Решение № 21 от 22.04.2025, Окръжен съд - Перник

МОТИВИ към

Решение

№21/22.04.2025 г. административнонаказателно дело №492/2024 г. по описа на ОС-П. по въззивно

Производството е по реда на чл.327 НПК.

С решение № 385 от 15.10.2024 г. Районен съд – гр. Перник е признал обвиняемата И. В. Л., родена на *** в ***, общ. ***., обл. ***., българка, с българско гражданство, *** образование, омъжена, работи на длъжност *** в ***, неосъждана, с постоянен и настоящ адрес: ***, ЕГН: **********, за виновна в това, че на *** г., в ***., при управление на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. № *** е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е извършено при управление на МПС- а именно преминала с автомобила по стъпала, водещи към прилежащия училищен двор на *** и навлязла в него, като се насочила към играещи в двора деца, след което обърнала посоката на движение на автомобила и увеличавайки скоростта му отново преминала с автомобила по стъпалата, напуснала училищния двор и избягала от местопроизшествието - престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК, я е освободил от наказателна отговорност, като й е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00лв. /хиляда и петстотин лева/.

На основание чл. 78а, ал. 4 НК съдът не е наложил на обвиняемата И. В. Л. административно наказание лишаване от право да управлява МПС.

В срок против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от И. В.

Л., чрез адв. И. Ю., с която се прави оплакване, че постановеното от първата инстанция решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като не се излагат никакви доводи в подкрепа на направеното твърдение. В допълнение се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо. Моли се съда за отмяна на постановеното решение, като се постанови нов акт, с който И. В. Л. да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, жалбоподателката се явява лично и с нейните защитници адв.Ю. и Б. Б. - съпруг на жалбоподателката.

Защитникът адв.Ю. поддържа, че в случая не са налице нито обективните, нито субективните признаци на престъплението по чл. 325 от НК. По делото е безспорно установено, че подсъдимата е навлязла с автомобила си в двора на училище през главния вход, преминавайки през няколко стъпала. Видимостта към обозначенията на сградата е била ограничена, а липсата на ясно обозначени знаци е създала у подсъдимата заблуждение относно мястото, в което се намира. Защитата изтъква, че поведението е било продиктувано от моментно объркване и желание да напусне възможно най-бързо мястото. Действията не са били придружени от демонстрация на неуважение към обществото, а напротив — същата е попитала охранителя как да напусне, след което е напуснала по същия път. Подчертава се, че подсъдимата е била в стрес, влошено здравословно състояние (***, *** и други заболявания), което е установено и чрез приетата експертиза. Свидетелските показания, включително тези на очевидеца Я., не сочат на агресивно, враждебно или предизвикателно поведение.

Според защитата, не е налице нито целенасочено, нито осъзнато извършване на действия, имащи характеристиката на хулиганство. Поведението на подсъдимата след инцидента също не сочи на укриване или опит за избягване на отговорност.

Съпругът на подсъдимата - Б. потвърждава, че подсъдимата се е намирала в 1 състояние на стрес и объркване, като не е имала мотив да влезе в училищния двор умишлено. Подчертава, че при навлизането и маневрирането в двора тя е търсела начин да излезе и е избегнала инциденти с деца или имущество. По думите му, поведението е било неволно, продиктувано от объркване и моментна паника, което е било видимо и в телефонния разговор, проведен с него след случилото се.

Подсъдимата заявява, че не е имала намерение да навлезе в училищния двор, още по-малко с цел да навреди или да предизвика стрес. Определя случилото се като резултат от лошото си здравословно състояние към онзи момент (***, ***, ***), както и от липсата на ориентация и възможност за добра видимост към входа. Подчертава, че сама е осъзнала, че се намира на неподходящо място, и веднага е потърсила начин да напусне. Заявява, че след инцидента е спряла да шофира по собствена воля, съзнавайки риска, който би могла да представлява за себе си и околните.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник изразява становище, че постановеният първоинстанционен съдебен акт е правилен и законосъобразен. Според обвинението действията на подсъдимата - влизане с автомобил в училищния двор чрез преминаване по стълби, последващо движение между играещи деца и извършване на маневри в ограничено пространство — представляват демонстративно неуважение към установения обществен ред. Изразява становище, че при подобни обстоятелства позоваването на здравословно състояние не следва да се толерира, тъй като се касае за поведение, което прокуратурата квалифицира като нагло и хулиганско по своя характер.

С въззивното решение Окръжен съд – Перник отменя първоинстанционното решение, с което подсъдимата И. В. Л. е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. на основание чл. 78а от НК.

Въззивният съд оправдава подсъдимата по повдигнатото обвинение, като намира, че макар деянието формално да съдържа признаците на престъплението „хулиганство“, то в конкретния случай не притежава степен на обществена опасност, необходима за наказуемост по смисъла на чл. 9, ал. 2, предл. 2 от НК. Съответно, подсъдимата е призната за невиновна.

Съдът отменя и определението, с което подсъдимата е била осъдена да заплати 4275,09 лв. за разноски по делото, и постановява същите да останат в тежест на държавата.

Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба като взе предвид развитите съображения и изявленията на страните, направени в съдебното заседание, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт, намери следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок и от страна, която разполага с процесуалната възможност за въззивно обжалване.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Обвиняемата И. В. Л. е *** образование, омъжена, неосъждана, към момента работи като *** в ***, с постоянен адрес в ***. На *** г., около 13:30 ч., след посещение при маникюрист, управлявайки личния автомобил на съпруга си – лек автомобил „*** ***“ с рег. № ***, обвиняемата паркира на забранено място в близост до ***. Вместо да напусне улицата в посока, противоположна на пазара, обвиняемата 2 потегля напред, преминава с автомобила по тротоара и стъпалата на входа на училището и навлиза в училищния двор, където по това време играят деца.

Автомобилът преминава в близост до децата и се насочва към задния двор, където портата е заключена. След това обвиняемата прави обратен завой, минава отново покрай децата и напуска двора през същия вход, откъдето е влязла, въпреки опита на охранителя да я спре. Служителите на училището и децата са силно изплашени и шокирани от действията .

На място пристига полиция, преглеждат се записите от видеокамерите, свидетелите посочват обвиняемата като водач. Съпругът потвърждава, че тя е управлявала автомобила. На обвиняемата е съставен АУАН за нарушение по ЗДвП.

Впоследствие е образувано досъдебно производство за хулиганство по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 НК. Обвиняемата признава, че е управлявала автомобила, но твърди, че е прилошало. Назначени са експертизи и разпитани свидетели, включително преки очевидци и служители на училището. С постановление от 11.01.2022 г. обвиняемата е привлечена към наказателна отговорност. С оглед обстоятелствата, на 28.03.2023 г. прокурорът е внесъл предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Въззивната инстанция, при цялостна проверка на първоинстанционното производство намира, че събраните по делото доказателства, включително допълнителният експертен материал, събран във въззивната фаза, напълно обосновават направените изводи от първоинстанционния съд по въпросите относно вменяемостта, субективната страна и доказаността на обвинението.

По делото са приети множество писмени доказателства, основно под формата на молби от страни и вещи лица, свързани с отлагане на съдебни заседания, здравословно състояние, заетост и организационни затруднения по изготвянето на експертизата. Макар и допринасящи за обема и продължителността на производството, тези документи не са от значение за основния предмет на доказване и не формират съществена част от доказателствената съвкупност.

Гласните доказателствени източници – разпити на свидетели, както и обясненията на самата обвиняема, също са събрани при спазване на процесуалните правила, като не са констатирани противоречия, налагащи излагане на специални мотиви.

В тази връзка следва да се отбележи, че обвиняемата не оспорва авторството на деянието, като признава, че е управлявала МПС и се е намирала на мястото на инцидента. Оспорва се единствено субективната страна на деянието, поддържайки твърдение за загуба на контрол поради внезапно прилошаване и незнание, че се намира в училищен двор. Тази линия на защита обаче не намира потвърждение в обективния доказателствен материал, включително в експертното заключение на тройната КСППЕ, което изрично отхвърля наличие на психично заболяване или състояние, повлияло способността на обвиняемата да разбира и ръководи постъпките си.

В досъдебната и съдебната фаза на първата инстанция са били назначени две експертизи – първоначална комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза, както и повторна тройна КСППЕ, изготвена от трима специалисти с безспорна експертиза – двама психиатри и един психолог. Първата експертиза, в психиатричната си част, не е могла да издържи на обективна проверка – поради ограничен обем, неубедителна обосновка и наличие на теоретични и терминологични 3 слабости (вкл. неправилна употреба на понятието „остра стресова реакция“). Съдът правилно е кредитирал тази експертиза само в медицинската част, която почива на неоспорена медицинска документация.

Повторната тройна КСППЕ, напротив, е дала пълни, аргументирани и методически издържани отговори. Вещите лица са провели задълбочено изследване на обвиняемата, анализирали са клинични и поведенчески данни, използвали са стандартизирани психологични методики и по категоричен начин са отхвърлили наличието на психично разстройство или състояние, засягащо вменяемостта на обвиняемата към инкриминирания момент.

Допълнително, по искане на адв.Ю., във въззивната инстанция бе допусната и назначена нова (трета по ред) комплексна съдебно-психиатрична и съдебнопсихологична експертиза, чието заключение напълно съвпада с изводите на повторната тройна експертиза, като така затвърждава обосноваността на направените от първоинстанционния съд изводи.

Заключението на вещите лица по въззивната експертиза гласи:

Обвиняемата е била в състояние правилно да възприема фактите и обстоятелствата от заобикалящата я действителност, като няма медицински причини, които да нарушават психичната годност да дава обяснения, ако желае.

По време на деянието, както и преди и след него, не са установени психотични симптоми, не е било налице разстройство на съзнанието, нито състояние, изключващо вменяемостта. Обвиняемата е била в състояние да разбира свойството и значението на своите постъпки и да ги ръководи.

С това въззивната инстанция приема, че всички три експертни заключения, кредитирани от съдилищата, с изключение на оспорената и отхвърлена психиатрична част на първата експертиза, водят до еднозначен правен и медицински извод: обвиняемата е напълно вменяема към момента на извършване на деянието, като няма психично разстройство, което да изключва или ограничава наказателната отговорност.

В тази връзка, твърденията на обвиняемата, че е прилошало, че е „попаднала случайно“ в училищния двор и не е осъзнавала действията си, не се потвърждават от нито един обективен доказателствен източник – нито от експертните заключения, нито от гласните и писмените доказателства, нито от нейното поведение непосредствено преди и след инцидента.