Определение № 200 от 25.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 149/2025
- Вид
- Определение № 200
- Подписан
- 25.03.2025
- В сила
- 25.03.2025
- Състав
- Мариана Илиева Димитрова, Иванина Игнатова Иванова, Албена Георгиева Палова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1- т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1- т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1- т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1- т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1- т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1- т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1- т. 7 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 200 гр. Пазарджик, 25.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана Ил. Димитрова
Членове:
Албена Г. Палова
Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500149 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 25783/18.10.2024г. от „Алгае Фарм“ АД, ЕИК 202201274, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул.
„Георги Бенковски“ № 13, ет. 3, представлявано от И. Г. И., срещу Определение № 2802 от 27.09.2024г., постановено по гр.дело № 2884/2022г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Със същото първоинстанционният съд неправилно бил отказал да уважи искането на жалбоподателя да бъде администрирана без заплащане на държавна такса жалбата му срещу Разпореждане № 6820/22.08.2024г., постановено по гр.дело № 2884/2022г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Твърди, че единственият мотив на първоинстанционния съд за това, бил, че доколкото молителят е юридическо лице, за него било недопустимо освобождаването от такса. Изразява несъгласие с този аргумент, като твърди, че съгласно практиката на ЕСПЧ и Хартата на основните права на ЕС, националният съд имал възможност да освободи от внасяне на такса и юридически лица, като преди това извърши преценка относно предмета на спора, сложността на приложимото право, възможността на страната да защити позицията си, размера на разноските и дали те представляват непреодолимо препятствие за страната, нейното финансово състояние. Вместо 1 да извърши такава преценка, първоинстанционният съд бил оставил без уважение молбата на жалбоподателя само защото бил юридическо лице. С тези доводи моли да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд с указания да извърши гореописаната преценка и да се произнесе по искането за освобождаване на жалбоподателя от разноски в производството.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна.
Съдът, като провери изложените в жалбата доводи и след като взе предвид данните по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.дело № 2884/2022г. по описа на Районен съд – Пазарджик е образувано по искова молба от „Техноджи“ ООД, изпратена по подсъдност от Окръжен съд - Пазарджик, срещу частния жалбоподател „Алгае Фарм“ АД, по предявен частичен иск с цена 5000 лева. Спорът между страните е търговски. В писмения си отговор ответникът „Алгае Фарм“ АД е оспорил иска, като е изложил правопогасяващи възражения с твърдения, че е извършено плащане на претендираните суми. От ответника е направено доказателствено искане – за допускане на експертиза, което с определение в открито съдебно заседание съдът е уважил, като е възложил на ответника разноските за депозит за вещо лице в размер на 250 лева.
С нарочна молба дружеството – ответник е направило искане за освобождаване от разноски – възнаграждение за експерт за изготвяне на експертизата, допусната по негово искане, поради „лошото му финансово състояние“. Молбата не е подкрепена с доказателства за това твърдение, нито са дадени допълнителни пояснения относно него. С определение № 181/19.01.2023г. първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на „Алгае Фарм“ АД за освобождаване от разноски за вещо лице в размер на 250 лева в производството по гр.дело № 2884/2022г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Това определение е било обжалвано от „Алгае Фарм“ АД с частна 2 жалба, по която дружеството отново е поискало да бъде освободено от внасяне на държавна такса с идентичен аргумент за това. С Определение № 808/31.03.2023г. първоинстанционният съд е отхвърлил и тази молба на „Алгае Фарм“ АД за освобождаване от такса за подадената от него частна жалба. И това определение е обжалвано от „Алгае Фарм“ АД с частна жалба, по която също е поискано дружеството да бъде освободено от внасяне на държавна такса с посочения вече довод, която молба е отхвърлена с постановеното от първоинстанционния съд Определение № 1569/16.06.2023г.
След комплектоването на книжата и изпращането им на въззивната инстанция, и трите обжалвани съдебни акта са били потвърдени и са влезли в сила, както следва: с Определение № 436/13.09.2023г. по в.ч.гр.д. № 522/2023г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик е потвърдено определение № 1569/16.06.2023г. по гр.дело № 2884/2022г. по описа на Районен съд – Пазарджик; с Определение № 617/10.12.2023г. по в.ч.гр.д. № 648/2023г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик е потвърдено определение № 808/31.03.2023г. по гр.дело № 2884/2022г. по описа на Районен съд – Пазарджик; с Определение № 170/28.03.2024г. по в.ч.гр.д. № 186/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик е потвърдено определение № 181/19.01.2023г. по гр.дело № 2884/2022г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
С молба вх. № 11663 от 08.05.2024г. „Алгае Фарм“ АД е поискало да му бъде предоставена правна помощ по делото, поради това, че е в затруднено финансово положение и не може да заплати адвокатско възнаграждение. С протоколно определение № 1024/16.05.2024г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на дружеството ответник за предоставяне на безплатна правна помощ по гр.дело № 2884/2022г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С частна жалба вх. № 13136/22.05.2024г. „Алгае Фарм“ АД е обжалвало посоченото протоколно определение. Към жалбата не е бил приложен документ за внесена държавна такса, поради което с разпореждане № 4300/22.05.2024г. съдът я е оставил без движение с указания в този смисъл.
С молба вх. № 17784/10.07.2024г. дружеството е поискало да бъде освободено от заплащане на държавна такса по частната жалба с посочения вече аргумент за това. С разпореждане № 6203/26.07.2024г. първоинстанционният съд е приел, че указанията не са били изпълнени в срок, поради което е върнал 3 подадената частна жалба срещу протоколното определение. Срещу разпореждането е подадена частна жалба вх. № 21112/22.08.2024г. от „Алгае Фарм“ АД. С разпореждане № 6820/22.08.2024г. съдът е оставил частната жалба без движение и е указал на жалбоподателя да внесе държавна такса в размер на 15 лева за въззивно обжалване и в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внасянето й. С молба вх. № 22659/13.09.2024г. дружеството е поискало да бъде освободено от заплащане на държавна такса и по тази частна жалба с посочения довод.
С обжалваното Определение № 2802 от 27.09.2024г., постановено по гр.дело № 2884/2022г. по описа на Районен съд – Пазарджик, предмет на настоящото производство, първоинстанционният съд е отхвърлил молбата вх.
№ 22659/13.09.2024г. на „Алгае Фарм“ АД за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадената от него частна жалба вх. № 21112/22.08.2024г. срещу разпореждане № 6203/26.07.2024г.
При така изложената фактическа обстановка, настоящият състав намира определението за правилно.
Последователна е съдебната практика, в това число и тази на Окръжен съд - Пазарджик, по въпросите, относими към конкретния спор. В посочените по-горе производства, инициирани от същия частен жалбоподател, са излагани подробни съображения относно възможността юридическо лице да бъде освободено от внасяне на такси и разноски. Практиката е непротиворечива и тя е, че нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има социален характер и затова се явява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие. Приложима е само по отношение на физическите лица при наличие на посочените изисквания в чл.
83, ал. 2, т. 1– т. 7 ГПК.
Както неколкократно е било посочвано, въззивният съд не отрича принципно възможността юридическо лице да бъде освободено от държавна такса и разноски, като правното основание за това не е чл. 83, ал. 2 ГПК (разпоредба, отнасяща се само до физическите лица), а съответните разпоредби на ЕКЗПЧОС и ХОПЕС. В практиката вече е възприето и разрешението, че правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. За 4 юридическите лица, извън тези спорове, освобождаването е възможно по изключение тогава, когато внасянето на таксата ще представлява за лицето непреодолимо препятствие за достъпа до съд и изискването й е несъвместимо с принципа на ефективната съдебна защита, закрепен в чл. 47 ХОПЕС. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение № 562/25.10.2022 г. по ч. т. д. № 2220/2022 г., II т. о., която е съобразена и с практиката на Съда на ЕС /напр. решение от 22 декември 2010 по дело С - 279/09 , определение от 13.06.2012 г. по дело С 156/12, решения по дела С-69/14 и С571/16/. Според практиката на СЕС има и случаи, в които е възможно освобождаване от държавна такса на юридически лица, въпреки отсъствието на разпоредба в националното законодателство на държавата членка, признаваща на юридическите лица правото на освобождаване от държавна такса за производствата пред съда. За да се произнесе дали е налице основание за освобождаване от такса, националният съд следва да провери дали това задължение представлява за всеки конкретен случай ограничение на правото на достъп до съд, което да накърнява самата същност на това право, дали е насочено към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на тази преценка съдът може да съобрази предмета на спора, вероятността да бъде постановено положително за страната решение, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право, възможността на лицето ефективно да защити позицията си и размера на таксите или разноските. Когато юридическото лице е търговец и преследва стопанска цел, преценката на съда следва да обхване не само неговите финансови възможности и платежоспособност, но и финансовите възможности на съдружниците/акционерите да набавят необходимите средства за предявяване на иска или за подаване на жалбата.
Именно в тази насока са и основните доводи, изложени в частната жалба на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е изложил подробни съображения и не е направил точно тази преценка. Доколкото в производството по чл. 274 и сл. ГПК въззивната инстанция действа при условията на пълен въззив, а и предвид обстоятелството, че жалбоподателят многократно е поставял въпроса за освобождаването му от такси и разноски в първоинстанционното производство, то въззивният съд следва да изложи подробни съображения по този въпрос, а именно: Както вече беше посочено в 5 практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса (решение от 24.12.2009 г. по дело "Агромодел" ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша (жалба № 48140/99). В тези решения е прието, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, когато става дума за изискването да се плати държавна такса на гражданските съдилища. Само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. Аналогична е и практиката на СЕС, обективирана в Определение от 13.06.2012 г. по дело С –156/12 GREP/Freistat Bayern, според което принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба. Националният съд обаче следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел, като са посочени и критериите, които следва да има предвид съдът. Конкретно когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им. В този смисъл той може да вземе под внимание например правноорганизационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата.