Решение № 3847 от 27.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3847 гр. С., 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110146880 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД против Ф. С. Ф., ЕГН ********** с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1206,09 евро (2358,90 лева), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.02.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 25.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 198,78 евро (388,78 лева), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 20.03.2025 г., в размер на 32,17 евро (62,92 лева), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.02.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 25.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в 7,38 евро (14,44 лева), представляваща мораторна лихва за период от 15.04.2022 г. до 20.03.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 17133/2025 г. по описа на СРС, 126 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответника, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената доставената топлинна енергия и на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител 1 поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот.

Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответникът да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Излага твърдения, че процесният недвижим имот е закупен от ответника през 2022 г. в тежко конструктивно състояние, без работещи електрическа и ВиК инсталации. Сочи, че от момента на придобИ.нето му до настоящия момент жилището не е обитавано поради влошеното му състояние, за което сочи доказателства. Поддържа, че т. 6.1.1 от Методиката е отменена, като изпълнението на нововъведената аналогична разпоредба е спряно от съда, поради което е недопустимо прилагането .

Твърди, че плащането на непоискана и непредоставена услуга противоречи на чл. 68г и чл. 68и ЗЗП, които забраняват изискване на сумата за непоискана доставка, като допълва, че според СЕС задължението на потребителят да поеме разходи за отдадената енергия от общите части без възможност за индивидуален контрол и реален отчет представлява непрозрачна и несправедлИ. практика, която води до неравновесие между страните, като цитира и практика на СГС в този смисъл. Поддържа, че искът е неоснователен поради липса на реално измерено потребление, като допълва, че не се установява претендираната сума да отговаря на обема на действително ползваната в имота топлинна енергия и действащите през периода цени.

Оспорва представените от ищеца извлечение от сметки по месеци. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение за процесния период със соченото от ищеца дружество за дялово разпределение – „Техем сървисис“ ЕООД. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете.

По делото е конституирано трето лице-погамач „Техем сървисис” ЕООД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 17133/2025г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че 28.04.2025г. полза на „Топлофикация С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено Ф. С. Ф., да заплати сумите, посочени в заповедта.

2

Заповедта е редовно връчена на длъжника Ф. С. Ф., като в законоустановения срок същият е подал възражение. С разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Топлофикация С.“ ЕАД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 от ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на дълга.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния факт на плащането.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.

2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Не се спори между страните, че през процесния период ответникът е бил собственик на процесния топлоснабден имот, като придобил същия с покупкопродажба, обективирана в Нотариален акт № 19, дело № 5 от 2022г. Поради това съдът приема, че ответникът в качеството си на потребител е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по исковете.

По делото е спорен въпросът дали до процесния имот е доставена топлинна енергия.

От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, 3 пълно и задълбочено се установява, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Съгласно заключението след отоплителния сезон 2021-2022г. отоплението в сградата е прекъснато и в следващите периоди е ползвана само ТЕ за БГВ. За процесния период ТЕ за отопление, отдадена от сградна инсталация е изчислена върху пълната отопляема кубатура в размер на 241 куб.м. Същата е начислена единствено за месеците 02 – 04.2022г. През процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общите части. По данни на ФДР в процесния имот има 2 водомера, като за отчетния период не е осигурен достъп на 20.05.2022г., 24.05.2022г., 17.05.2023г., 23.05.2023г., 23.04.2024г. и 27.04.2024г.. Поради неосигурения достъп служебно е начислена ТЕ за БГВ за един потребител. Съгласно заключението прогнозно начислената сума е в размер на 2253,54 лева. Сумата за доплащане от изравнителните сметки е +131,14 лева. Следователно задължението за процесния период възлиза на 1219,27 евро /2384,68 лева/. По отношение на топломерът вещото лице сочи, че е минал проверки на 28 месеца, а не през 2024г. за период 08.2021 – 01.2024г., но не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

От представеното по делото заключение по допуснатата съдебнотехническа експертиза се установява че количеството топлинна енергия отговаря на стойностите, които са претендирани от ищеца. Ето защо съдът намира, че искът за главница за доставена топлинна енергия се явява основателен и с оглед диспозитивното начало следва да бъде уважен за посочения в исковата молба размер.

Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 НТ изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане; а съгласно чл. 70, ал. 5 НТ на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т.

6. 5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди.

От цитираната подзаконова уредба се налага заключението, че основната предпоставка за определяне по служебен път на количеството енергия за отопление и подгряване на вода за процесния период е неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп до уредите, разположени в имота му.

Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност посочените уреди да 4 бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният потребител (т. нар. неосигурен достъп).

Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Така посочената законова делегация урежда отклонение от разпределението на доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението на потребителя за осигуряване на достъп – не е в тежест на последния доказването на предоставения достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да установи, че е извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до имота на потребителя.

По делото е представен протокол за адрес: Надежда 4, бл. 461, вх.1, от който е видно, че ответникът не е осигурил достъп, поради което ищецът доказа правото си да начисли по реда на Наредбата служебно количество на топлинна енергия за подгряване на вода. В допълнение ответникът не твърди да е осигурил достъп до имота.

С оглед определяне размерът на дължимата ТЕ съдът намира, че следва да се произнесе по направеното възражение за погасяване на задълженията.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.