Решение № 400 от 22.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. С.З., 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20245501000439 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 63/17.04.2024г. по гр.д. № 452/2023г. по описа на Районен съд - Ч., в частта по насрещния иск.

Въззивникът „И.Ф.“ ЕООД счита, че в тази му част то е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по иск с основание чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД, като такъв иск никога не е бил предявяван. Освен това сочат, че сумата предмет на този иск е била платена в хода на делото. Посочват, че с решението си съдът е отхвърлил исковата молба на това основание, като не е присъдил разноски в полза на „И.Ф.“ ЕООД. Намират постановеното решение, в тази му част за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат подробни съображения. Молят, на основание чл. 270 ГПК, съдът да прогласи решението за недопустимо и да го върне за ново произнасяне на РС Ч.. На основание чл.271, ал.1 ГПК, молят съда да отмени решение №63 от 17.04.2024 по гр.д.№452/2023г. по описа на РС Ч., като неправилно, като постанови ново, с което уважи молбата по основание и размер. Моли да им бъдат присъдени разноски в двете съдебни инстанции, като на основание чл.78, ал.8 ГПК да бъде осъден ответника да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер 1 на 300 лева.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия И.

А. Г., чрез адв. А. Д. от САК, с който моли да бъде отхвърлена, като неоснователна подадената въззивна жалба от„И.Ф.“ ЕООД и да бъде потвърдено обжалваното решение. Правят възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение и в двете съдебни инстанции. Претендират минимално адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.

1 във вр. с ал. 2 от ЗАдв. по трите иска подробно описани в отговора на въззивната жалба. Молят съда да съобрази Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 09.07.2004г.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Ищцата И. А. Г. моли съда да прогласи за недействителен Договор за предоставяне на кредит № 405663, сключен между И. А. Г., в качеството й на кредитополучател и "И.Ф." ЕООД, , в качеството му на кредитодател на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПКвъв вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. При условие, че отхвърли съда иска с правно основание чл.26 ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК, моли съда да прогласи за недействителен чл. 3, ал. 2 от Договор за предоставяне на кредит № 405663, сключен между И. А. Г., в качеството й на кредитополучател и "И.Ф." ЕООД, , в качеството му на кредитодател, на основание чл. 26 ал.1, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл.26, ал. 4 от ЗЗД. При условие, че отхвърли съда иска с правно основание чл. 26, ал, 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК, моли съда да прогласи за недействителен чл. 2, ал.

4, т. 3 от Договор за предоставяне на кредит № 405663. сключен между И. А.

Г., в качеството й на кредитополучател и "И.Ф." ЕООД, в качеството му на кредитодател, на основание чл. 26, ал.1, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Моли съда да осъди "И.Ф." ЕООД, да заплати на адвокат А. Д., член на САК, личен № 1000768210, сторените по делото разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., както са описани в исковата молба и съгласно приложения списък на разноските, както и всички разноски по делото, включително и тези направени от ищцата.

В законоустановения срок, е постъпил отговор от ответната страна 2

„И.Ф.“ ЕООД, с който оспорва предявените искове.

От страна на „И.Ф.“ ЕООД е предявен насрещен иск, с който моли съда да осъди ответника по насрещния иск И. А. Г. да заплати сумата от 50.00 лв. главница, представляваща част от вноската за главница с падежна дата 28.12.2023г. при общ размер на вноската за падежната дата - 153.38 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на исковата молба до окончателно изплащане на задължението. При условията на обективно съединен евентуален иск, в случай, че отхвърли иска по чл. 55, ал.

1, предл. 1 от ЗЗД, молят на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД съда да осъди ответника И. А. Г. да заплати на "И.Ф." ЕООД сума в размер 50.00 лв. представляващи, част от недължим превод направен на дата 04.10.2022г. при общ размер на превода – 2300 лв. Претендира разноски.

Въззивният съд намира, че постановеното решение в обжалваната част е допустимо. Произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на решението, е налице тогава, когато, нарушавайки принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, определяйки спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са били въведени от страната и излизайки извън обхвата на търсената защита.

При определяне на спорния предмет и отнасянето му към съответната материалноправна норма, даваща правната квалификация на иска, съдът изхожда единствено от обстоятелствата, посочени в исковата молба и формулирания с нея петитум. Само в случай, че съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон.

В настоящия случай първоинстанционният съд се е произнесъл по заявените факти, но е посочил погрешна правна квалификация, което не води до недопустимост на обжалваното решение.

По делото не е спорно, че с влязло в сила решение Договор за предоставяне на кредит № 405663/ 04.10.2022 г, сключен между И. А. Г., в качеството й на кредитополучател и "И.Ф." ЕООД, в качеството му на кредитодател е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски 3 кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В настоящия случай чистата стойност на кредита е в размер на 2300 лв., като от заключението на съдебно – счетоводната експертиза е видно, че И. А.

Г. е заплатила на „И.Ф.“ ЕООД за периода 03.11.2022 г. - 31.10.2023 г. обща сума в размер на 2300,41 лв., като последното плащане от 31.10.2023 г. е след завеждане на насрещния иск. Поради това след като плащането на сумата за главница е направено след предявяване на насрещния иск, то следва да се присъди законната лихва за забава върху главницата от 50 лв., от подаване на насрещната искова молба - 28.07.2023 г. до плащането на сумата за главница на 31.10.2023 г.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

От представените по делото доказателства се установява, адвокатската защита на ищците е осъществена по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. че

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС Наредба № 1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл съдът е свободен за определи размера на дължимото адвокатското възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.

Доколкото актовете на СЕС за задължителни за българските съдилища, претендираното от адв. А. Д. адвокатско възнаграждение следва да бъде определено от съда по посочените по - горе критерии.

В настоящия случай, съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на оказаната правна помощ на ищцата следва да определи адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.

С оглед изхода на делото „И.Ф.“ ЕООД следва да заплати на адв. А. Д., адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. за осъществената адвокатска помощ на И. А. Г. във въззивната инстанция.

Водим от горните мотиви, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 63/17.04.2024г. по гр.д. № 452/2023г. по описа на Районен съд – Ч. в обжалваната част.

ОСЪЖДА „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.** да заплати на адв. А. Д., член на САК, личен № 1000768210, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С.** адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. за осъществената адвокатска помощ на И. А. Г. във въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5