Решение № 6389 от 23.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6389 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева

Членове:

Атанас Маджев

Илина В. Златарева Митева като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело № 20261100510419 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. на ЧСИ № 54269 от 18.08.2026 г., подадена от Н. Б.

И., с ЕГН 9205634121 - длъжник по изпълнението, действащ чрез процесуалния си представител – адв. В.Г., срещу разпореждане от 30.07.2026 г. на ЧСИ Б.Б., рег. № 856, с район на действие СГС, в което е обективиран отказ за прекратяване на производството по изп. дело № 20168560400651 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателят посочва, че е наследник на починалия на 27.09.2016 г. Б. И. – длъжник по изп. дело № 20168560400651 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856, образувано по молба на взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – като с постановление на съдебния изпълнител от 15.07.2026 г. на свой ред е конституиран като длъжник по изпълнението. Жалбоподателят счита, че доколкото между последното предприето преди смъртта на неговия наследодател изпълнително действие от 15.08.2016 г., изразяващо се в налагането на запор върху банкови сметки на длъжника, до 05.08.2020 г., когато взискателят е подал нова молба за извършване на изпълнителни действия, е изминал период от повече от две години, поради което изпълнителното производство трябва да се счита за прекратено при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Предвид изложеното иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания отказ на съдебния изпълнител, както и да прогласи настъпилото прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция.

В пределите на срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕАД е подал писмено възражение срещу жалбата, като оспорва изложените в нея съображения за прекратяване на изпълнителното производство като неоснователни.

Твърди, че от образуване на изпълнителното дело до постановяване на обжалвания отказ е поддържал висящността на производството с регулярно подавани молби до 1 съдебния изпълнител за предприемане на изпълнителни действия, а това препятства перемирането му по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Евентуално счита, че дори и изпълнителното производство да е било прекратено, то подадените след това от него молби за предприемане на изпълнителни действия по отношение на жалбоподателя, който е наследник на първоначалния длъжник по изпълнението, трябва да се считат като такива за образуване на ново изпълнително производство срещу него, което не е перемирано, в която насока се позовава на постановките на тълкувателно решение от 04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ-Б.Б. е изложила мотиви, че подадената жалба е процесуално допустима, но неоснователна, тъй като в производството регулярно били извършени множество изпълнителни действия, които препятствали перемпцията.

Тя обръща внимание и на настъпилото по силата на закона със смъртта на първоначалния длъжник по изпълнението спиране на изпълнителното производство, за времето на което е спряло и течението на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20168560400651 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856, с район на действие СГС, е образувано по молба вх. № 12501/15.03.2016 г. на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу длъжника - Б. Н. И. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 15.09.2015 г. съгласно издадена и влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. С молбата за образуване на изпълнителния процес взискателят е делегирал на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнението, като проучи имущественото състояние на длъжника. От прегледа на материалите по изпълнителното дело се установява, че на 31.08.2016 г. на длъжника по изпълнението е била връчена лично покана за доброволно изпълнение на заявения за принудително изпълнение паричен дълг.

На 29.03.2016 г. с куриерска фирма е изпратено запорно съобщение изх. № 13640/29.03.2016 г. до дружеството - „РАЯ“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и останалите възнаграждения за труд на длъжника по изпълнението, като съобщението е върнато в кантората на съдебния изпълнител с отбелязване - непотърсено. На 19.05.2016 г. адресът на третото лице - „РАЯ“ ЕООД е посетен от призовкар на съдебния изпълнител, който е констатирал, че дружеството не поддържа офис там.

Със запорно съобщение изх. № 368008/11.08.2016 г., връчено на 15.08.2016 г., е наложен запор върху всички настоящи и бъдещи вземания на длъжника по банкови сметки, открити при „УниКредит Булбанк“ АД.

Видно от приложено по изпълнителното дело удостоверение за наследници изх.

№ РПД20-ДИ11-212/11.11.2020 г. длъжникът - Б. Н. И. е починал на 27.09.2016 г., като е оставил един наследник – сина си Н. Б. И..

На 12.07.2018 г. в „Централна кооперативна банка“ АД и „Интернешънал Асет Банк“ са получени запорни съобщения изх. № 27891/06.07.2018 г. и изх. № 27890/06.07.2018 г., за налагане на запор върху банковите сметки на Б. Н. И..

С постановление от 12.10.2020 г. ЧСИ Б.Б., рег. № 856 е констатирала настъпилото по право при условията на чл. 432, ал. 2 във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК спиране на производството по изп. дело № 20168560400651 поради настъпилата на 27.09.2016 г. смърт на длъжника по изпълнението – Б. Н. И..

Със съобщение изх. № 32226/12.10.2020 г., връчено на взискателя на 19.10.2020 г., същият е уведомен от съдебния изпълнител за настъпилото на основание чл. 432, ал. 2 ГПК спиране на изпълнителното производство, като му е указано, че на основание чл.

2

230, ал. 2 ГПК в шестмесечен срок от получаване на съобщението следва да посочи имената и адресите на правоприемниците на длъжника по изпълнението, срещу които да бъде насочено принудителното изпълнение, като в противен случай изпълнителното производство ще бъде прекратено.

С молба вх. № 33652/14.12.2020 г. взискателят е посочил жалбоподателят - Н. Б.

И., като наследник на починалия длъжник по изпълнението, срещу когото желае да бъде насочено принудителното изпълнение и е поискал същото да продължи с налагането на запори.

С молба вх. № 16321/19.04.2022 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител налагането на запор върху банковите сметки на Н. Б. И. в „Юробанк България“ АД.

С молба вх. № 36501/25.10.2023 г. взискателят е отправил искане до съдебния изпълнител за проучване на имуществото на длъжника и налагане на запор върху банковите му сметки и получаваните доходи по трудово правоотношение или пенсия.

С молба вх. № 07329/08.02.2024 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху банковите сметки на Н. Б. И. в „Общинска банка“ АД.

С молба вх. № 31157/25.06.2024 г. взискателят е отправил искане до съдебния изпълнител за проучване на имуществото на длъжника и налагане на запор върху банковите му сметки и получаваните доходи по трудово правоотношение или пенсия.

Аналогични искания взискателят е отправил и с впоследствие подадените до съдебния изпълнител молби от 25.06.2024 г., 31.03.2025 г., 11.11.2025 г., 14.07.2026 г.

С разпореждане от 15.07.2026 г., след като е констатирал, че Н. Б. И. е предприел действия по приемане на наследството на Б. Н. И., съдебният изпълнител е постановил възобновяване на изпълнителното производство.

На 15.07.2026 г. Н. Б. И. е конституиран за длъжник по изпълнението на мястото на починалия - Б. И., като му е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 26890/15.07.2026 г., която му е връчена лично на 17.07.2026 г.

На 15.07.2026 г. съдебният изпълнител е изпратил до „БАНКА ДСК“ АД съобщение за налагане на запор върху банковите сметки на Н. Б. И., получено на 16.07.2026 г. С писмо от 16.07.2026 г. банката е уведомила съдебния изпълнител за открити на името на длъжника две банкови сметки, по едната от които постъпват възнаграждения от труд.

На 22.07.2026 г. съдебният изпълнител е изпратил до работодателя на длъжника по изпълнението – „БМС СЕРВИЗ“ ООД – съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и други възнаграждения за труд на длъжника.

На 10.08.2026 г. и 21.08.2026 г., в изпълнение на наложения по сметка на длъжника в „БАНКА ДСК“ АД запор, по сметка на съдебния изпълнител са постъпили плащания съответно в размер на сумата от 1 287,81 евро и 576,83 евро.

На 19.08.2026 г. и 28.09.2026 г., в изпълнение на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по изпълнението, по сметка на съдебния изпълнител са постъпили плащания съответно в размер на сумата от 600 евро и 616 евро.

С молба вх. № 45021/24.07.2026 г. Н. Б. И. е сезирал съдебния изпълнител с искане за прекратяване на воденото срещу него изпълнителното производство по изп. дело № 20168560400651 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

На 30.07.2026 г. съдебният изпълнител е постановил обжалвания отказ за прекратяване на изпълнителното производство поради отсъствие на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните 3 правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен контрол на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, с оглед на което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В чл. 433 ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите, пораждащи последицата на прекратяване, респ. приключване на изпълнението. Една от тях е бездействието на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години (т. 8). Законодателят приема, че липсата на процесуална активност е резултат на дезинтересиране на взискателя от осъществяваното принудително изпълнение. Прекратяването на производството съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време (2 години) бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права.

Прекратяването на производството настъпва ех lеgе с изтичане на двугодишния срок, като актът на частния съдебен изпълнител има само декларативно действие.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС в изпълнителното производство за принудително събиране на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени към него лице. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица, като изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение не е изпълнително действие и не прекъсва давността, включително и когато в същата е посочен ден за извършване на опис на движими вещи. От друга страна не се изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и т.н.

Независимо, че перемпцията и погасителната давност са различни правни институти, едни и същи факти биха могли да имат значение и за двата срока. Така двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се прекъсва с отправянето искане за извършване на изпълнителни действия от взискателя, но още и с предприемане на съответните действия по принудително изпълнение от съдебния изпълнител, за които важат разясненията по т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.