Решение № 416 от 11.10.2024, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Плевен, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.ЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.ЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500429 по описа за 2024 година

С решение № 20/26.02.2024 г. по гр.д.№ 20234420100325 по описа за 2023 година на Никополски районен съд е признато за установено на основание чл.108 от ЗС в отношенията между ищеца „Сортови семена - ***“АД, със седалище с.***, обл.Велико Търново и ответника Д. Д. В., че ищецът „Сортови семена - ***“АД е собственик на 43/48 ид. ч. от недвижими имоти:

1. ПИ с идентификатор № *** намиращ се в с.***, общ. Гулянци по КККР, одобрен със Заповед № РД 18-1159/23.05.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК – София, с адрес на имота: м. „ПЛЕВЕНСКИ ПЪТ“, с площ от 37429 кв.м., с трайно предназначение: земеделска земя, начин на трайно ползване – НИВА, трета категория, предишен номер по предходен план:

037001, при граници и съседи: ***, ***, *** и

***; 2. ПИ с идентификатор № *** намиращ се в с. ***, общ.

Гулянци по КККР, одобрен със Заповед № РД 18-1159/23.05.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК – София, с адрес на имота: м. „ЛОЗЯТА“, с площ от 3684 кв.м., с трайно предназначение: земеделска земя, начин на трайно ползване – НИВА, четвърта категория, предишен номер по предходен план: 148036, при граници и съседи: ***, ***, ***,

1

*** и ***; 3. ПИ с идентификатор № *** намиращ се в с. ***, общ. Гулянци по КККР, одобрен със Заповед № РД 181159/23.05.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК – София, с адрес на имота: м. „ГРАДИНИТЕ“, с площ от 756 кв.м., с трайно предназначение: земеделска земя, начин на трайно ползване – НИВА, четвърта категория, предишен номер по предходен план: 164003, при граници и съседи:

***, ***, *** и ***, които ПИ, предмет на сделките обективирани в Нотариален акт за дарение №141, том 1, рег. № 605, дело № 115 от 15.05.2020 г. на нотариус И. Д. рег. № *** на НК и Нотариален акт за покупко-продажба № 142, том 1, рег. № 606, дело № 116 от 15.05.2020г. на нотариус И. Д. с рег. №*** на НК.Осъдена е Д. Д. В. да предаде на „Сортови семена - ***“АД владението на собствените им 43/48 ид.ч. от същите имоти. Осъдена е Д. Д. В. да заплати на „Сортови семена ***“АД направените разноски в настоящата инстанция размер на общо 1 474 лв.

Депозирана е въззивна жалба от Д. Д. В., чрез пълномощник, против решение № 38/04.04.2024 г. по гр.д.№ 324/2023 г. по описа на НРС, с което е признато за установено, че ищецът „Сортови семена - ***“АД е собственик на 43/48 ид.ч. от процесните имоти и ответника Д. Д. В. е осъдена да предаде на „Сортови семена - ***“АД владението на собствените на дружеството 43/46 ид.ч. от имотите, като се излагат доводи за неговата незаконосъобразност.Прави се искане да се приеме, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че въззивницата владее процесните имоти и тъй като същите имоти се владеят от трети лица, посочени в представената справка от ОСЗ - Гулянци и тя не може да предаде владението им, да се отмени първоинстанционното решение да се постанови ново решение и да се присъдят разноските по делото.

За въззиваемата страна „Сортови семена -*** АД със седалище с.***, обл.Велико Търново процесуалният представитeл изразява становище да се остави без уважение депозираната въззивна жалба и да се постанови решение, с което да се потвърди като правилно и законосъобразно решението на НРС, като се присъдят и направените разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

2

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.Във връзка с въведените доводи във въззивната жалба съдът намира следното.

На първо място във въззивната жалба се сочи, че за да бъде уважен иск по чл.108 ЗС е необходимо въззиваемият да докаже, че е собственик на имотите, имотите се владеят от ответника и се владеят без правно основание, а в процесния случай въззивницата никога не е владяла и ползвала посочените имоти.Видно от представената справка от ОСЗ - Гулянци възивницата никога не е декларирала в ОСЗ - Гулянци, че работи трите ниви, като се позовава на чл.37б от ЗСПЗЗ.В момента на завеждане на исковата молба и досега, видно от справката от ОСЗ - Гулянци нивите се работят от „Енергия 66“ЕООД и „Евро Си Комерс“.След като трите ниви са във владение и ползване на трето лице не може да се иска въззивницата да предаде владението на въззиваемия върху 43/48 ид.ч. от имоти, които не владее.

Според чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Три са материалноправните предпоставки, които пораждат ревандикационния иск: право на собственост с титуляр ищеца; владение или държане на ответника; липса на основание за владението или държането, което да е противопоставимо на ищеца.Ако не е налице която и да е от тези три предпоставки, искът не може да бъде уважен.Дали са налице кумулативно трите предпоставки за уважаване на ревандикационния иск е въпрос, който следва от доказателствата по всяко конкретно дело.

С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е, при условията на главно и пълно доказване, да установи наличието на положителните предпоставки, а на ответника - че владее на правно основание.

Първата предпоставка е безспорно доказана в процесния случай, тъй като от доказателствата по делото се установява, че въззиваемото дружество е собственик на 43/48 ид.ч. от процесните три имота.

3

По отношение на втората предпоставка за основателност на иска по чл.108 ЗС следва да се установи, че имотът се намира във владение или държане на ответницата, въззивник в настоящето производство, т.е. че същата упражнява фактическата власт върху процесните имоти.Този въпрос е фактически, свързан е с преценка на фактите и доказателствата по делото.

По отношение на това кой владее или държи имота следва да се приеме, че въззивницата отрича да владее или държи процесните имоти.

В тежест на ищеца е да установи, че е собственик на вещта, както и че ответникът упражнява фактическата власт върху тази вещ към момента на предявяване на иска.Обстоятелството, че към момента на приключване на устните състезания вещта не се намира в негова фактическа власт, не освобождава ответника от отговорност, ако е установено, че е упражнявал фактическата власт към момента на предявяване на иска ( решение № 181 от 7.10.2016 г. на ВКС по гр.д. № 4988/2014 г., I г. о.).

Съгласно договора за преаренда на земеделски земи от 10.05.2022 г., преарендодателят С. К., чрез пълномощника си, с изрични пълномощия за преарендуване, е преотдала под аренда, на преарендатора Д. В., за временно и възмездно ползване процесните три земеделски земи, които са предмет на договора за аренда от 12.05.2016 г., за срок от 44 стопански години, считано от 01.10.2022 г. до 30.09.2066 г.

Исковата молба е депозирана на 10.07.2023 г., а това е стопанската 2022/2023 г.

От писмото на ОбСЗ „Гулянци“ от 08.12.2023 г. е видно, че за стопанската 2022/2023 г. двата поземлени имота: с идентификатор *** с площ 37429 кв.м. и поземлен имот с идентификатор *** с площ 3684 кв.м. за стопанската 2022/2023 г. са заявени от трето лице (“Табачи“ЕООД) със заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл.37б, ал.3 ЗСПЗЗ въз основа на договор за преотдаване под наем, а за стопанската 2023/2024 г. за първия имот това е фирма „Евро Си Комерс“ЕООД, а за втория фирма „Енергия 66“ЕООД.

По отношение на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 756 кв.м. за стопанската 2022/2023 г. е заявен от фирма „Ресен“, а за стопанската 2023/2024 г.- от фирма „Енергия 66“ЕООД.

4

Приложени са два РКО - от 30.10.2023 г. и от 01.11.2023 г., като от първия е видно, че въззивницата е платила на С. К. сумата от 840 лв. за стопанската 2022/2023 г. рента за три броя ниви от 41 869 кв.м., а с втория сумата е платена от получилото я лице на П. В..

Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че въззиваемият е доказал и втората предпоставка за уважаване на предявения ревандикационен иск по чл.108 ЗС.

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че въззивницата не е съгласна с приетото от първоинстанционния съд, че не е установено праводателите на въззиваемия да са приели изрично или мълчаливо договора за аренда.В исковата молба ищецът се позовава, че неговите праводатели не са дали съгласие за сключване на договора.Ищецът се позовава в исковата молба за неприемането на договора от страна на неговите праводатели и същия е следвало да докаже това обстоятелство.Процесните имоти не са в патримониума на въззивницата и същата не може да ги предаде на въззиваемия.

Ответникът носи доказателствената тежест да установи, че е налице противопоставимо на ищеца основание за осъществяване на фактическата власт върху вещта или че в хода на производството е предал владението на ищеца.

Процесният договор за преаренда на земеделски земи е вписан в СВ на 11.05.2022 г., а останалите приложени по делото договори относно процесните три земеделски имота не са вписани.

Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона, но такива доказателства относно горепосоченият договор за преаренда не са представени, т.е. същият поражда действие между страните, едната от които е въззивницата.

От друга страна, договорът за аренда на земеделска земя от 12.05.2016 г. е сключен от П. В. в качеството му на арендатор, като няма спор между страните, че той е притежавал 10/120 идеални части от процесните три недвижими имота.

Според чл.3, ал.4 от ЗАЗ, в сила към момента на сключването на договора 5 за аренда, когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 ЗС.

Следва да се приеме, че е приложима общата норма на чл.32, ал.1 ЗС за използването и управлението на общата вещ по решение на мнозинството от съсобствениците.

Макар всеки съсобственик да може да сключи договор за цялата вещ (в случая договор за аренда за процесните три имота), ако той не притежава повече от половината, този договор е непротивопоставим на всеки един от останалите съсобственици – заедно или поотделно, освен ако не са го приели.В случая такова приемане не е налице нито изрично, нито мълчаливо (чрез получаване на припадащата се на всеки съсобственик част от арендните вноски, считано от 01.10.2016 г.).

Ето защо горепосоченият договор за аренда от 12.05.2016 г. е непротивопоставим на въззиваемия, който не е страна по него и притежава повече от 50% от процесните три имота - притежава 43/48 ид.ч. от същите (определение № 50152/17.08.2023 г. на ВКС по гр.д.№ 3371/2022 г., І г.о.).

Следователно е доказана и третата изискуема предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл.108 ЗС.

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса следва да бъде осъдена въззивницата да заплати на възиваемия направените по делото разноски във въззивното производство в размер на 700 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 38/04.04.2024 г. по гр.д.№ 20234420100324 по описа за 2023 година на Никополски районен съд.

ОСЪЖДА въззивницата Д. Д. В., ЕГН **********, да заплати на въззиваемия „Сортови Семена - ***“АД със седалище и адрес на управление с.***, община Свищов, обл.Велико Търново, ЕИК ***, разноски по делото за 6 въззивната инстанция в размер на 700 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване на съобщението чрез връчване на препис от същото на страните.