чувства обичано и защитено. Тези потребности се посрещат от майката, поради което на този етап тя е значимият за детето родител. Във възрастта, на която е А., зависимостта от значимия за детето родител е особено силна и присъствието на майката е основна потребност за детето.

От друга страна на тази възраст се създават основните навици и модели на поведение, формиращи детето и определящи развитието му. Ритмичното повтаряне на всички елементи от режима (хранене, сън, игри, занимания, разходки) осигурява предпоставка за пълноценно и хармонично развитие на детето. Постоянството при спазването на режима създава у детето т. нар. „устойчив динамичен стереотип”, приучава го към ред и дисциплина и едновременно с това развива способността му за адаптация към променяща се среда. Затова от основно значение е спазването на основните режимни моменти (време на лягане и ставане от сън, продължителност на разходките, режим на хранене и хранителни навици). Резките промени в денонощния стереотип на тази възраст се понасят трудно от детето, застрашават емоционалната му стабилност и биха могли да предизвикат емоционални травми.

Изложеното мотивира съда да приеме, че на този етап от развитието на детето отделянето му от майката и продължителното й отсъствие, още повече – преспиване на детето при бащата, би се отразило негативно на емоционалното състояние на детето.

Затова срещите между бащата и детето занапред следва да се осъществяват в определени часове, съобразени с режима на детето (включващ – на тази възраст, следобеден сън) както следва: всяка първа или трета седмица от месеца в петък, събота и неделя, за времето от 09,00 ч. до 18,00 ч. за всеки от посочените дни, без преспиване на детето в дома на бащата.

Този начин на провеждане на срещите между бащата и детето следва да се възприема като преходен етап в личните им отношения, предвид обусловените от 3 възрастта на детето физиологични и емоционални потребности. На следващ етап – когато връзката помежду им се задълбочи и детето започне да се чувства сигурно в присъствието на баща си, изгради трайни навици в самообслужването и е достатъчно самостоятелно, то би могло да нощува на място, различно от обичайното. На настоящия етап обаче е невъзможно да се определи „подходяща” възраст за това, доколкото не би могло да се прогнозира развитието на емоционалната връзка между бащата и детето, степента на доверие помежду им, отношенията на детето с окръжаващите го на мястото, където ще преспива, различно от обичайното.

Досежно издръжката:

Пред настоящата инстанция не се оспорва основанието на исковете за издръжка – ответникът е баща на малолетния А. и като такъв е длъжен да осигурява издръжка на детето си. Не се спори и относно приетите от РС като необходими за детето средства в размер на около 400 лв.

Предявените с въззивната жалба оплаквания се отнасят до приетия от РС размер на дължимите издръжки за минало време и занапред, като се оспорва извода, че ответникът е в състояние да заплаща издръжка в присъдения размер.

Във връзка с възможностите на бащата пред РС са събрани гласни доказателства, от които се установява, че същият работи и реализира доходи в размер на около 900 лв. месечно. При изслушването му пред настоящата инстанция същият признава, че в периодите, в които работи, доходите му са в размер най-малко на 800 лв.

С оглед това РС е приел, че ответникът е в състояние да заплаща издръжка за детето си в размер на 250 лв. месечно занапред, считано от предявяване на исковата молба. За процесния минал период е прието, че ответникът следвало да заплаща издръжка от 200 лв., от които да се приспаднат заплащаните от него по 100 лв. на месец и да се присъди разликата от 100 лв. месечно.

Този извод се споделя и от настоящата инстанция. Ответникът е в трудоспособна възраст, не се установява да страда от хронични заболявания или да е задължен за издръжка към други низходящи. С оглед на това съдът приема, че бащата може и следва да участва в издръжката на детето със сума в размер на 100 лв. месечно за периода от една година преди завеждане на исковата молба и със сума в размер на 250 лв. месечно за периода от предявяване на исковата молба до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката.

С оглед изложеното решението на РС в обжалваната му част следва да се приеме за законосъобразно и да се потвърди.

На въззиваемия следва да се присъдят сторените деловодни разноски за производството пред ПОС, които се констатираха в размер на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

4

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260002/10,01,2022 г., постановено по гр. д. № 621/2021 г. на РС А., I гр. състав; В ЧАСТТА, с която е определен режим на лични отношения между бащата Д. С. К., ЕГН **********; и детето А. Д.К., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа до 18,00 часа за всеки един от дните, без преспиване бащата; КАКТО И В ЧАСТТА, с която Д. С. К. е осъден да заплаща на детето си А. Д.К., чрез нейната майка и законен представител Д. И. В., ЕГН **********; месечна издръжка в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба 24,03,2021 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, КАКТО И В ЧАСТТА, с която Д. С. К. е осъден да заплати на детето си А.Д.К., чрез нейната майка и законен представител Д. И. В., ЕГН **********; издръжка за минало време – за периода от 24,03,2020 г. до 23,03,2021 г., в размер на 100 лв. (сто лева) месечно

В частта относно режима на лични отношения решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд. В частта относно издръжката решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5