Решение № 14808 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14808 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110147554 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 316148/29.09.2025г. на СРС, подадена от „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД срещу А. П. И. и К. Н. К. във връзка със Заповед № 22216/07.08.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

И щ е ц ъ т „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД чрез А.Т.

Изпълнителен Директор, е предявил срещу ответниците А. П. И. и К. Н. К. искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДФИ, чл. 23, т. 3 и т. 4 ЗДФИ, чл. 43, ал. 3 ППЗДФИ и чл. 26 ЗДФИ за признаване за установено между страните, че А. П. И. и К.

Н. К. дължат солидарно на „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД въз основа на Акт за начет № 11-04-13/08.07.2024г., както следва:

504,13 евро /986,00 лева/ главница за причинени вреди на „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД, за която ответниците носят пълна имуществена отговорност съобразно чл. 23, т. 3 и т. 4 ЗДФИ;

92,49 евро /180,90 лева/ за законна лихва за периода 19.09.2022г.-08.07.2024г.;

39,94 евро /78,11 лева/ за законна лихва за периода 09.07.2024г.-04.02.2025г.;

32,98 евро /64,50 лева/ за законна лихва за периода 05.02.2025г.-08.08.2025г.

Ищецът твърди, че в периода 26.02.2017г.-31.03.2022г. и 01.09.2022г.-31.07.2023г. ответницата А. И. изпълнявала функциите на член на Съвета на директорите и Изпълнителен директор на дружеството. Ответницата К. К. изпълнявала функциите на Главен счетоводител за периода 19.09.2022г.-30.10.2023г. При извършена проверка от Агенцията за държавна финансова инспекция се установило, че същите са разпоредили и одобрили изплащането на суми за представителни цели, които нямали такова естество по смисъла на чл. 62, ал. 1 ППЗДДС, като общата стойност на извършените разходи била 986,00 1 лева. Бил съставен Акт за начет № 11-04-13/12.08.2024г., срещу който ответниците депозирали възражения, които не били приети. От АДФИ били дадени указания за изпращане на акта за начет на районния съд за образуване на производство срещу начетените лица по реда на чл. 417-418 ГПК. Такова било образувано - ч.гр.д. № 6913/2025г. на СРС, по което бил издаден и изпълнителен лист. Въпреки че подали възражение срещу заповедта за изпълнение, на 08.08.2025г. ответниците доброволно заплатили търсените спрямо тях суми и задълженията им били погасени поради плащане. В насрочените по делото открити съдебни заседания ищецът се представлява от М.Т. /упълномощен служител с юридическо образование/. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците А. П. И. и К. Н. К. чрез адв. С. К. – АКВелико Търново, са подали Писмен отговор на искова молба, вх. № 386927/25.11.2025г. на СРС, и Писмен отговор на искова молба, вх. № 386930/25.11.2025г. на СРС, смислово идентични като съдържание. Предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Сочи се, че в акта за начет неправилно била определена съответната ответница като субект на имуществена отчетническа отговорност и било неясно защо е възприета като лице по чл. 23 ЗДФИ. Не било посочено в коя точно хипотеза на чл. 21, ал. ЗДФИ била причинена вредата, което не позволявало да бъдат адекватно защитени интересите на ответниците. Ако вероятно се имало предвид умишлено причиняване, то умисъл липсвал.

Сочи се, че плащането към контрагенти и извършването на разходи ставало след докладна записка, подписана от лицето, иницииращо разхода, както и от съответния началник на отдел/дирекция. Върху разхода се осъществявал и контрол от финансовия контрольор.

Такива документи, включително фактури, били налице. Самите закупени вещи – часовник и юбилейни монети, били свързани с представителни функции и дейността на дружеството, като се подарявали при посрещане на гости и делегации. АДФИ въобще не била проверила къде и кога са използвани предметите, закупени с визираните в акта за начет средства, съответно кога и на коя делегация са подарени. Актът за начет съдържал противоречия, като в една негова част се твърдяло разходване на средства за разходи, които не спадат към представителните, а в друга – че са допуснати без докладна записка. Поставя се въпросът защо към отговорност не са привлечени и лицата, получили закупените подаръци. Никъде в документите нямало подпис на И., а, с оглед издадените фактури, будело недоумение как ответниците са получили суми според заключението на инспекторите. Застъпва се тезата, че няма вреда, която да е причинена умишлено, да е от липси или да не е при или по повод изпълнение на служебните задължения. Презумпцията на чл. 22, ал. 5 ЗДФИ не била приложима, а на ответниците по време на проверката не била дадена възможност да вземат отношение и да изразят становище. Допълнителни съображения се излагат в Писмена защита, вх. № 231192/20.07.2026г. на СРС.

Третото лице-помагач – Агенцията за държавна финансова инспекция, чрез процесуалния си представител юрк. Б.Е.-Г. поддържа становище за основателност на предявените искове, включително в хода на устните състезания.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището на ответниците, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

С Определение № 8189/09.04.2026г. по в.ч.гр.д. № 3048/2026г. на СГС, ГО, ІІ-В възз.с-в, е отменен отказът на първоинстанционния съд за конституиране на трето лице – помагач по делото и като такова е конституирана Агенцията за държавна финансова 2 инспекция. Настоящият съдебен състав остава на мнението си, че в производствата по установяване на вземанията по актове за финансови начети участието на трети лица – помагачи е недопустимо. Това изрично е указано в ТР 130а-1953-ОСГК, т. 4, и ПП 5-1955г., т.

9. Действително към момента, когато са приети посочените актове на Върховния съд, е действал ГПК /отм./ от 1952г., в който производството по финансови начети е било уредено като особено исково производство в гл. ХХХІ. Освен задължението за конституиране като страни на ощетената организация и на Министерството на финансите – чл. 300, ал. 4 и ал. 5 ГПК /отм./, в тази глава липсва изрична норма уредба относно допустимостта на конституирането на трети лица – помагачи. Такава разпоредба досежно производствата по установяване на вземания по актове за начет липсва и в действащия понастоящем ГПК, поради което по този въпрос законодателната рамка, уреждаща участието на третите лицапомагачи, обективно не е променена и ТР 130а-1953-ОСГК, т. 4, и ПП 5-1955г., т. 9, запазват действието си. Доколкото обаче въззивната инстанция е приела, че участието на трето лице – помагач е допустимо, настоящият съдебен състав, доколкото това произнасяне е задължително за него и няма законова възможност за преразглеждането му, няма друг избор и следва да го изпълни, като разгледа и реши делото при участието на АДФИ като трето лице – помагач.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Исковете за установяване на вземанията по акт за начет са винаги подсъдни на районния съд, независимо от цената им /чл. 104, т. 4 ГПК/.

Съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ищеца е да докаже, че процесната проверка е извършена от надлежно овластени за това лица при спазване на процедурите по ЗДФИ и ППЗДФИ, като на проверяваното лице е осигурена предвидената в закона възможност да участва в проверката, че докладът за резултатите от инспекцията и актът за начет са връчени на материално-отговорното лице, че е налице мотивирано становище на инспектора по становището/възраженията, ако са налице такива, както и докладът и актът за начет са подкрепени с доказателства. Съгласно чл. 22, ал. 5 ЗДФИ и чл.

44, ал. 4 ППЗДФИ фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до доказване на противното. В тежест на ответника е да докаже неистинността на фактическите констатации в акта за начет. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Въз основа на Заповед № ФК-10-331/08.04.2024г. на Директора на АДФИ, изменена със Заповед № ФК-10-471/20.05.2024г., Агенцията за държавна финансова инспекция е извършила проверка за периода 01.06.2019г.-31.07.2023г. за законосъобразността при определянето, начисляването, разходването и отчитането на представителни разходи на „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД. Проверката е възложена на А. П. – държавен финансов инспектор, и И.П.Д. – старши финансов инспектор. С оглед резултатите от проверката посочените инспектори са съставили Акт за начет № 11-04-.73/08.07.2024г., депозиран с вх. № 0304*25/11.07.2024г. на „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД. С акта за начет финансовите инспектори установяват, че А. П. И. в качеството ú на изпълнителен член на съвета на директорите на дружеството в периода 01.06.2019г.31.07.2023г. и К. Н. К. в качеството ú на главен счетоводител в периода 19.09.2022г.30.10.2023г. са разпоредили и одобрили изплащане на суми за представителни цели, които по своя характер не съответстват на разходите за представителни цели по смисъла на чл. 62, ал. 1 ППЗДДС, а именно:

С РКО № 286/07.10.2022г. е изплатена сумата от 299,00 лева по Фактура №1001489***/06.10.2022г. за закупен 1 бр. мобилен телефон Smartwatch Xiaomi Mi S1 Active GL Black. За главен счетоводител е подписана К. К., а за ръководител – И.Ч.в, който е началник на Отдел „Финанси“ на дружеството.

3

С РКО № 116/06.04.2023г. е изплатена сумата от 687,00 лева по Фактура № **********/06.04.2023г. за закупени 6 броя сребърни медала. За главен счетоводител и ръководител РКО е подписан от едно и също лице – К. К..

Посочено е, че в документите по тези разходи липсва докладна записка за поемане на задължение, одобрена от изпълнителния директор, в която има описание на мероприятието, вида на представителния разход, предназначението му и обосновка на необходимостта от извършването му. Посочено е, че по този начин са допуснати незаконосъобразни плащания в резултат от действията по упражняване на контрол върху финансово-стопанската и отчетната дейност на проверяваната организация за законосъобразно изплащане на средства за представителни цели. В тази връзка е прието, че И. и К. в качеството си на лица по чл. 23, т. 3 и т. 4 ЗДФИ са причинили имуществена вреда на проверяваното дружество, за което носят пълна имуществена отговорност, като са им начислени и съответните лихви.

Видно от Докладна записка за поемане на задължение, вх. № ВД-0557/06.10.2022г. на „Национална Компания Индустриални Зони“ ЕАД, Тр.Тр. – Директор на Дирекция „Маркетинг и инвестиции“ е поискал да се одобри представителен разход за 249,17 лева без ДДС. В докладната записка не е посочено в каква връзка и за какво ще бъде изразходен този разход. Докладната записка е означена като изготвена от М. Вл., съгласувана е от главен счетоводител и директор на Дирекция „ОПИО“, като е одобрена на 06.10.2022г. Налице е контролен лист № 972/07.10.2022г. за извършен предварителен контрол от финансов контрольор В. и юрист П.. Представена е Фактура № 1001489***/06.10.2022г., издадена от „Плесио Компютърс“ ЕАД за закупено устройство Smartwatch Xiaomi Mi S1 Active GL Black на цена 249,17 лева без ДДС или 299,00 лева с ДДС. Налице е РКО № 286/07.10.2022г. за броени на Г.Хр. 299,00 лева за представителен разход.