Решение № 21923 от 01.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21923 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110143379 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба, подадена от *** срещу ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 922,13 лв., представляваща остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № ***, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане, и сумата от 205,46 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 922,13 лв. за периода от *** г. до *** г.

Ищецът *** твърди, че на *** г. около *** часа в гр. ***, на ул. „***, е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“, с рег. № ***, който при потегляне от паркирано състояние отнема предимството на движещият се по пътя лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, с рег. № ***, вследствие на което на последния са причинени имуществени вреди. Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, с рег. № ***, е имал сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ***, валидна към датата на застрахователното събитие. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при него автомобил.

Твърди, че щетите са отстранени в сервиз, като за извършения ремонт застрахователят е платил обезщетение в размер на 2918,39 лв., и е направил ликвидационни разноски в размер на 15 лв., поради което сочи, че в негова полза е възникнало регресно вземане за платеното обезщетение в размер на 2933,39 лв. спрямо ответника като застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума. С прихващане 4/2023 г. – уреждане на взаимни задължения по регресни претенции, му била възстановена сума в размер на 2011,26 лв. Останалата част от вземането в размер на 922,13 лв. останала неудовлетворена. Посочва, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира обезщетение за забава в размер на 205,46 лв. за периода от *** г. до *** г. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ***, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че изплатеното обезщетение в размер на 2011,26 лв. по щета № ***, покрива изцяло вредите на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, с рег. № ***, с оглед настъпилите увреждания. Твърди, че претендираното обезщетение е завишено и не отговаря на действителните вреди. Моли за отхвърляне на 1 предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 411 КЗ.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил „Ауди“, модел „А8“, с рег. № ***, към момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“, с рег. № ***; настъпването на ПТП на *** г. в гр. *** със сочените в исковата молба участници; посоченият в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП и вината на водача на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“, с рег. № ***; заплащане от страна на ответника в полза на ищеца на сума в размер на 2011,26 лв. чрез прихващане 4/2023 г. – уреждане на взаимни задължения по регресни претенции.

Спорният по делото въпрос касае размера на вредите, причинени на застрахования при *** автомобил, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.

Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411 КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на В К С , решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН.

2

В настоящия случай от заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, се установява, че всички увреждания по лек автомобил „Ауди А8“, с рег. № ***, се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на *** г. ПТП в гр. ***, като стойността, необходима за възстановяване на щетите по лек автомобил „Ауди А8“, с рег. № ***, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 3555,10 лв. Така определената от експерта стойност включва стойността на новите части, демонтаж и монтаж на увредените детайли, възстановяване на увредени детайли, боядисване, консумативи (боя и други материали), камера и труд. Експертът е констатирал, че към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие увреденият автомобил е бил в експлоатация 10 години, 6 месеца и 20 дни, считано от датата на първоначалната му регистрация – *** г.

Предвид изложеното, съдът намира, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила в състоянието, в което се е намирал преди ПТП е 3555,10 лв. От така определената стойност следва да се приспадне заплатената извънсъдебно част от обезщетението в размер на 2011,26 лв.

С оглед изложеното, и при зачитане на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, искът с правно основание чл. 411 КЗ се явява основателен в пълния предявен размер от 922,13 лв.

Като законна последица от уважаване на иска за главница върху същата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –*** г. до окончателното плащане.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

За основателността на иска за мораторна лихва следва да се установи наличието на главен дълг и забава в погасяването му.

По делото съдът формира извод за наличието на главен дълг. Задължението на застрахователя по „Гражданска отговорност“ към застрахователя по имуществената застраховка „Каско“, е задължение без срок за изпълнение, поради което е за поставянето му в забава е необходимо покана. Съгласно чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ, застрахователят на „Гражданската отговорност“ на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност/арг. от чл. 412, ал. 3 КЗ/. По делото не се оспорва факта, че след отправена от ищеца покана, с писмо, изх. № *** г.ответникът е направил изявление за прихващане на насрещно дължими и ликвидни задължения, съгласно Приложения 1 и 2, в което е включено и процесното вземане. Доколкото по делото няма данни кога ответникът е получил поканата за доброволно плащане, то следва да се приеме, че най-късният срок, в който покана е получена от ответника е *** г. /датата на извършеното прихващане/. С оглед на което 30-дневният срок на доброволно плащане по чл. 412, ал. 3, т.

1 КЗ е изтекъл на *** г., поради което ответникът е изпаднал в забава, считано от *** г.

Изчислен от съда при условията на чл. 162 ГПК чрез лихвен калкулатор, размерът на мораторната лихва за периода от *** г. до *** г., начислена върху главницата от 922,13 лв., е 198,58 лв. До тази сума претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена, като за разликата до пълния предявен размер от 205,46 лв. и за периода от *** г. до *** г., следва бъде отхвърлена като неоснователна.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца *** се дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете. В производството ищецът е направил разноски в общ размер на 700 лв., от които 100 лв. – заплатена държавна такса, 400 лв. – депозит за САТЕ, и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразно уважената част от 3 претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът *** има право на разноски в размер на 695,73 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника *** се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 1,22 лв .– юрисконултско възнаграждение (при определен размер на юрисконсултското възнаграждение в размер на 200 лв., на основание чл. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП).

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 922,13 лв., представляваща остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № ***, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 198,58 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 922,13 лв. за периода от *** г. до *** г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 198,58 лв. до пълния предявен размер от 205,46 лв. и за периода от *** г. до *** г.

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 695,73 лв., представляваща разноски по делото.