Решение № 340 от 12.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно наказателно дело № 20221100605343 по описа за 2022 година

Производство е по реда на Глава ХХІ от НПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от частния тъжител А. Г. Т., чрез упълномощения от него процесуален представител – адв. Н. В. – от АК – Пловдив, срещу разпореждане № 9690/30.08.2022 г. на съдията – докладчик при Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 17-ти състав, постановено по НЧХД № 6262/2022 г. по описа на същия съд, с което е прекратено наказателното производство по цитираното НЧХД, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК.

В така депозираната частна жалба се излагат твърдения, че атакуваното първоинстанционно разпореждане е постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и e явно несправедливо. Излагат се аргументи, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен, поради неправилно прилагане на процесуалния закон и бланкетно аргументирани доводи на Съда. Твърди се, че тъжбата съдържа изчерпателни и пълни данни за подателя; за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението, каквито са императивните изисквания на чл. 81, ал. 1 от НПК. Обосновава се в тази връзка, че в случая, с атакувания съдебен акт, Районният съд е прекратил наказателното производство, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК, приемайки, че тъжбата не отговаря именно на регламентираните в чл. 81 от НПК изисквания, предвид липсата на посочена стойност на причинените с деянието имуществени вреди. Изтъкват се съображения, че с оглед изложението на обстоятелствата в подадената пред СРС тъжба и в последващата допълнителната такава, фактическата обстановка, свързана с процесния случай, се установява по безспорен начин и изключително детайлно в насока извършено от предаденото на съд лице В. Д. С. престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, изразяващо се в нанасяне на имуществени 1 вреди – подробно описани в жалбата, на собствения лек автомобил на частният тъжител, който и към настоящия момент не може да използва въпросният автомобил, намиращ се в техническото състояние, в което го е заварил на инкриминираната дата. Именно поради този факт, а и поради факта, че защитата и тъжителят не притежават специализирани познания в областта на авто-оценъчното определяне на паричната стойност на имуществените вреди, нанесени на процесния автомобил вследствие на инкриминираното деяние, включително относно пазарни цени на авточасти според различните производители и вносители – нови или втора употреба, цени за сервизен труд и ремонт на автомобила, овехтяване на автомобила и други, стойността на причинените с деянието имуществени вреди би могла да бъде определена и посочена от вещо лице, при назначаване и изготвяне на авто-оценителна експертиза, след извършването на оглед на процесното МПС, каквото доказателствено искане е направено пред Районния съд.

В частната жалба се излагат и съображения, че съгласно чл. 85, ал. 2 и 3 от НПК, гражданският иск при дела от частен характер се предявява най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, като това може да бъде направено и устно. Сочи се, че Районният съд не е предоставил възможност посоченото искане за присъждане на обезщетение – стойността на причинените с деянието имуществени вреди, да бъде уточнено дори и устно в първото съдебно заседание, когато по реда на НПК съставът на Съда следва да се произнесе по конституирането на нови страни в съдебното производство, в частност – по въпроса за конституирането на тъжителя в качеството му на граждански ищец, по който начин и в нарушение на процесуалния закон, Съдът е лишил от участие в съдебното производство частния тъжител в процесуалното му качество на граждански ищец, като е препятствал възможността на същия да упражни предвидените му в НПК права, произтичащи от това му качество, включително и тези по чл. 276, ал. 2 от НПК. Според процесуалния представител на частния тъжител, първостепенният съд е следвало да даде указания относно нередовност на гражданския иск и в първото съдебно заседание по делото, съгласно чл. 85, ал. 2 от НПК, това би могло да бъде сторено и устно, възможността за което не се преклудира до началото на съдебното следствие, съгласно чл.

85, ал. 3 от НПК, още повече, че в него се обсъжда и въпросът за приемането или не за разглеждане на гражданския иск.

С оглед всички изложени съображения в така подадената частна жалба, се обосновава, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за прекратяване на наказателното производство по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, са незаконосъобразни, включително и тези в насока, че няма годно повдигнато обвинение, което е пречка Съда да даде ход на съдебното следствие. Излагат се аргументи за наличието на константна съдебна практика, в частност – ТР № 34/1990 г. по н.д. № 29/1990 г. на ОСНК на ВС, според което при наказателните дела от частен характер всички спорни въпроси, констатирани служебно от Съда във връзка с предявеното с тъжбата обвинение, подлежат на изясняване при разглеждане на делото в съдебното заседание, като Съдът е длъжен в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, съгласно чл. 12 от НПК.

В съдебно заседание, упълномощеният повереник на частния тъжител А. Г. Т. – адв.

Н. В. – от АК – Пловдив, поддържа депозираната частна жалба по съображенията, изложени в нея, и моли същата да бъде уважена, а атакуваният съдебен акт да бъде отменен. Развива доводи, че към настоящия момент процесното МПС се намира в същото техническо състояние, в каквото е било към инкриминираната дата – 25.02.2022 г., поради което левовата му равностойност може да бъде определена чрез назначаване на АТЕ, каквато е необходима и поради това, че нито защитата, нито тъжителят притежават специални знания в областта на авто-техническите експертизи, поради което и не са в състояние да посочат стойността на повредения автомобил. Излага, че първият съд не е съобразил разпоредбите на чл. 85, ал. 2 и ал. 3 от НПК, а именно, че гражданският иск по дела от частен характер 2 може да се предяви най-късно до започване на съдебното следствие пред първия съд, а отстраняването на нередовностите в тъжбата да бъде направено и устно пред Съда. Посочва, че Районният съд е следвало да даде указания относно нередовност на гражданския иск в първото по делото заседание, която да бъде отстранена в срока по чл. 85, ал. 3 от НПК.

Акцентира, че съгласно тълкувателната практика на ВКС всички спорни въпроси, които са констатирани от Съда във връзка с предявеното частно обвинение, подлежат на изясняване и разглеждане в открито съдебно заседание.

Частният тъжител А. Г. Т., редовно призован, не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на депозираната частна жалба от упълномощения му повереник.

Предаденото на съд лице В. Д. С. желае разпореждането на СРС, НО, 17-ти състав да бъде потвърдено, като изтъква, че не е спрял автомобила си умишлено на процесното място.

В последната си дума моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното разпореждане, по реда на чл. 313 от НПК, намери за установено следното:

Наказателното производство по НЧХД № 6262/2022 г. по описа на СРС, НО, 17-ти състав е образувано по повод депозирана тъжба (вх. № 98765/18.05.2022 г. по описа на същия съд) от А. Г. Т., чрез упълномощения му повереник – адв. Н. В. – от АК – Пловдив, срещу В. Д. С., за престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.

В тъжбата се развиват доводи, че на 25.02.2022 г., около 07,30 часа, тъжителят Т. паркирал управлявания от него лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № СВ **** КН, негова собственост, на обособено място за паркиране, находящо се на локалното платно до входа на метростанция „Люлин“, откъм ж.к. „Люлин 8“, в посока бул. „Панчо Владигеров“, на около два метра от изхода на локалното платно, без с това да пречи на движението в локалното платно. Излага се, че около 21,00 – 21,10 часа на същия ден, връщайки се, за да прибере автомобила от мястото, на което го бил паркирал, го заварил с повреди по него, а именно – счупени ляво и дясно странични огледала, заедно с пластмасовите конструкции, като същите се намирали на предния капак на автомобила, заедно с част от скъсано уплътнение от предното стъкло на автомобила. Допълнително при оглед на същия установил и, че задната броня на автомобила, от дясната й страна, е ударена и повредена, виси свободно, измъкната от щипките за захващането й към автомобила.

Излага твърдения относно начина, по който е установил самоличността на лицето, причинило вреди по автомобила му. Сочи, че по случая е била образувана пр. пр. № 13631/2022 г. по описа на СРП, като с постановление на прокурор при СРП от 28.03.2022 г. наказателното производство по делото е било прекратено, на основание, че има данни за осъществен състав на престъпление по частен характер по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.

Претендира се признаване на В. Д. С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, като същият да бъде осъден да му заплати причинените имуществени вреди по автомобила, ведно с разноските по делото.

За разглеждане на така депозираната тъжба е образувано НЧХД № 6262/2022 г. по описа на СРС, НО, 17-ти състав.

3

Със свое разпореждане от 26.07.2022 г., постановено по НЧХД № 6262/2022 г. по описа на СРС, НО, 17-ти състав, съдията – докладчик е оставил без движение тъжбата, подадена от А. Г. Т. срещу В. Д. С., като е приел, че същата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК.

За да се произнесе в посочения смисъл, съдията – докладчик е приел, че в така депозираната тъжба не се съдържат твърдения кое лице е извършило престъплението по чл.

216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК и по какъв начин. Приел е, че видно от текста на тъжбата, в него не се съдържа формулиран диспозитив на обвинение, с посочване на конкретни действия, каквито се твърди да е извършило лицето, срещу което е насочена тъжбата, конкретизирани откъм време, място и обстоятелства, а единствено се иска осъждането на С. за извършено престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 НК, въпреки, че при описанието на фактическата обстановка името на С. не е споменато и не са описани никакви негови противоправни действия. Приел е, че доколкото наказателното обвинение следва да е единство от факти и правна квалификация, а същото се повдига от тъжителя с подадената частна тъжба, именно тъжителят следва да изложи ясно и конкретно релевантните факти, които инкриминира, като Съдът е оправомощен единствено да даде съответната правна квалификация на описаното в тъжбата. Преценил е, че доколкото се касае за обвинение за престъпление срещу собствеността, то съществен признак от обективна страна е и паричната стойност на увреденото имущество, която също следва да бъде посочена от тъжителя. Дал е указание, на основание чл. 81, ал. 1, изр. 1 от НПК, в 7-дневен срок от уведомяването му, тъжителят да отстрани констатираните нередовности в тъжбата.

Разпореждането на съдията – докладчик при СРС, НО, 17-ти състав от 26.07.2022 г. е връчено на упълномощения повереник на тъжителя Т. на 25.08.2022 г., видно от отбелязване в призовката за страна (л. 10 от съдебното производство).

На 26.08.2022 г. упълномощеният повереник на частния тъжител – адв. Н. В. – от АК – Пловдив, е депозирал допълнение към тъжба, в което е посочил, че предаденото на съд лице В. Д. С. е извършил престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, чрез нанасяне на имуществени вреди на собствения на тъжителя лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № СВ **** КН, изразяващи се в счупени ляво и дясно странични огледала, заедно с пластмасовите конструкции, върху които се поставят огледалата от основата им; скъсано уплътнение от предното стъкло на автомобила; ударена и повредена от дясната й страна, висящо свободно, измъкната от щипките за захващането й към автомобила задна броня, като деянието е извършено на 25.02.2022 г., около 08,30 часа на обособено място за паркиране, находящо се на локалното платно до входа на метростанция „Люлин“, откъм ж.к.