Решение № 1469 от 19.11.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 1469

18.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

IV състав

На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20203100502101 по описа за 2020 година

Производството е по реда на Глава ХХ-та ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Енерго – Про Енергийни услуги” АД, ЕИК 131512672, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 2725/30.06.2020 год., постановено по гр. дело № 20992/2019 год. на РС-Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът С.Х.Р. ***, действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ “С. –С.Х.“, ЕИК:

127068756 със седалище и адрес на управление с. Тъкач, общ. Каолиново, обл. Шумен не дължи на ответника „Енерго Про Енергийни Услуги” ЕООД, ЕИК:131512672, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс – Г “, бул.“Вл.Варненчик“ № 258 сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща частичен иск от сумата от 8 844, 16 лева, начислена по фактура № 0415385062/14.11.2019г., за периода 01.07.2018г. до 21.01.2019г. за електрическа енергия по партида с абонатен №14801048, клиентски №6000021291 с адрес на потребление с. Тъкач, ул. “Ленин“ № 18, общ. Каолиново, обл. Шумен.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че сумата от 8844, 16 лева съставлява стойност на реално потребено количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните месечни отчети поради извършена неправомерна намеса в софтуера на електромера. При извършена на 21.01.2019 год. от служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, електромерът е демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ, който след „прочитане“ на неактивиран за търговски отчет регистър (1.8.4) са установени 44204 кВтч ел. енергия, които са потребени от обекта на ищеца (настоящ въззиваем), но не са отчетени при редовните месечни отчети и съответно не са заплатени. Сочи, че в случая не е използвана предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013 год.) методика, тъй като е установено точното количество реално потребена и отчетена от електромера на обекта на ищеца ел. енергия от 44204 кВтч, чието заплащане ищецът дължи на дружеството – доставчик.

1

Настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В с. з., чрез процесуален представител въззивникът поддържа жалбата си.

В писмен отговор насрещната страна С.Х.Р. ***, действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ “С. –С.Х.“, ЕИК: 127068756 със седалище и адрес на управление с.

Тъкач, общ. Каолиново, обл. Шумен, чрез процесуален представител оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.

При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не констатира пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.

В исковата си молба ищецът С.Х.Р. ***, действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ “С. –С.Х.“, ЕИК: 127068756 със седалище и адрес на управление с. Тъкач, общ.

Каолиново, обл. Шумен, излага, че е потребител на ел. енергия за обект, находящ се в с.

Тъкач, общ. Каолиново, обл. Шумен, ул. “Ленин“ № 18, с аб. № 14801048 по силата на договорни отношения за доставка на ел. енергия с ответника „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД, с ЕИК 131512672. Ищецът е уведомен от ответното дружество, че в резултат на преизчисление на количествата доставена до обекта му ел. енергия дължи допълнително сумата от 8844, 16 лева, за която сума е издадена фактура № 0415385062/14.11.2019 год.

Ищецът счита, че не дължи процесната сума, тъй като не е потребявал начисленото му количество ел. енергия; не са налице основания за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия; оспорва констатациите в съставения от проверката на 04.12.2018 год. констативен протокол, доколкото същата е извършена в отсъствие на ищеца или на негов представител. Навежда също, че незаконосъобразно е начислено допълнително количество ел. енергия за минал период, която не е потребявана от обекта.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1000 лева, частичен иск от сумата от 8844, 16 лева, представляваща стойността на начислено количество ел. енергия за периода от 01.07.2018г. до 21.01.2019г. , за обект, находящ се в с. Тъкач, общ. Каолиново, обл. Шумен, ул. “Ленин“ № 18, с аб. № 14801048.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД, с ЕИК 131512672, със седалище гр. Варна, чрез процесуален представител оспорва иска. Не оспорва, че с ищеца са в договорни отношения по повод доставката и продажбата на ел. енергия, по който дружеството изпълнява добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато необходимото количество ел. енергия в обект, находящ се в с. Тъкач, общ. Каолиново, обл. Шумен, ул. “Ленин“ № 18, с аб. № 14801048. Твърди, че на 21.01.2019 год. е извършена техническа проверка на електромера на обекта на ищеца, при която електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ. След софтуерно «прочитане» на паметта на електромера БИМ е установил осъществена намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия от 44204 кВтч по тарифа 1.8.4, която не е визуализирана на дисплея и електромерът не отговаря на техническите изисквания. Посоченото количество ел. енергия от 44204 кВтч е остойностено с фактура № 0415385062/14.11.2019 год.

По изложените съображения счита, че начислената по партидата на ищеца сума е дължима, а наведените доводи в исковата молба – неоснователни.

2

Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

От представен на л. 47-48 от делото на ВнРС констативен протокол № 5300194/21.01.2019 год. е видно, че на посочената дата служители на

„Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер /СТИ/ с фабр. номер 1115 0315 0078 5079, монтиран на обекта на ищеца, при която електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 287046 и изпратен за експертиза в БИМ.

Проверката е извършена в присъствието на съпругата на ищеца и на служител на ищеца, с посочени три имена и точни адреси, подписали протокола без забележки.

Извършената от БИМ, РО Варна метрологична експертиза, материализирана в протокол № 2565/30.10.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на представения им за изследване електромер „Carat digitron“, тип М02, с фабр. № 1115 0315 0078 5079, е констатирала, че е осъществявана намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи; действително потребената ел. енергия се разпределя и върху тарифа Т4 – 44204 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Според метрологичната експертиза електромерът не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия.

Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено въз основа на горния протокол от метрологичната проверка, е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия от 44204 кВтч за периода 01.07.2018 год. – 21.01.2019 год. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура № 0415385062/14.11.2019 год. за сумата от 8844, 16 лева.

Според заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция, към датата на извършване на проверката – 21.01.2019 год. електромер тип „Carat digitron“ М02, с фабр. № 1115 0315 0078 5079, е бил в срок на метрологична годност – преминал е първоначална метрологична проверка през 2015 год. и метрологичната му годност изтича през 2021 год.

Електромерът е параметризиран да отчита консумираната от обекта на ищеца ел. енергия по две тарифи (два отчетни регистъра), визуализиращи се на екрана – регистър 1.8.1 (нощна тарифа) и регистър 1.8.2 (дневна тарифа). Тарифа (регистър) 1.8.4 не се изписва на дисплея при редовните месечни отчети, т. е., същата не е активирана за търговски отчет. Н аличието на показания в нея сочи на неправомерно софтуерно въздействие върху електромера, в резултат на което действително потребеното количество ел. енергия се разпределя и в неактивиран за търговски отчет отчетен регистър, а именно – и в регистър 1.8.4.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Сумата, която ответното дружество претендира да му бъде заплатена от ищeц а и дължимостта на която сума ищецът оспорва с предявения частичен иск, е в размер на 1000 лева, част от цялата сума от 8844, 16 лева и представлява (съгласно отразеното във фактурата № 0415385062/14.11.2019 год.) стойност на количество електрическа енергия от 44204 кВтч по констативен протокол за периода 01.07.2018 год. до 21.01.2019 год.

Според твърденията на ответника, наведени в отговора му на исковата молба, служебното преизчисление на доставените в периода 01.07.2018 год. до 21.01.2019 год. количества ел. енергия до обекта на ищеца е извършено на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ (средството за търговско измерване), при което е установено точното количество доставена но неотчетена ел. енергия, съгласно представен ото от ответника становище за начисление на ел. енергия от 04.11.2019 год. на 51 от делото на РС-Варна.

3

Позовава се на разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ (2013 год.) и твърди, че процесната сума представлява стойността на действително доставено и потребено от обекта на ищеца количество ел. енергия, което не е отчетено при регулярните ежемесечни отчети и се дължи от ищеца на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 50 от ПИКЕЕ (2013 г.).

Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, са приети от КЕВР и обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. в сила от 16.11.2013 год. Нормите на чл. 1 – 47 и чл.

52 – 56 от ПИКЕЕ (2013 год.) са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., а нормите на чл. 48–51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV отд., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 г. Т. е., ПИКЕЕ (2013 год.) са окончателно отменени, считано от 23.11.2018 год., при което към момента на извършване на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия на дата 21.01.2019 год.

ПИКЕЕ (2013 г.) не са част от действащото право.

При положение, че към момента на извършването на проверката на дата 04.12.2018 год. липсват норми, които да уреждат правилата за измерване на количеството ел. енергия, които правила да регламентират и условията, реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяването на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, съгласно предвиденото в нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, то и липсва нормативно основание за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия и преизчисляване на сметките на потребителите за минал период.

На следващо място доколкото според ЗЕ източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договорът и предвид обстоятелството, че в ЗЕ липсват норми, които да изключват приложението на общите правила на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на доставената стока (чл. 183 ЗЗД) следва извода, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради различни причини е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Това следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. В тази хипотеза е необходимо доставчикът да докаже при условията на пълно доказване реалното количество на доставената ел. енергия и разликата между заплатеното и действително дължимото.