Решение № 9 от 26.01.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№9 гр. М., 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Диана Кузманова

Олег Софрониев при участието на секретаря Соня Д. Георгиева в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - М.Ем. Й. Ал. като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211600600249 по описа за 2021 година Производството е по чл.318 и сл.НПК.

С присъда № 3 на Районен съд-М., постановена на 02.08.2021 година по нохдело № 744/2021 година, подсъдимият К.С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с . чл.194, ал.1 ; осъден на три години лишаване от свобода с постановено ефективно изтърпяване на наказанието и приложение разпоредбата на чл.59, ал.1, т.1 от НК; в тежест на подсъдимия е присъдено заплащането на разноски и държавна такса.

Присъдата е обжалвана от К.С. с оплакване за завишеност размера на наказанието; прави се искане за изменяване на присъдата, като се намали размера на наложеното му наказание.

Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

В открито съдебно заседание на въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура-М. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

1

Защитникът на подсъдимия К.С. - адв. А.а поддържа жалбата и излага конкретни съображения.

Подсъдимият К.С. моли въззивния съд да намали размера на наказанието „лишаване от свобода“.

Въззивният съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда във връзка с оплакванията във въззивната жалба, доводите на страните и като обсъди доказателствения материал по делото, приема следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в наказателния процес - от подсъдимия К.С.; в срока по чл. 319 НПК.

Разгледана по същество – въззивната жалба е основателна, макар и не по изложените в нея съображения.

Съображенията на въззивния съд са следните:

Подсъдимият К.С. е обвинен М., че на 12.04.2021г. срещу 13.04.2021г., в село В., обл.М., при условията на опасен рецидив, отнел от владението на Н.Е. в село В., обл.М., ул. "С.“ N o *, движими вещи - 2 стъклени буркана с пчелен мед, 9 стъклени буркани с консервирано птиче месо, 2 бутилки олио „Ралица“ общо 4 литра и велосипед марка „ххх“ - вещи на обща стойност 197.09 лева, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК - престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във връзка чл.194, ал.1 във връзка с чл.29 ал.1 буква „а“ от НК.

Първоинстанционното производство, завършило с обжалваната присъда, е проведено законосъобразно /проведено е съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 от НПК - при направено признание от страна на подсъдимия К.С. изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти, респ. постановено в тази насока определение на съда по чл.372, ал.4 от НПК/, като първоинстанционният съд не е допуснал при разглеждане на делото нарушения на процесуални правила; приел е за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата и която е следната:

2

Свидетелката Н. Е. е пенсионер; живее сама в село В., обл. М..

Имотът й се състои от къща с дворно място и селскостопански постройки.

Къщата е на един етаж с приземно мазе. В мазето си свидетелката Е. държала зимнина - вино, ракия, буркани с консервирано месо, компоти, мед, олио, зеле и един велосипед марка „ххх“.Сутринта на 13.04.2021г. към 08.00ч, когато излязла на двора, свидетелката Е. видяла, че вратата, която водела към черния двор в имота, е отключена. Останала учудена, тъй като била сигурна, че е заключила вратата с райбер. Самата врата била затворена, нямало следи от насилие. След това отишла в мазето, което било под къщата /последното се затваряло с дървена врата, която не се заключвала/. Когато влязла в мазето, забелязала, че са разместени вещи ; липсвало олиото - една бутилка от 3 литра олио „ Ралица“ и още една бутилка от 1 литър олио „Ралица“; липсвали 2 буркана мед; както и 9 бр.буркани с консервираното месо от птици; липсвал също така и велосипедът. След като установила лиипсата, уведомила органите на полицията, които извършили претърсване в имот - къща, находяща се в село В., обл.М., ул.„Т.» №*, обитавана и собственост на подсъдимия К.С.; били намерени и иззети 9/девет /броя стъклени буркани от по 0,7 кг с капачки - 7 броя о т т я х с късчета месо и 2 броя с мед. За намерените и иззети вещи подсъдимият К.С. е заявил /написал собственоръчно/, че бурканите, пълни с месо и двата буркана с мед ги е откраднал от свидетелката Н. Е..

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен от начин от направеното от подсъдимия самопризнание, от подкрепящите ги писмени и гласни доказателства, събрани в хода на досъдебното производство; от заключението на съдебно - оценителната експертиза е установено, че общата стойност на отнетите вещи е 197.09 лева.

Като е съобразил установената по делото фактическа обстановка, както и обстоятелствата, свързани със съдимостта на подсъдимия, първостепенният съд съдът правилно - обосновано и законосъобразно е приел, че с деянията си подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.196, ал.1, т.1 във връзка чл.194, ал.1 във връзка с чл.29 ал.1 буква „а“ от НК - конкретно подсъдимият е признат за виновен в това, че на 12.04.2021г. срещу 13.04.2021г., в село В., обл.М., при условията на опасен рецидив, отнел от владението на Н.Е. в село В., обл.М., ул. "С.“ No *, движими вещи - 2 стъклени буркана с пчелен мед, 9 3 стъклени буркани с консервирано птиче месо, 2 бутилки олио „Ралица“ общо 4 литра и велосипед марка „ххх“ - вещи на обща стойност 197.09 лева, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои.

По отношение подсъдимия правилно от страна на районния съд е приложена разпоредбата на чл.59, ал.1, т.1 НК; правилно е определен и първоначалният режим на изтърпяване на наказанието / налице е законова пречка за приложение института на условното осъждане/, а в тежест на подсъдимия, на основание чл.189, ал.3 НПК, е присъдено заплащането на разноски и държавни такси.

Присъдата не е протестирана, но е обжалвана от подсъдимия С. с оплаване за завишеност размера на наказанието. Всъщност определеното от съда наказание от 4 години „лишаване от свобода“ не е завишено първостепенният съд е съобразил всички обстоятелства с правно заначаие за определяне размера на наказанието - същото е наложено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства - ниска стойност на отнетото имущество; като такова обстоятелство следва следва да бъде отчетено и признанието на вината, направено в хода на досъдебното производство; отегчаващо вината обстоятество се явява високата степен на обществена опасност на дееца /извън осъждането, което квалифицира деянието като такова, извършено при условията на опасен рецидив, посъдимият има множество предходни осъждания/. Наложеното от районния съд наказание, след приложение на чл.58а, ал.1 от НК, е три години „лишаване от свобода“ ; същото се явява обаче завишено поради допусната от съда грешка, състояща се в следното : При определено наказание от четири години „лишаване от свобода“ или 48 месеца, с приложението на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК - намаляване с една трета, която се равнява на 16 месеца, наложеното наказание е следвало да бъде 32 месеца лишаване от свобода или 2 години и осем месеца „лишаване от свобода“.

По горните съображения и на основание чл. 337, ал.1, т.1 във вр. с чл.334, т.3 НПК присъдата на Районен съд-М. следва да бъде изменена в горепосочената част, като се намали размерът на наказанието за извършеното от подсъдимия К.С. престъпление на две години и осем месеца „лишаване от свобода“.

Предвид изложените мотиви въззивният съд

4

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА присъда № 3 на Районен съд-М., постановена на 02.08.2021 година по нохдело № 744/2021 година, в частта относно наложеното на подсъдимия К.С., ЕГН ********** наказание за извършено от него престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 НК, като намалява размера на наказанието на две години и осем месеца лишаване от свобода.

ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5