Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 255 от 10.04.2024, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 2423/2022
Вид
Решение № 255
Подписан
10.04.2024
В сила
15.11.2024
Състав
РУМЯНА СИМЕОНОВА МИТЕВА-НАСЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13, ал.4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 142 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал.3 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Благоевград, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20221210102423 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба подадена от З. Б. А., с адрес: гр. Благоевград, ж.к. *****, с ЕГН **********, действаща чрез пълномощник адвокат В. Г., АК Кюстендил против „*****я“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от ***** С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 1500,00 лв. по отпуснат кредит по Договор № 58519 от 17.01.2022 година. Претендират се сторените по делото разноски, включително адвокатски хонорар.

Твърди се в исковата молба от ищцата, че от известно време по телефона започнали системно да й звънят служители на ответното дружество, с искане да заплаща месечни вноски по отпуснат заем, усвоен с паричен превод от Изипей. Излага се, че при всяко обаждане, непрекъснато обяснявала, че заеми никога не е взимала, още повече от колекторски фирми, но тормоза не спрял. Сочи, че извършила проверка в тази връзка, като на 23.07.2022г. депозирала молба с искане за издаване на документ за използвани платежни услуги от Изипей - офис гр. Благоевград, като в отговор получила „разписка-извлечение“ за получен на дата 18.01.2022г. паричен превод за сума в размер на 1500 лева от „*****я“ ЕООД, от която разбрала, че на нейно име е изтеглен заем и също на нейно име е получена процесната сума. Сочи се, че това обстоятелство се потвърдило и след направена справка в БНБ - централен кредитен регистър от дата 27.07.2022 година, в която било вписано, че на 17.01.2022 година на името на ищцата е отпуснат кредит № 58519 от ответника в размер на 1500 лева с дата на издължаване 17.01.2023 година и с период на просрочия - до 180 дни. В тази връзка сезирала органите на МВР гр. Благоевград, вследствие на което било образувано досъдебно производство, което продължавало и към момента на предявяване на иска.

Твърди се още, че такъв кредит от „*****я“ ЕООД ищцата не е взимала, нито е сключвала договор с № 58519, не е получавала паричен превод от Изипей, както и не е полагала подписа си собственоръчно на разписка за получена сума, не е изписвала имената си лично и собственоръчно на извлечението от Изипей.

1

От ищцата е направено възражение и за нищожността на процесният договор и погасителен план към него на сочените в исковата молба основания.

Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като изпратеното съобщение до ответното дружество е връчено на 14.02.2023г. на служител в ответното дружество. В указания едномесечен срок на 14.03.2023г. е постъпил писмен отговор от ответника. Със същия се оспорва предявения иск, като неоснователен и необоснован. Иска се от съда да бъдат отхвърлени исковите претенции изцяло. Направено е искане за присъждане на сторените от ответното дружество разноски, в това число изплатеното адв. възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца.

Предявен е насрещен иск, производството по който е прекратено с влязло в сила на 01.08.2023г. определение, поради неостраняване на нередовностите на молбата, в която е обективиран.

Твърди се в отговора на исковата молба, че ищцата З. Б. ***** е кандидатствала за отпускане на потребителски паричен кредит на 17.01.2022г., чрез заявка онлайн на интернет страницата на кредитора ***. като при кандидатстването за потребителски кредит, заявителят е предоставил следните лични данни : три имена - З. Б. *****, ЕГН **********, телефонен номер ****, email - ****. Сочи се още, че при попълване на заявката, клиентът е предоставил гореописаните лични данни, посочил е желания размер на кредита, срока на кредита, наименованието на кредитния продукт, условията при които желае да ползва кредита, както и друга информация, предвидена във формата на заявление за конкретния кредитен продукт. Твърди се, че тъй като заявката е направена от разстояние, клиентът е потвърдил електронно, съгласил се е, получил е и се е запознал с преддоговорната информация по чл. 8 от ЗПФУР, запознал се е и е приел Общите условия на „*****я“ ЕООД чрез мобилното приложение. След одобрение на искането за кредит и след като Клиентът се е запознал, и съгласил с предоставената му преддоговорна информация, приел е Общите условия и текста на Договора за кредит е пристъпено към подписване на Договора, при спазване изискванията на ЗПФУР. Твърди се, че на 17.01.2022г. между „*****я“ ЕООД и З.

Б. ***** е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 58519, съгласно който „*****я“ ЕООД отпуснал кредит на клиента в размер на 1 500.00 лева, при годишен лихвен процент 12.27 %, със срок на договора за кредит от 12 месеца, изтичащ на 17.01.2023 г., като кредитът е следвало да бъде погасяван на всяко 17 число от месеца, с падежни дати от 17.02.2022 г. до 17.01.2023 г., месечна погасителна вноса в размер на 154.46 лева и една последна месечна вноска в размер на 154.03 лева. Твърди се, че Договорът за потребителски паричен кредит е подписан чрез мобилното приложение MyluteApp, чрез използване на електронния сертификат на Клиента, съхраняван в устройството (телефона) на Клиента, като за целта е използван декларирания от Клиента телефонен номер, където „*****я“ ЕООД е изпратило уникална еднократна парола (ОТР код). Полученият ОТР код е въведен от Клиента в рамките на 3 минути в показаната му подстраница и тъй като е съвпаднал с този, изпратен от Кредитора, Договорът за потребителски паричен кредит е подписан на 17.01.2022 г, в 19:21:47, с код 4827 /съгласно стр.2 от Договора/. Посочена е верификацията, извършена от устройство със съответните метаданни посочени в отговора на исковата молба.

Приложена е и справка от система за идентификация GetID, от която можело да се установи, вкл. и адреса от който е извършена верификацията. Твърди се, че след подписване на Договора за потребителски паричен кредит, Кредитополучателят е усвоил кредита на 17.01.2022г., съгласно приложена разписка за извършено плащане с номер 20000002864 от 17.01.2022 г. Релевират се доводи, че договорът е сключен при спазване условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен е със средства за комуникация от разстояние, по електронен път, във връзка с чл. 8 ЗЗД и чл. 9 ЗЗД, като изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за 2 предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като според чл. 6 Договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече / в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР е посочено, че „средство за комуникация от разстояние“ това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя/. Електронният документ се приравнява на писмен документ. Посочва се, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена щом е съставен електронен документ. На основание чл.5 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, страните са се съгласили да бъдат обвързани от електронни изявления, отправени една спрямо друга/ чл.4.2. от Общите условия на „*****я“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити /. На основание чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ страните приемат, че всички изявления по повод кандидатстване, сключване, изпълнение и прекратяване на договор за кредит помежду им. подписани с обикновен или усъвършенстван подпис ще имат значението на саморъчно подписани изявления / чл. 4.3. от Общите условия на „*****я“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити/.

Сочи се, че Законът за потребителския кредит допуска договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът е предоставил на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 и във връзка с чл. 5, ал. 13. Навежда се, че потребителят е информиран за условията на договора чрез предоставената преддоговорна информация и има право да се откаже от договора, като това право може да бъде упражнено в срок 14 календарни дена (считано от датата на сключване на договора за кредит или от датата на която потребителят е получил условията на договора, ако тази дата е след датата на сключване на договора. Заявено е, че е неоснователно твърдението, че договор не е сключван, тъй като при сключването се използва идентификация на клиент, за което е представена доказателство. Твърди се, че кредитополучателят е усвоил кредита на каса в ИзиПей, като клиентът е следвало да се идентифицира чрез документ за самоличност, съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари.

С определение № 1404/12.09.2023г. по делото е насрочено открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Г., която поддържа така депозираната искова молба. Ангажира писмени и гласни доказателства. По същество изразява становище, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен, като се претендират и сторените по делото съдебни разноски, с представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответното дружество, редовно призовано, не се явява законният представител, не се представлява.

По делото са приобщени представените от страните писмени документи, изслушано е заключението по допуснатата и назначена съдебно-графическа експертиза, като същото е прието и приобщено към доказателствения материал по делото, както и е изслушан един свидетел на страната на ищеца.

След съвкупен анализ на представените от страните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са ангажирани писмени доказателства от страна на ответника, от които се 3 установява, че З. Б. ***** е кандидатствала за отпускане на потребителски паричен кредит на 17.01.2022 година чрез заявка онлайн на Интернет страницата на ответника, като е посочила три имена, ЕГН, телефонен номер и имейл адрес.

На 17.01.2022г. между „*****я“ ЕООД, като кредитор и З. Б. *****, като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 58519, съгласно който „*****я“ ЕООД е отпуснал на З. Б. ***** потребителски паричен кредит в размер на 1500 лева, като съгласно чл. 2.1. от договора кредитът се усвоява наведнъж, еднократно, като за датата на усвояването се счита датата на подписване на настоящия договор, като кредиторът нарежда сумата към кредитополучателят чрез системата на „ИзиПей“. Съгласно чл. 4.1 от договора, същият се сключва за срок от 12 месеца, изтичащ на 17.01.2023 година.

Съгласно чл. 3 от Договора, лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, като годишен лихвен процент е 12,27%, а съгласно чл. 6.1., кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане 252 лева, а съгласно чл. 6.2 – годишният процент на разходите към датата на сключване на договора е 49,85 %, или общо дължимата сума е 1853,09 лева – чл. 6.3 от договора. Към договора е приложен и погасителен план Приложение № 1, както и са приложени общите условия.

По делото е представена разписка за извършено плащане № 2000000286414215 от дата 17.01.2022 година в 19:44 часа, с наредител „*****я“ ЕООД и получател З. Б. ***** на сумата от 1500 лева и 5,67 лева – такса, или общо 1505,67 лв.