Решение № 3679 от 11.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3679 гр. Пловдив, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330111205 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, предявен от П. Г. К., ЕГН:********** и Е . П. К., ЕГН:********** срещу „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК: 115010670.

Ищците твърдят, че в качеството си на наследници на Х.Н. К., ЕГН:

********** са конституирани като длъжници за по ½ част от задължението по изп.д. № ********* по описа на *** М.С.Ц., per. № ****, с район на действие - Окръжен съд гр. Пловдив. Изпълнителното дело било образувано въз основа на изпълнителен лист от 16.09.2011г., издаден по ч.гр.дело № 11723/2011 год., по описа на Районен съд - гр. Пловдив, с който Х.Н. К., ЕГН:

********** била осъдена да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670 сумата от 264.56 лв. - неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за|периода 20.08.2008 г. — 17.05.2011 г. за обект, намиращ се на адрес ******************* ; сумата от 37.06 лв. - мораторна лихва за периода 20.08.2008 г. - 17.05.2011 г., както и законната лихва върху главницата от 23.06.2011 г. до изплащането на вземането, както и думата от 25 лв. - разноски по делото и 50 лв. - адвокатско възнаграждение.

1

Считат, че са налице нови обстоятелства, възникнали след издаването на цитирания по-горе изпълнителен лист. Задължението по изпълнителния лист било погасено с изтичането на тригодишна давност на основание чл.

111,б. „в“ от ЗЗД. Позовават се на Тълкувателно решение № 3/2011 г. по т.д.

№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.

Сочат, че на 16.03.2011 г. бил издаден изпълнителен лист и от тази дата започнала да тече давността, като до този момент не били предприети изпълнителни действия, които да прекъсват давността и същата била изтекла.

Считат, че изп.д. № ************* по описа на *** М.С.Ц., per. № ****, с район на действие - Окръжен съд гр. Пловдив с взискател „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД е образувано след изтичането за предвидената в закона давност и заявяват, че не дължат горецитираните суми по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело № 11723/2011 г., по описа на Районен съд — гр. Пловдив, тъй като дългът бил погасен по давност.

Освен гореизложеното, по отношение на дължимостта на лихвите върху главницата считат, че те също са погасени по давност. Съгласно разпоредбата па чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасявали и произтичащите от него допълнителни вземания.

Искат от съда да постанови Решение, с което да признае за установено по отношение на П. Г. К., ЕГН:********** и Е. П. К., ЕГН:********** в качеството им на наследници на Х.Н. К., ЕГН: **********, че не дължат на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, с ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти септември" № 250, сумите, съответстващи на наследствените им дялове, по издаден изпълнителен лист от 16.09.201 1 г., издаден по ч.гр.дело № 1 1723/2011г., по описа на Районен съд - гр. Пловдив, за сумите: 264.56 лв. /двеста шестдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/ - неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 20.08.2008 г. - 17.05.2011 г. за обект, намиращ се на посочения адрес; сумата от 37.06 лв. /тридесет и седем лева и шест стотинки/ - мораторна лихва за периода 20.08.2008 г.-17.05.2011 г., както и законната лихва върху главницата от 23.06.2011 г. до изплащането на вземането, както и сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/ - разноски по делото и 50 лв. /петдесет лева/ - адвокатско възнаграждение, поради погасяване на 2 вземането по давност.

Молят да им бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, с ЕИК: 115010670. Счита, че депозираните искови молби са допустими, но изцяло неоснователни. Твърди се, че на 16.09.2011 г. въз основа на подлежаща на изпълнение Заповед за изпълнение № 8057 от 24.06.2011 г. по ч.гр.д. № 11723/2011 г., VII гр.с. на ПРС е издаден изпълнителен лист в полза на дружеството. В същия, наследодателят на ищците бил осъден да му заплати суми представляващи главница, лихви, разноски по делото и адвокатско възнаграждение.

Наследодателят на ищците не бил възразил срещу издадената Заповед по гореописаното частно гражданско дело, поради което същата била влязла в сила. При влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право било облечено в изпълнителна сила, която възниквало в момента на изтичане на срока на възражение. В случая, срокът бил изтекъл и не било постъпило възражение от страна на длъжника. Налице била хипотезата, че с изтичането на сроковете по чл. 424 ГПК се получавал ефект, аналогичен на сила на присъдено нещо, и характерът на задължението се изменял след консолидирането на решението за издаване на изпълнителен лист. Счита, че давността била пет годишна, а не тригодишна както се твърдяло в исковата молба, като сочи съдебна практика в подкрепа на доводите си.

Сочи, че давността по чл.111 б. „в” от ЗЗД не можела да се прилага върху задължение, за което има издаден ИЛ и имала характер на присъдено нещо- res judicata . В чл. 116, б. „в“ от ЗЗД било изрично установено правилото, че давността се прекъсвала с предприемането действия за принудително изпълнение. На следващо място периодът, за който бил издаден изпълнителен лист за главницата бил за периода от 20.08.2008 г. до 17.05.2011 г., тоест задълженията за периода до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК не били погасени по давност съгласно чл. 116 от ЗЗД.

С молба с изх. № 11-00-1894 от 02.07.2014 г. било образувано ИД № 85/2014 г. по описа на ДСИ при ПРС. По същото ответникът бил депозирал периодични молби за извършване на изпълнителни действия с цел 3 удовлетворяване на натрупания дълг. Делото било прекратено по негова молба на основание чл.432, ал.1 , т.2 от ГПК и съобщението за прекратяване било получено от ответника на 12.01.2018 г. С изрична молба било образувано изп.д. № ****/**** г. при *** М.С. № **** с р-н на действие ПОС, като с нея били искани извършване на изпълнителни действия и такива били предприети.

Сочи се, че видно от вида и периода на дължимите суми по Изпълнителния лист и с оглед на предприетите изпълнителни действия, задължението на наследниците на длъжника наследодател не били погасени по давност.

Иска се от съда отхвърляне на предявените искове. Претендира се юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв. , за което представям списък за разноски съгласно чл.80 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно чл.415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е подадено, липсва 4 и необходимост от предявяване на иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл.416 ГПК.

Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесните вземания произтичат от правоотношение по предоставяне на ВиК услуги, като доставчикът на услугата е ответникът, а потребител е ищцата.

Не се спори между страните, а и видно от приложения по делото изпълнителен лист от 06.11.2011 год., издаден по ч.гр.дело 11723/2011 год., че въз основа на заповед за изпъление № 8057/24.06.2011 год. по ч.гр.дело 11723 год. по описа на РС Пловдив, влязла в сила към дата 16.09.2011 год. по цитираното ч.гр.дело е издаден изпълнителен лист от дата 16.09.2011 год. с който Х.Н. К. /наследодател на ищците, видно от Удостоверение за наследници изх. № ********* от ********* год. /л.5// е осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 264.56 лв. - неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 20.08.2008 г. — 17.05.2011 г.; сумата от 37.06 лв. мораторна лихва за периода 20.08.2008 г. 17.05.2011 г., както и законната лихва върху главницата от 23.06.2011 г. до изплащането на вземането, както и думата от 25 лв. разноски по делото и 50 лв. адвокатско възнаграждение.

Спорно между страните е дали в настоящия казус за процесните вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение е приложима т.нар. кратка погасителна тригодишна давност, визирана в разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД или в случая намира приложение разпоредбата на чл.

117, ал.2 от ЗЗД, регламентираща 5-годишен срок на новата давност.

Съдът намира, че в конкретния случай е приложима именно разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД. Този въпрос е разгледан в решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., като е даден отговор, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, установяваща 5-годишен срок на новата давност, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила 5 съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Посочено е, че съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да оспори вземането по исков ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение; а по реда на чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По този начин законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу влязлата в сила заповед за изпълнение.

След изтичане на срока по чл. 414 ГПК за длъжника остава само възможността за оспорване на вземането при наличието на специалните основания по чл. 424, ал. 1 ГПК. Извън тях и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК за длъжника не съществува форма за искова защита, с която да оспорва вземането. Практиката на ВКС е установена, че при всички хипотези на чл.

416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането), настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила (за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм.) и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират (в т.см. - решение по т. д. № 1562/2015 г., І т. о., реш. по гр. д. № 1722/2021 г., ІV г.о., както и опр. по чл.274, ал.3 ГПК по ч. гр. д. № 221/2010 г., ІV г. о., ч. т. д. № 1366/2015 г., ІІ т. о., ч. гр. д. № 4647/2015 г., ІV г. о., ч. гр. д. № 2566/2013 г., ІV г. о.).