Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 781 от 11.12.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно търговско дело 506/2025
Вид
Определение № 781
Подписан
11.12.2025
В сила
11.12.2025
Състав
Христо Лазаров, Женя Димитрова, Жана Иванова Маркова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 781 гр. София, 11.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно търговско дело № 20251001000506 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.729, ал.3 ТЗ във вр. с чл.274, ал.1, т.2 ГПК, образувано по частна въззивна жалба вх. №268496/27.05.2025 година от НАП срещу определение №260763/12.05.2025 година, постановено по т.д.

№328/2014 година по описа на СГС, ТО, VI-14 състав, с което е оставено без уважение възражението на Национална агенция за приходите с вх.№266804 от 24.04.2025 година срещу частична сметка за разпределение от 01.04.2025 година на суми в масата на несъстоятелността на „София сити“ ЕАД, ЕИК175073668, обявена в ТРРЮЛНЦ с рег. №20250407144414, в частта и за погасяване на вземания за разноски в размер на 550 лева и 24 000 лева и е одобрена частична сметка за разпределение от 01.04.2025 година.

Към частната въззивна жалба е приложена преписката по постъпилото възражение от НАП срещу изготвената частична сметка за разпределение на суми в производството по несъстоятелност на „София сити“ ЕАД, с която е разпределена сумата от 140 000 лева, постъпила от публична продан на недвижим имот на длъжника, в частта, с която са погасени вземания за предплатени разноски в производството по несъстоятелност в размер на 550 лева на кредитора „НОА ИН“ ООД и 24 000 лева на кредитора „ТРИ ПРОПЪРТИС“ ЕООД, с твърдения, че такива вземания не са включени в списъка на приетите вземания.

Твърди се в жалбата, че синдикът посочва, че сумата от 28550 лева се 1 разпределя за прихващане на вземания на кредитора „Ноа ин“ ООД по реда на чл.722, ал.1, т.3 ТЗ. В списъка на кредиторите с приети допълнително предявени вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20230620122438 и одобрен с определение №261913/20.10.2023 година, обявено в ТРРЮЛНЦ под №20231023180850 вземането е включено в размер от 28 000 лева, поради което незаконосъобразно е включена и сума в размер на 550 лева. На следващо място синдикът незаконосъобразно е предвидил прихващане на сумата в размер на 8 000 лева с вземането на „Три пропъртис“ ЕООД, тъй като тези разноски са заплатени от друг кредитор. По отношение на сумата от 16 000 лева, предплатени разноски, същите не са предявени и за тях не е изготвен списък на приетите вземания, поради което прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съдът да отмени определението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго, с което извърши разпределението чрез разпределяне на сумата от 439524 лева и сумата от 15 000 лева, чрез удовлетворяване на вземанията на НАП по реда на чл.722, ал.1, т.6 ТЗ и чл.722, ал.1, т.7 ТЗ.

Частната жалба е обявена в ТР.

По делото е постъпил писмен отговор от „НОА ИН“ ООД, в който се излага, че е кредитор в производството по несъстоятелност и при проведен търг по чл.717в е обявен за купувач на АТЕЛИЕ/СТУДИО, находящо се в секция „Е“ на апартаментен хотелски комплекс 1.1 на етаж четири, на кота +8,70м, със застроена площ от 51,10 кв.м., заедно с 2,812 % ид.ч. от общите части на секция Е на комплекса, равняващи се на 12,01 кв.м. и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата, което студио съгласно КККР, одобрени със Заповед РД 183/11.01.2021 година на ИД на АГКК представлява самостоятелен обект в сграда 1 с идентификатор *** с адрес на имота: гр.София, район Витоша, ул.197, бл.1, вх.Е, ет.4, ап.Е-4а, находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***. с предназначение: ЖИЛИЩЕ, апартамент, брой нива на обекта: 1/едно/ с площ от 51,10 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

СОС с идентификатор *** под обекта СОС с идентификатор ***, над обекта СОС с идентификатор *** и

СОС с идентификатор ***, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, подробно описано по-горе 2 съгласно протокол за извършена продажба по реда на чл.717в ТЗ, чрез търг с тайно наддаване на имущество, част от масата на несъстоятелността на „София сити“ ЕАД /н/ и съставената въз основа на него частична сметка за разпределение на суми в рамките на производството по несъстоятелност.

Искането от НАП е да не се зачетат привилегията и правото за удовлетворяване на платените разноски от кредитора „Ноа ин“ ООД и вместо това да се даде предимство на кредитор по т.6, което искане не намира опора в разпоредбите на закона. Моли съдът да потвърди определението на първоинстанционният съд.

Частната жалба изхожда от легитимирано съгласно чл.729 ал.3 ТЗ лице – кредитор, депозирал възражение срещу обявената частична сметка за разпределение в законоустановения срок /определението на съда за одобряване на сметките за разпределение е обявено в ТР на 13.05.2025 година, а жалбата е депозирана на 20.05.2025 година/.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Липсва спор относно следните факти, а и същите се установяват от публично известните и обявени в ТР обстоятелства, както и от данните по делото, а именно, че с решение №685/24.04.2015 година, постановено по т.д.328/2014 година по описа на СГС, ТО-VI-14 състав е обявена неплатежоспособността на „София сити“ ЕАД, определена е началната дата на неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност, а с решение №1495/19.08.2016 година са прекратени правомощията на органите на длъжника. Одобрен е списък на приетите предявени вземания, в който „ОББ“ АД е кредитор с приети вземания, произтичащи от три договора за банков инвестиционен кредит – от 28.06.2006 година, от 28.05.2007 година и от 21.12.2007 година.

С определение от 25.06.2015 година, съдът е спрял производството, на осн. чл.632 ТЗ. На 28.06.2016 година кредиторът „ОББ“ АД е привнесъл разноски в размер на 6000 лева и производството по делото е било възобновено.

С определение №6646/19.12.2016 година /л.225, т.3/ е спряно производството поради изчерпване на средствата, като кредиторът „ОББ“ АД е привнесъл разноски в размер на 8000 лева на 13.11.2017 година /л.232, том 3/ 3 и видно от решение №2215/23.11.2017 година /л.233, том 3/ производството е възобновено. С решение от 16.05.2018 година е спряно производството и кредиторът „ОББ“ АД е привнесъл разноски в размер на 8000 лева на дата 11.03.2019 година, поради което с решение №885/09.05.2019 година производството по делото е възобновено.

На 30.07.2019 година /л.871, т.4/ е представен договор за цесия между „ОББ“ АД и „СНБ Актив“ ЕООД, от който е видно, че вземанията си „ОББ“ АД прехвърля на „СНБ Актив“ ЕООД, включително са прехвърлени и вземания за разноски в несъстоятелността в размер на 22818,20 лева.

На 27.05.2020 година е постъпило изявление, че вземането по договор з инвестиционен банков кредит „СНБ Актив“ ЕООД прехвърля на „Крам комплекс къмпани“ ЕООД, а с поредица от договори за цесия вземанията по договорите от 28.05.2007 година и от 21.12.2007 година са прехвърлени последователно на „Латона М“ ООД, на „Синголо“ ЕООД и като краен приобретател „Ноа ин“ ООД.

Предмет на договорите за цесия не са разноските по несъстоятелността в размер на 22818,20 лева, за които като кредитор се легитимира „СНБ Актив“ ЕООД. На 27.01.2020 година /л.739, т.4/ „СНБ Актив“ ООД е предплатило разноски в размер на 8000 лева и с молба от 10.02.2021 година е поискало включването им в списък на допълнително приетите вземания.

На 30.11.2020 година „Ноа ин“ ООД е предплатило разноски в размер на 8000 лева, на 10.03.2022 година – 10 000 лева, а на 07.02.2023 година разноски в размер на 10 000 лева, като с молба е поискано включването им в списък на допълнително приетите вземания.

Т а к ъ в списък на кредиторите с приети допълнително предявени вземания е обявен в ТРРЮЛНЦ под №20230620122438 и одобрен с определение №261913/20.10.2023 година, обявено в ТРРЮЛНЦ под №20231023180850, като в него фигурират като кредитори, предплатили разноски, както следва „Ноа ин“ ООД за сумата от 28 000 лева и „СНБ Актив“ ООД за сумата от 8000 лева.

От данните по делото е видно, че след продажба по реда на чл.717в ТЗ/л.1610, т.6/ е одобрен за купувач „Ноа ин“ ООД.

Изготвена е частична сметка за разпределение като от тази сума синдика прихваща вземането на „Ноа ин“ ООД с поредност на удовлетворяване чл.722, 4 ал.1, т.3 ТЗ в размер на 28550 лева, представляващо разноски в несъстоятелността и сумата от 30818,20 лева на „Три пропъртис“ ЕООД по чл.722, ал.1, т.3 ТЗ, като в сметката за разпределение синдикът е посочил, че е налице договор за цесия между „СНБ Актив“ ЕООД.

Срещу така изготвената сметка е постъпило възражение от кредитора НАП, като с определение на съда, същото е оставено без уважение. Предмет на възражението е сумата от 550 лева, предвидена за удовлетворяване чрез прихващане на вземания на кредитора „НОА ИН“ ООД, както и сумата от 24 000 лева, предвидена за удовлетворяване на кредитора „ТРИ ПРОПЪРТИС“ ЕООД. В останалата част изготвената сметка не е обжалвана.

Съгласно разпоредбата на чл.729, ал.1 ТЗ, съдът по несъстоятелността одобрява с определение сметката за разпределение, след като направи съответната промяна, когато служебно или при възражение е констатирал незаконосъобразност. В тази процедура, съдът извършва преценка дали съдържащите се в сметката вземания на кредиторите отговарят на тези в одобрения списък на приетите вземания, какъв е размерът на сумите за разпределение и как тези суми следва да бъдат разпределени между отделните класове кредитори с приети вземания, като се отчетат извършените плащания преди тази сметка.

Предвид горното и с оглед трайната и константна практика на съда, че при изготвяне на сметката за разпределение синдикът извършва преценка за вземанията на кредиторите, подлежащи на удовлетворяване съобразно одобреният списък на приетите вземания, съдът намира, че правилно е прихваната сумата от 550 лева, разноски по несъстоятелността в полза на купувача „Ноа ин“ ООД по следните съображения:

„Ноа ин“ ООД е предплатил разноски за сумата от 28 000 лева, плащането, на които е извършено на 30.11.2020 година, на 10.03.2022 година и на 07.02.2023 година, поради което тази сума представлява разноски по чл.629б ТЗ.

Сумата от 550 лева е прехвърленото вземане за разноски в размер на 550 лева, включено в списъка на приетите предявени вземания по чл.685 ТЗ по договор за инвестиционен банков кредит от 28.05.2007 година, вземането, на които е прехвърлено с договор за цесия от „ОББ“ АД на „СНБ Актив“ ООД, а впоследствие, чрез последователни договори за цесия на „Ноа ин“ ООД, което 5 се удовлетворява с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ.

По отношение сумата от 24 000 лева, посочена от синдика в сметката за разпределение като дължима на „Три пропъртис“ ЕООД, формирана съгласно жалбата от сумите, платени от кредитора „ОББ“ АД в размер на 8000 лева на 13.11.2017 година и в размер на 8000 лева на дата 11.03.2019 година, както и извършеното плащане от „СНБ Актив“ ООД на сумата от 8000 лева, съдът намира следното:

Съгласно разрешението, дадено с ТР 1/2017 година на ОСТК на ВКС, т.9 разпоредбата на чл. 722 ТЗ урежда императивно реда, по който се удовлетворяват вземанията на кредиторите. При липса на специална разпоредба, която да създава привилегия за удовлетворяване на кредиторите, предплатили разноски, или за възнаграждението на синдика, тези вземания попадат в ред 3-ти (чл. 722, т. 3 ТЗ).

Съгласно разпоредбата, когато наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност, съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена в даден от него срок от лицата по чл. 625 ТЗ или от друг кредитор, за да бъде открито производството по несъстоятелност. Предплащането на разноски по реда на чл. 629б ТЗ се извършва също и когато в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските за това производството (чл. 632, ал.

5 ТЗ). Целта на посочените разпоредби е да се осигури възможност производството по несъстоятелност да се развие независимо от липсата на достатъчно налично имущество на длъжника, за да се стигне до фазата на осребряване на имуществото и съответно до удовлетворяване на кредиторите чрез разпределение на получените от осребряването суми по реда на чл. 722 ТЗ (така мотивите на т. 9 от ТР № 1/2017 г., на ОСТК, на ВКС).