Определение № 1540 от 26.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1540 гр. София, 26.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20258002104457 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Ф. К. Ф. срещу решение №299 от 24.06.2025г по в.гр.дело № 149/2025г. на Окръжен съд –Русе , с което е след отмяна на решение №1585 от 22.11.2024г на Русенски районен съд, срещу касатора в качеството му на отчетник на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона” е уважен иск, предявен от бившия му работодател „Европа –Транс 2001”ЕООД по чл. 207 ал.1. т.2 КТ за реализиране на пълна имуществена отговорност за липса в размер на сумата 6726,07лв- стойността на заредено дизелово гориво с ОМБ карта с Рутекс функция №4331 в периода 20.1121.11.2019г.Въззивният съд е ревизирал изводите на първоинстанционния съд ,че на ответника като шофьор не е била вменена отчетническа функция във връзка предоставената му за ползване „горивна карта”, позволяваща зареждане на гориво без касово разплащане, след като от своя страна е приел за безспорно на каква длъжност е бил назначен ответника по трудов договор ,че като част от оборудването на превозното средство му е предоставена ОМВ карта с Рутекс функция,която се използва за зареждане на гориво от определени бензиностанции в страната и чужбина; че картата е собственост на ОМВ и дава право на ползвателя ѝ (клиент на ОМВ)да закупува стоки и услуги без плащане в наличност във всички обекти партньори на собственика на картата в страната и чужбина ; че за закупено дизелово гориво с карта № 4331 на пет пъти в периода 20-21.11.2019 г. от бензиностанция във Франция, „ОМВ България“ ООД е фактурирал на ищцовото дружество 3438,76 евро при единична цена на литър 1,46 евро, като поради неплащане на фактурата, настоящият ищец „ЕВРОПА - ТРАНС 2001" ЕООД е 1 осъден с влязло в сила решение по гр.д. № 1296/2021г. по описа на РС – Велико Търново/изискано и приложено от въззивния съд в цялост/ да заплати фактурираната равностойност от 6726,07 лв.; че по това дело настоящият ответник е бил разпитан като свидетел , тъй като за периода 20-21.11.2019 г. е изпълнявал курс до Франция като водач на товарен автомобил с рег. [рег.номер на МПС] , но безспорно към момента, когато са заредени количествата гориво по горепосочената фактура от 30.11.2019г, управляваният от него товарен автомобил, собственост на дружеството се е намирал на 500 км от бензиностанцията,на която извършено зареждането (паркиран за пренощуване);че такова значително количество гориво (общо количество от 2345,19 литра) не би могло да бъде заредено в управлявания от ответника товарен автомобил, към този момент с пълен резервоар, както и че при връщането си в България, което станало за обичайното време на пътуване без неоправдано забавяне, картата се е намирала у ответника. Прието е за установено от доказателства по приложеното дело, че по силата на договор ,сключен през 2009г „ОМВ БЪЛГАРИЯ” ООД е предало на „ЕВРОПА -ТРАНС 2001“ ЕООД общо 20 бр.

ОМВ карти с Рутекс функция,между които и тази с № 4331, в която е бил изписан конкретно регистрационният номер на автомобила управляван от ответника в този момент . Всички горивни карти са били с един и същ ПИН код,който код не би могъл да се променя от ползувателя и промени не са правени ,като служителите на издателя и партньорските бензиностанции не са били длъжни да следят дали с картата се зарежда гориво в автомобила,чийто рег.номер е изписан на пластиката. На свой ред и въпреки възраженията на ответника,че от ищеца се твърдят факти за механизъм на увреждане, при което се изключва същото да е от липси, въззивният съд е дал квалификация на иска по чл.207,ал.1 т.2 КТ, акцентирайки на състоянието на неотчетност на поверени на ответника активи и като е посочил ,че липсата е юридическо понятие за щета , което се изгражда върху презумпцията за причиняване на недостига от отчетника . Позовал се е на твърдението на ищеца за липса на гориво , причинена по вина на ответника чрез неправомерно ползване на горивната карта при пет зареждания от бензиностанция във Франция през нощта на 2021.11.2019г. Предвид ,че като шофьор ответникът е зареждал гориво , плащал гориво и др. такси във връзка с извършваните превози ,според въззивния състав той е имал качеството на отчетник - както по отношение на предоставените му от работодателя средства за безкасово плащане , така и по отношение на закупеното с тях гориво. Поради това след констатация за непълен доклад по делото пред първа инстанция , въззивният съд изрично е указал за доказателствената тежест на отчетника при опровергаване на презумпцията, като са били допуснати и събрани доказателства,но не по всички искания на страните.

Възприето е,че възраженията на ответника са в насоките , разяснени в ППВС №5/1955г,но са неоснователни. Всички издадени горивни карти са били с един и същ ПИН код, системата на ОМБ не е позволявала той да бъде променян.Независимо от установеното посредством събраните гласни доказателства, че някои шофьори оставяли в кабините на автомобилите картите и кодовете,не се е установило това да е било по нареждане на работодателя.За неоснователно е прието и възражението,че при изпълнявания курс до Франция, на ответника не била предадена точно ОМБ карта №4331,а друга.Картата с този 2 номер е била издадена за автомобила, с който ответникът е осъществил превоза и номерът му е бил означен на нея. Обстоятелството къде се е намирал товарният автомобил към момента на петте зареждания,не изключва вината на ответника за процесните липси, ирелевантно е дали по това време той е бил в камиона или не,след като е налице възможност за предоставяне картата на трети лица, на негова /на ответника/ отговорност ..

Решението е обжалвано чрез пълномощниците адв.П. Х. и С. К. с оплаквания за недопустимост – поради неотстранени противоречия и нередовност на исковата молба,евентуално се иска отмяната му като непавилно поради незаконосъобразност, необоснованост и съществени процесуални нарушения .

В приложеното към жалбата изложение се изтъква чл. 280, ал.2 ГПК и се формулират процесуалноправни и материалноправни въпроси ,по които се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК: Като процесуалноправни се поставят въпросите (1) за задължението на съда да обсъди и прецени всички правнорелевантни факти,да изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните – противоречие с ТР №1/2013г ОСГТК,реш. по гр.д № 68/2022г на Второ г.о, реш. по гр.д № 3413/2023г Трего г.о ;(2)за задължението на въззивния съд да даде указания за отстраняване на противоречие между обстоятелствена част и петитум –противоречие с реш. по гр.д №4923/2019г на Четвърто г.о ; Процесуалноправен е и въпроса (6) длъжен ли е съдът да изложи мотиви по всички възражения на страните и да обсъди всички доказателства и доводи на страните , относими към правния спор – противоречие с реш. по гр.д№ 4265/2014г и реш. по гр.д №257/2009г на Четвърто г.о ;реш. по гр.д №761/2010г на Четвърто г.о и др. Поставя се въпрос (3)дали фактическите твърдения на ищеца, или заявеното искане определят квалификацията - противоречие с реш. по гр.д №4923/2019г на Четвърто г.о. Поставя се въпрос (4) за доказване от ищеца получаването на ценностите ,за които твърди ,че липсват – противоречие с реш. по гр.д № 1029/2016г,Трето г.о на ВКС. Формулира се материалноправния въпрос (5) липса ли е вредата, ако е установен произхода й - противоречие с реш. по гр.д № 953/2019г ,Четвърто г.о на ВКС Според защитата,няма мотиви защо съдът приема че е осъществено закупуване на гориво. Спорен факт е било и наличието на липса ,в какво се състои тя и при твърденията на ищеца, уточнявани в процеса без според касатора да кореспондират с търсената защита и без съда да приложи стриктните правила на чл. 129 ГПК, накърнява се защитата на ответника при разпределянето на доказателстената тежест. Не са обсъдени всички доказателства и доводи.Не е обсъдено напимер, че лимитите на картите е можело да се променят, да се намалят и сведат до техническите възможности на резервоарите за да избегне злоупотреба,каквато работодателят сам твърди да представлява случилото се на бензиностанция във Франция в нощта на 20 срещу 21ноември,без да се твърди ответникът да е извършил, или да е установено ,че е съпричастен при тази злоупотреба.

Ответникът по касационната жалба„ЕВРОПА - ТРАНС 2001"ЕООД счита касационната жалба за недопустима поради депозиране на изложението след срока за касационно обжалване. Оспорва изтъкнатите основания за допускане до касационно разглеждане в депозиран писмен отговор чрез адв. Н. С. от САК. Няма противоречие между обстоятелства и петитум по иска. Квалификацията е съответна. Ответната страна е градила 3 защита на противоречиви твърдения за значението на понятието„липса”,неотговарящи на действителното значентие на термина и като интерпретира неточно твръденията на ищеца.

Изтъква се какво е прието за безспорно между страните още на първа инстанцияпредоставянето на описаната в исковата молба карта.

Претендира разноски.

Касационната жалба,заедно с изложението към нея е постъпила в срока по чл.283 ГПК ,тъй като е депозирана в първия работен ден /11.08.2025г,понеделник /,броено един месец от връчването на съобщението за решението /на дата 09.07.2025г/.

След преценка,Върховен касационен съд,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване .

Поставеният процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд обсъди всички доказателства и доводи на страните, относими към правния спор (т.6 от изложението ) отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК да има обуславящ за изхода на делото характер и да е произнесен от въззивния съд в отклонение от установената съдебна практика по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. В случая е предявен и разгледан иск за реализиране на пълна отчетническа отговорност по Кодекса на труда, очертан по този начин от обстоятелствата на които е основан, със съответно искане, което съответства на твърденията /осъдителен петитум ,до размера на липсващото като отчет/. Според установената практика на ВКС, при правна квалификация на иска по чл. 207, ал.1 т.2 КТ и при указана от въззивния състав доказателствена тежест за ответника,предприета поради констатиран пропуск в доклада на първа инстанция ,въззивният съд е бил длъжен да обсъди доводите и доказателствата, поотделно и в съвкупност,по фактическите основания които отчетникът е въвел своевременно в своя защита. При иск по чл. 211 КТ въззивният съд е длъжен да обсъди всички възражения за освобождаване работника от отговорност (Реш.№423/2014г по гр.д №2145/2013г , ІVг.о, Реш.№121/2018г по гр.д №5010/2017г, ІІІ г.о и др). В т. 14 от ППВС № 5 от 15.XII.1955г и трайно установената практика на ВКС възраженията са систематизирани в няколко насоки: нормален производствено стопански риск /чл.204 ЗЗД/; оправдан стопански риск;неизбежна отбрана или крайна необходимост /чл.46 ЗЗД/; настъпване на щетата поради изпълнение на неправомерна служебна заповед или поради обстоятелства, за които е отговорен работодателят / чл.83,ал.1 ЗЗД/,неизпълнение задълженията на работодателя по трудовия договор да осигури условия за изпълнение на отчетническата функция по съхранение на имуществото; условия в съответствие с характера на работата /чл.127, ал.1,т. 2 КТ/; условия осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на поверените на отчетника активи.В решение №423/2014г ІV г.о на ВКС,решение № 56/10.03.2011 г. по гр.д.№ 540/2009 г. на ІІІ г.о., решение № 380/12.06.2009 г. по гр.д.№ 758/2009 г. на ІІІ г.о. и др. е посочена възможността отчетникът да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност като докаже,че липсата не се дължи на негови действия или бездействия. Съгласно установената практика на ВКС при търсена по съдебен ред пълна имуществена отговорност от отчетник,негово е и правото да въведе възражения, свързани с причината за щетата.Те могат да се основават както на факти, които ответникът въвежда за да доказва, така и на обвързващо установени за гражданския съд факти, на безспорни между страните,или признати от работодателя факти.Във всички 4 случаи те трябва да се обсъдят от решаващия съд.Изтъкнато положение или практика при работодателя, свързана с условията за отчетност при разходване по предназначение на пари или стоково-материални ценности,за което положение е отговорен ищеца, въззивният съд е длъжен да обсъди като инстанция по същество,както и да обсъди доказателствата, на които са основани възраженията на привлечения към отговорност отчетник-възможни причини за освобождаване на работника от отговорност.