Определение № 36265 от 12.10.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36265 гр. С., 12.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110169873 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на Г. А. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С., ул.(АДРЕС) против „(ФИРМА)“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „С.“, ул.“(АДРЕС), представлявано от Н.П.П..

След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Препис от исковата молба и приложенията, ведно с разпореждането на съда е връчен на ответника, като в указания срок е постъпил такъв, с който се оспорва претенцията по основание и размер.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 14.11.2022 г. е сключил договор за паричен заем № 764014 със „(ФИРМА)“ ООД. Твърди се, че страните са договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 500 лева, видът на вноската е седмична, броят на погасителните вноски е 11, размерът на месечния лихвен процент не е посочен.

Твърди се, че в чл. 5 ал.1 от Договорът е посочено, че заемателят се задължава да 1 предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия.

Твърди се, че в чл. 11 ал.1 от договора, страните са договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 145,41 лв.

Твърди се, че още със сключване на договора, на ищеца е начислена неустойка в размер на 145,41 лв. тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор.

Сочи се, че на 14.11.2022 г. Г. Д. е погасил сумата от 61,00 лева, а на 18.11.2022 г. сума от 610,00 лева по сключения договор или обща сума от 671,00 лева /тоест за три дни/, с което кредита е изплатен изцяло.

Твърди се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Твърди се, че в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Твърди се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК.

Твърди се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Твърди се, че в процесния договор е уговорено, че заемателят се задължава да осигури действието физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщането на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, което да отговаря на условията, посочено в договора. Сочи се, че в процесния договор е уговорено, че в случай, че Заемателят не предостави посоченото в него обезпечение в тридневен срок от сключването му, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка, която ще бъде заплащана на части, съгласно предоставения погасителен план.

Твърди се, че от една страна е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ на всички изисквания, посочени в договора. Твърди се, че е налице нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД.

Твърди се, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Твърди се, че клаузата за неустойка изцяло 2 неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да :

- признае за установено в правоотношенията между Г. А. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С., ул.“(АДРЕС) и „(ФИРМА)“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „С.“, ул.“(АДРЕС), представлявано от Н.П.П., че чл.11 ал.1, предвиждащ неустоечната клауза от сключения между тях договор за потребителски кредит № 764014 е нищожен.

- да осъди „(ФИРМА)“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

С., район „С.“, ул.“(АДРЕС), представлявано от Н.П.П. да заплати на Г. А. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С., ул.“(АДРЕС) сумата в размер на 145,41 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 764014, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2022 година до окончателното й изплащане;

Прави се искане за присъждане на разноски, като е посочена банкова сметка на ищеца:

BG21INTF40012050647658.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковите претенции по основание и размер и сочи, че договорът не съдържа нищожни клаузи и платеното от ответника е по действителен договор.

Прави се искане съдът да отхвърли исковата претенции и присъди разноски в полза на ответника.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните искови претенции:

- иск за нищожност с правна квалификация правната квалификация чл.146, ал.1 във връзка с чл.143, т.9, т.10, т.18 от Закона за защита на потребителите /редакция изм., бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г./ във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл.11, ал.1 т.9 от същия закон .

- по иска за връщане на недължимо платено – правното квалификация е чл.55 от Закона за задълженията и договорите.

- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се 3 произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ищеца, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на процесния договор и приложимите към него Общи условия - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

Ищецът следва да установи исковата си претенция по осъдителния иск по размер е период.

За ответника

Ответникът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че твърдяната от ищеца клауза е индивидуално уговорена, че същата е била съставена на ясен и разбираем за потребителя език, че е имал право да изменя лихвения процент едностранно, за което ищецът е бил надлежно уведомяван.

За ответника е тежестта да докаже точно изпълнение по процесния договор.

По доказателствените искания

Заявените доказателствени искания от ищеца са относими и допустими и следва да бъдат уважени, като по искането за съдебно – счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

Ответникът не е заявил доказателствени искания.

На съда е служебно известно, че съгласно препис извлечение от Протокол № 18/2023 от 9.8.2023 година от проведено редовно заседание на Софийския адвокатски съвет, като видно от Решение № 2223 от регистъра на адвокатите към Софийска адвокатска колегия е отписан адвокат Б. З. за срок от 6/шест/ месеца, считано от датата на обнародване на решението в ДВ – бр.67/4.8.2023 година, поради което се следва Б. З. да бъде заличен от списъка на лицата за призоваване и следва да бъде отменен разрешения му електронен достъп до делото.

4

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК – ответника да представи в цялост кредитното досие на ищеца Г. А. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С., ул.“(АДРЕС), вкл. и извлечение от счетоводството си за всички извършени плащания в това число платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните книги по Договор за паричен заем № 764014, включително да предостави и копие от договора и СЕФ.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ по искането за допускане и назначаване на съдебно – счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

По искането за издаване на ищеца на съдебно удостоверение –съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.

Указва на страните, че: Съдът ще се произнесе и по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M.

Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като служебно ще преценява неравноправния характер на договорните клаузи по неравноправността на клаузите на процесния договор и приложимите към него общи условия, относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.