Определение № 291 от 13.05.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 291 гр. Ямбол, 13.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Яна В. Ангелова

Весела К. Спасова като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно частно гражданско дело № 20232300500193 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД гр.София, с ЕИК 175074752 против Разпореждане №870/31.10.2021 г., постановено по ч.гр.д.№78/2021 г. по описа на ЕРС, в частта, с която е отхвърлено изцяло заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД гр.София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника М. С. Г. с ЕГН – **********, с постоянен и настоящ адрес в гр.*******, обл.******, ул.*****№**, в качеството й на солидарен съдлъжник, за сумата от общо 3783.30 лева, включващо: неплатена главница в размер на 1838.91 лева и неплатено договорно възнаграждение в размер на 1944.39 лева, дължимо за периода от 15.11.2013 г. до 15.02.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 09.02.2021г. до окончателното плащане, дължими по Договор за потребителски кредит № ****** от *******г., сключен между заявителя, в качеството на кредитор, И.

И. С. /починал/ в качеството му клиент – кредитополучател и М. С. Г. в качеството на солидарен длъжник. Горепосоченото разпореждане се обжалва и в частта, с която е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД гр.София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжниците В. И. С., ЕГН - ********** и Б. И. С. с ЕГН – ********** за присъждане на сумата 1944.39 лева - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 15.11.2013 г. до 15.02.2017 г., както и в частта за разноските за разликата над 61.08 лева до претендирания размер от 225.67 лева.

Частният жалбоподател намира разпореждането, в атакуваните части, за неправилно. Излага подробни съображения в тази насока. Иска отмяна на разпореждането в атакуваните части и произнасяне по същество, като бъде 1 издадена исканата заповед за изпълнение по чл.410 ГПК относно обжалваните вземания на заявителя, претендирани със заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК. Заявена е претенция за присъждане на разноски в размер на 15 лева за заплатена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията са следните:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление по чл.410 ГПК, с което заявителят „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М. С. Г., ЕГН **********, в качеството на солидарен длъжник, както и срещу длъжниците В. И. С., ЕГН ********** и Б. И. С. с ЕГН **********, отговарящи при условията на разделна отговорност, в качеството на наследници на И. И. С., по Договор за потребителски кредит №****** от ******* г. за парично вземане в общ размер на 3783,30 лева, от които: 1838,91 лева - неплатена главница; 1944,39 лева - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.11.2013 г. до 15.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и направени съдебни разноски в общ размер на 225,67 лева, от които 75,67 лева заплатена държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане №870/31.10.2021 г., постановено по ч.гр.д. №78/2021 г. по описа на ЕРС, съдът разпоредил издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжниците В. И. С. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ******, обл.******, ул.******, №** и Б. И. С. с ЕГН **********, с пост. и настоящ адрес в гр.******, обл.*****, ул.*****, №**, а с адрес по заявление в гр. ******, обл.******, ул.******, №**, в качеството им на наследници на починалия И. И. С., Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК при условията на разделна отговорност за сумата от общо 1838.91 лева, като всеки един от В. И. С., ЕГН - ********** и Б. И. С. с ЕГН - **********, в качеството на наследници на починалия И. И. С., да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, сумата 919.46 лв. представляваща една втора част от общо дължимата незаплатена главница от 1838.91 лева по Договор за револвиращ заем № ****** от *******г., ведно със законната лихва върху припадащата му се част от главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението, дължими по Договор за револвиращ заем № ****** от *******г., сключен между заявителя, в качеството на кредитор и И.

И. С. в качеството на клиент /кредитополучател/, както и на основание чл. 78, 2 ал.1 и ал.8 от ГПК за сумата 61.08 лева - направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от заявлението, от които разноски всеки един от В. И. С. , ЕГН - ********** и Б. И. С. с ЕГН – ********** да заплати по една втора част – по 30.54 лева.

Със същото разпореждане, съдът отхвърлил изцяло като неоснователно заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК:

175074752, чрез процесуален пълномощник гл. юриск. Н. М. Л., телефон:

***********, за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжникът М. С. Г. с ЕГН – **********, с пост. и настоящ адрес в гр.*******, обл.******, ул.*****№**, в качеството й на солидарен съдлъжник, за сумата от общо 3783.30 лева, включващо: неплатена главница в размер на 1838.91 лева и неплатено договорно възнаграждение в размер на 1944.39 лева, дължимо за периода от 15.11.2013 г. до 15.02.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 09.02.2021г. до окончателното плащане, дължими по Договор за потребителски кредит № ****** от *******г., сключен между заявителя, в качеството на кредитор, И.

И. С. /починал/ в качеството му клиент – кредитополучател и М. С. Г. в качеството на солидарен длъжник. Отхвърлил също като неоснователно заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, чрез процесуален пълномощник гл. юриск. Н. М. Л., телефон: ***********, за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу всеки един от В.

И. С. , ЕГН - ********** и Б. И. С. с ЕГН – **********, в ЧАСТТА за присъждане на сумата 1944.39 лева - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 15.11.2013 г. до 15.02.2017 г., както и В ЧАСТТА за разноските за разликата над 61.08 лева до претендирания размер от 225.67 лева.

За да отхвърли изцяло подаденото заявлението срещу длъжника М. С. Г., ЕРС е приел, че същата не се явява съдлъжник по договора за кредит, доколкото от договора е видно, че кредитополучател /клиент, съгласно терминологията в договора/ е само И. И. С., не и М. Г., но тя отговаря пред кредитора за изпълнение на задължението, т.е. за връщане на паричната сума, без да е кредитополучател, което я определя като поръчител по договора.

Посочено е, че Задължението й е акцесорно на това по договора за кредит и е уговорено като поръчителство и спрямо нея следва да се прилагат разпоредбите на чл.138 и сл. от ЗЗД. ЕРС е мотивирал отказа да издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против М. Г. с разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД, съгласно която поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Изтъкнато е, че в случая срока на действие на договора е изтекъл на 15.02.2017 г., а срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, който срок е преклузивен, е изтекъл на 15.08.2017 година. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 09.02.2021 г., което значи, че преклузивния 6-месечен срок е изтекъл, като с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото 3 поръчителство.

За да отхвърли частично подаденото заявление срещу длъжниците В.

С. и Б. С., в мотивите си решаващия съд е преценил, че представеният Договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК (ГПР е посочен в абсолютен размер – 55.63%, без да е посочено как е формиран и какви компоненти включва), което го правело недействителен на осн. чл.22 от ЗПК и кредитополучателят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихвата и другите разходи по него, съгл. чл.23 от ЗПК. Прието е, че уговорката за възнаградителната лихва също е нищожна, поради противоречието с добрите нрави. Към момента на сключване на договора за револвиращ заем законната лихва е била 10.22% и договорената възнаградителна лихва от 46,89% е значително по-голяма от трикратния размер на законната лихва, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна.

Така постановеното разпореждане, в обжалваната част, е правилно.

Настоящия съдебен състав изцяло споделя мотивите на ЕРС, намира за ненужно да ги повтаря и на осн. чл.272 ГПК препраща към тях. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът отхвърля заявлението, когато искането е в противоречие със закона и добрите нрави и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. За нищожността на договорните клаузи като противоречащи на закона и добрите нрави и неравноправния характер на клаузите в потребителски договор, съдът следи служебно. Процесният договор за кредит е с характер на такъв за потребителски кредит, поради което длъжника има качеството на "потребител", което задължава съда да провери спазени ли са разпоредбите на ЗПК. В допълнение може да се посочи и че трайната съдебна практика приема, че при обезпечени кредити може с цел печалба да се уговаря възнаградителна лихва в двукратния размер на законната лихва, а при необезпечени кредити, какъвто е и настоящият, до трикратния размер на законната лихва. Лихви, уговорени над този размер, накърняват добрите нрави, като това важи както за договорната лихва, така и за наказателната лихва. В този случай се дължи само размерът на законната лихва. /в този смисъл Определение №901/10.07.2015г. по гр.д.№6295/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о.; Решение №378/18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№315/2005 г., II г.о; Решение №906/30.12.2004 г. на ВКС по гр.д.№1106/2003 г., II г.о./.

Няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва. Максималният размер на договорната лихва (била възнаградителна или за забава) е ограничен винаги от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.

Прието е, че противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, 4 надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. По делото е установено, че задължението за връщане на заема не е обезпечено, а уговорената възнаградителна лихва надвишава повече от четири пъти размера на законната лихва. В случая размерът на годишната лихва е 46,89%, което надхвърля трикратния размер на законната лихва, към момента на сключване на договора за револвиращ заем - 10.22%. Или, клаузата, с която е договорен ГЛП от 46,89% е нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законодателят е придал правно значение, доколкото с тях се ограничава приетата от чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето и накърняването им има за последица прогласяването на такива клаузи за нищожни. Целта е да се защити икономически по-слабия субект в облигационната връзка, за което са въведени и съответните защитни механизми от ЗЗП и ЗПК. По отношение на ГПР, ЯОС счита, че същият действително противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не е посочено какво точно се включва в него. Освен това договорения ГПР не съответства и на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, която ограничава размера на ГПР до петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ.