Решение № 25 от 20.04.2026, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Пирдоп, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Донка Ив. Паралеева при участието на секретаря Петя Т. Лумбева като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Административно наказателно дело № 20261860200019 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.София, ж.к.

„***************“ бл. 60, ет.4, ап.17 срещу Наказателно постановление /НП/ № *************/07.10.2022г., издадено от началник група ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. /153.39 Евро/ за нарушение на чл.150 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 10.09.2022г., около 14:25 часа управлява МПС „Мерцедес 300Д“ с рег. № ***********, лична собственост, като: управлява автомобила без да е правоспособен водач.

С жалбата Е. Г. заявява, че счита обжалваното НП за незаконосъобразно, предвид че нарушението е извършено на 10.09.2022г., а НП е връчено на 13.01.2026г., към която дата са изтекли повече от 3 години от датата на нарушението. Жалбоподателят цитира чл.34 ЗАНН и счита, че същият е приложим и в конкретния случай, а административнонаказателната отговорност е погасена по давност. Иска от съда да отмени обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Заявява, че поддържа жалбата и не възразява относно начина на извършване на проверката, както и относно описания факт – че не е имал българско свидетелство за правоуправление към онзи момент, както и преди или след това. Заявява обаче, че към момента на проверката е имал свидетелство за управление, издадено от Република Италия, където живее през повечето време и което ползва, но при конкретната проверка го бил забравил вкъщи. Сочи, че проверяващите полицейски служители наистина са видели в тяхната система, че не разполага със СУМПС 1 на територията на Република България, но не е имало как да установят, че всъщност разполага с такова, издадено от Република Италия. Иска отмяна на обжалваното от него НП.

Въззиваемата страна- Началник група в ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище. РП-Елин Пелин, ТОПирдоп също не изпращат представител, който да вземе становище.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.09.2022 г., около 14.25 ч., в гр.Пирдоп, на ГП I-6, в района на разклона за с.Душанци, в посока на движение към гр.Карлово И. Е. Г. Г. управлявала личния си лек автомобил „Мерцедес 300Д“, с рег. № ***********, като бива спрян за проверка от полицейски екип в състав Д. И. Д. и М. Я. М.. При проверката полицейските служители установили, че водачът не носи и не представя свидетелство за правоуправление, а при проверка в информационната система на МВР им отчело, че същият не разполага с такова, издадено от МВР на Република България. С оглед констатациите бил съставен от младши полицейски инспектор АУАН №727/10.09.2022г. за нарушение по чл.150 ЗДвП, а въз основа на него било издадено обжалваното НП №************* от 07.10.2022г., връчено на 13.01.2026г. и ЗППАМ №************/07.10.2022г., с която заповед е прекратена регистрацията на автомобила, собственост на Г., за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от никоя от страните и се извежда от всички събрани доказателства, а именно: АУАН № 727/10.09.2022г., ЗППАМ

№************/07.10.2022г., НП №*************/07.10.2022г., справка за нарушител/водач на името на Е. Г..

Оспорва се законосъобразно ли е наказването, осъществено с издаденото НП №*************/07.10.2022г.

Съставеният АУАН с №727/10.09.2022 г. описва именно вече посоченото при описание на фактическата обстановка, а именно, че: на 10.09.2022 г., около 14.25 ч., в гр.Пирдоп, на ГП I-6, в района на разклона за с.Душанци, в посока на движение към гр.Карлово И. Е. Г. Г. управлявала личния си лек автомобил „Мерцедес 300Д“, с рег. № ***********. Според съставения АУАН водачът виновно е нарушила чл.150 ЗДвП, като е управлявал автомобила, без да е правоспособен водач (не притежава СУМПС). За верността на описаните факти са се подписали актосъставителят Д. И. Д. и свидетелят М. Я. М.. В АУАН като възражение водачът е написал собственоръчно: „Притежавам книжка, която съм забравил вкъщи, която не е българска“. Е. Г. е подписал разписката, удостоверявайки, че е получил препис от АУАН.

Няма данни, нито приложени доказателства Е. Г. да е подал допълнително възражение в 7-дневния законов срок след съставяне на АУАН.

Приложената е към материалите по делото ЗППАМ №************/07.10.2022г., от която е видно, че е съставена именно във връзка с процесното нарушение по чл.150 ЗДвП и е приложена мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП- прекратяване на регистрацията на л.а.

2

Мерцедес 300Д с рег. №*********** за срок от 6 месеца, считано от 10.09.2022г., като са отнети свидетелството за регистрация на автомобила и регистрационните табели.

В съдебно заседание жалбоподателят Е. Г. представи на съда за констатация СУМПС, издадено от Република Италия с период на валидност от 27.03.2024г. до 28.08.2034г. Съдът установи, че на гърба на свидетелството, в графата за управление на автомобил категория „Б“ е посочено, че свидетелство за тази категория МПС лицето има издадено още от 19.09.2001г.

От справката за нарушител/водач на името на жалбоподателя Е. Г. Г. е видно, че освен процесното нарушение от 10.09.2022г., наказването за което се обжалва по настоящото дело, той има и други провинения по ЗДвП, които са свързано основно с нарушаване правилата за скорост, но не е санкциониран до този момент за нарушение по чл.150 ЗДвП. Видно от същата справка Е. Г. няма и не е имал СУМПС, издадено от МВР на Република България.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта:

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото НП е връчено на 13.01.2026г., а жалбата е подадена на 20.01.2026г.

По компетентността:

Компетентността на актосъставителя и на издаващия наказателното постановление се извежда от изричен акт на министъра на вътрешните работи- Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г., с която е определено кои лица имат правомощия да съставят АУАН по ЗДвП и да издават НП по ЗДвП. Според т.2.1 във вр. т.1.3.2 от заповедта, да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН по ЗДвП, имат право полицейски органи, заемащи длъжност „младши автоконтрольор II-I степен“ в областните дирекции на МВР и техните териториални структорни звена. Именно такава длъжност заема актосъставителят Д. И. Д., за което няма спор по делото. Наказателното постановление пък е издадено от Началник група „Сектор Пътна Полиция“ в ОДМВРСофия, а според т.3.11 от цитираната заповед лицата, изпълняващи такава дейност, имат такова правомощие. Представени са и Акт за встъпване в длъжност на издателя на НПИ.П.Г., както и Заповед № 8121к-12390/03.10.2023г., с която същата е преназначена именно на длъжност началник група „Сектор Пътна полиция“ в ОДМВР-София.

По законосъобразността:

Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, извърши цялостна проверка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи.

На първо място, следва да се обсъди довода на жалбоподателя за изтичане на давностния срок за наказването му.

3

Понастоящем в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) са регламентирани два вида давност: погасителна и изпълнителска.

Съдебната практика е категорична, че сроковете по чл.34 ЗАНН са давностни- т.нар.

„погасителна давност“ и с изтичането им се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. В случая обаче сроковете по чл.34 ЗАНН са спазени. АУАН е съставен на 10.09.2022г., а НП е издадени на 07.10.2022г., т.е. санкционният акт е издаден по-малко от месец след установяване на нарушението. Според чл.34, ал.1 ЗАНН: не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Спазен е и максималният срок за издаване на НП по чл.3 на същата разпоредба- 6 месеца от издаване на АУАН.

Съществува в административнонаказателното производство т.нар. „изпълнителска давност“, която започва да тече след влизане в сила на НП и с нейното изтичане се погасява възможността принудително да се извършват наложените санкции. Тази давност е уредена в чл.82 ЗАНН, но сроковете за нея текат от влизане в сила на санкционния акт, т.е. след връчването на НП и изтичане на срока за обжалване/приключване на процеса по обжалване.

Жалбоподателят Г. извежда довода си за изтекъл давностен срок от факта, че макар да е издадено НП своевременно, то е връчено след повече от три години от издаването му- на 13.01.2026г. В случая връчването е станало редовно по реда на чл.58, ал.1а ЗАНН - срещу подпис на санкционираното лице е връчен отпечатан дигитален образ, съдържащ реквизитите по чл.57, ал.1 ЗАНН, с изключение на подписа на длъжностното лице-издател, като дори наложената санкция е превалутирана в актуалната за Република България валута след 01.01.2026г.- евро. С начина на връчване не е засегната възможността за срочно обжалване на НП.

Не могат в случая да се установят причините за реализиране на връчването след такъв дълъг период от време (повече от 3 години), като е възможно причината да е както в отсъствието на санкционираното лице от известните му адреси, но така също и в бездействието на компетентните органи. В която и да е от двете хипотези обаче да попада случаят, не се касае за срок, определящ изтичането на някакъв вид погасителна давност.

Според настоящия съд, забавяне на връчването на НП, води до това, че целите на наказанието по чл.12 ЗАНН не могат да бъдат изпълнени, но не и до процесуално или материално нарушение при реализиране на наказването.

Наказателното постановление, от което се поражда отговорността за жалбоподателя, е било издадено при спазване на изискванията на чл.57 ЗАНН и с реквизитите, посочени в него, като същото се отнася и за АУАН, който пък съдържа реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН. Екземпляр от АУАН и препис от НП са били връчени на нарушителя, както повеляват чл.43, ал.5 и чл.58, ал.1 ЗАНН. Спазен е предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за произнасяне от страна на наказващия орган, който се е произнесъл законосъобразно и след изтичане на тридневния срок за възражения от страна на 4 нарушителя, закрепен в чл.44, ал.1 ЗАНН.

Допуснато е обаче едно процедурно нарушение и то се изразява в това, че административнонаказващият орган не е изпълнил предвиденото в чл.52, ал.4 ЗАНН свое задължение, а именно: преди да се произнесе по преписката, да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо – да извърши и разследване на спорните обстоятелства.

От неизпълнението на това задължение е произтекла като последица и материална незаконосъобразност на НП, тъй като не е установено, че лицето, срещу което е издаден АУАН, в действителност разполага с валидно СУМПС, издадено от друга държава-членка на Европейския съюз /ЕС/, валидно и на територията на Република България. Съдът констатира непосредствено, че жалбоподателят Е. Г. разполага с такъв документ и макар да беше издаден след датата на нарушението, в него бе отразено от кога реално той е правоспособен е правоспособен водач, макар и придобил тази правоспособност в друга държава от ЕС.