Решение № 260166 от 01.07.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 691/2020
- Вид
- Решение № 260166
- Подписан
- 01.07.2022
- В сила
- 03.08.2022
- Състав
- АТАНАСКА СТЕФАНОВА БУКОРЕЩЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 137а · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл. 108 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл.429 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1, предл. трето · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, буква "б", предл. второ · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.25, ал.1 и 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.25, ал.1 и 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.63, ал.2, т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
Р
Е Ш Е
Н И Е
№260166 гр.
Пловдив,01.07.2022 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева при участието на секретаря Елена Калончева, като разгледа докладваното т.д. №691 по описа за 2020 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от З.Л.К., с ЕГН **********, адрес-****, и настоящ адрес-***, чрез процесуалния представител адвокат В.Д.М., против „ЗАД Армеец“ АД с ЕИК *********, седалище-гр. София и адрес на управление- ул. „Стефан Караджа“ № 2, с която е предявен иск с правна квалификация чл.432, ал.1 от КЗ.
В исковата молба са изложени твърдения, че на *** около 18:00 часа на второкласен път II-35 /***
– ***/ в землището на *** в зоната на км 59+400 е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил марка „Киа“, модел „Спортидж“, с рег. № ***, Г.П.П. неправомерно навлязъл в насрещното платно за движение при забрана за пресичане на единичната непрекъсната лента, в резултат на което настъпил челен удар между него и движещият се там лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ****, управляван от ищеца К.. Дежурен служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. *** посетил местопроизшествието и съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица №*** от *** г. със скица към него, Протокол за оглед на местопроизшествие от ***, както и албум. По случая било образувано ДП № 413/2019 г. по описа на РУ на МВР гр. ***, а впоследствие и нахд № 596/2020 г. на РС-***, по което с решение № 260031 от *** г. Г.П. е бил признат за виновен в това, че е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал., 2, т. 1 ППЗДвП, като по непредпазливост е причинил на З.Л.К. средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясна раменна става и счупване на шиловидния израстък на лява лакътна кост- престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б“, предл. второ във вр. чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК. Решението е влязло в сила на 14.10.2020 г. Твърди се, че непосредствено след инцидента пострадалият ищец е приет по спешност в ***- гр. *** със силни болки и невъзможност да движи дясната си ръка в областта на рамото, болки в областта на мишницата и предмишницата на лявата ръка, както и болки в главата.
Извършени са изследвания и е приет за оперативно лечение, като е осъществено закрито наместване на дислокация на рамо, след което е изписан с препоръки за продължаване на лечението в домашни условия, носене на имобилизация на крайника за 20 дни и провеждане на ЛФК след това, както и за превръзка на раните на главата на *** г. На *** г. ищецът К. постъпил в Отделението по ортопедия и травматология към ***, гр. ***, където при прегледа се установили множество разкъсно-контузни рани на предмишницата и дланта на лявата ръка, активно кървяща и с чужди тела – стъкла, проникващи в дълбочина, наличие на оток, болезнени ограничени движения на китката и пръстите, хематом вляво на главата.
Извършена е операция: екстирпация на чужди тела, миорафия и м.фл.карпи унарис и К. е изписан на *** с препоръки и назначени прегледи. На *** г. З.К. е посетил физиотерапевт с направление, снета му е анамнеза и са му предписани два курса от физиотерапевтични процедури от трета група 20 бр. Изложено е, че описаните по-горе травматични увреждания са довели до трайно затруднение на движението на лявата и на дясната ръка. Видно от медицинско удостоверение за психично състояние на МЦ *** гр. ***, на К. е поставена диагноза „Остра стресова реакция“ вследствие от претърпяното на *** г. ПТП. Твърди се, че за увреждащия автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество, обективирана в полица № ***, валидна до 24.06.2020г. На *** г. пострадалият предявил претенция за заплащане на обезщетение за претърпените вреди пред „ЗАД Армеец“ АД, а с допълнителна молба от *** е представил допълнителни медицински документи. Въпреки това и след изтичане на законоустановения 15-дневен срок по чл. 108 от КЗ, от страна на застрахователното дружество не е извършено плащане по представената банкова сметка. ***, за ищеца се породил правен интерес от образуване на настоящото производство, като се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да му заплати сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, свързани с претърпяното на *** г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски вкл. присъждане на адвокатски хонорар на адв. М. с начислен ДДС, при условията на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗА.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗАД Армеец“ АД, чрез юрк. Д.З., подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск изцяло по основание и размер. Оспорва всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, отговорността на застрахователя и наличието на вина у водача Г.П.П.. Доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент, ответникът твърди, че ПТП не е реализирано виновно от страна на П., тъй като при управление на застрахования автомобил е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на процесното ПТП, не е нарушил правилата за движение по пътищата и за него събитието е случайно, а ударът е настъпил на разделителната линия между двете платна, а не изцяло в платното за движение на лек автомобил „Опел Астра“, управляван от ищеца К.. При условията на евентуалност „ЗАД Армеец“ АД прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е бил без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а от ЗДвП и е управлявал МПС със скорост, несъобразена с пътни условия. Ответната страна оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между инцидента и твърдените в исковата молба неимуществени вреди. Счита също така, че твърденията, изложени от ищеца К., не отговарят на съдържанието на приложените към исковата молба писмени доказателства. Застрахователят оспорва размера на претендираното обезщетение, като счита същия за прекомерно завишен, несъобразен с трайната съдебна практика, социално-икономическите условия на живот в страната и в противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Застрахователното дружество оспорва още искането за присъждане на обезщетение за забава с довод, че неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорната претенция. „ЗАД Армеец“ АД признава факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Киа“, модел „Спортидж“ с рег. № ***. С оглед на гореизложеното, моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
В срока по чл. 372 от ГПК по делото не е постъпила допълнителна искова молба.
Съображения по спора са изложени и в писмени бележки на адвокат М.- пълномощник на ищеца.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от приложеното нахд №596/2020 г. на *** районен съд, че с решение №260031 от *** г. /влязло в сила на 14.10.2020 г./, постановено по това дело, Г.П.П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” пр.2 вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, затова че на *** г. около
17,30 ч. на второкласен път II-35
/***-***/ в зоната на км 59+400 при управление на МПС- лек автомобил марка „Киа Спортидж“ с рег.№ ***, негова собственост, е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.20, ал.1 от ЗДвП – след като е бил длъжен да контролира непрекъснато пътното превозно средство не е сторил това и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП- при забрана за пресичане на единична непрекъсната линия-„М1“, пресякъл същата и по непредпазливост е причинил на З.Л.К. *** средна телесна повреда- изкълчване на дясна раменна става и счупване на шиловидния израстък на лява лакътна кост, обуславящи трайно затруднение на движението на горен десен крайник и горен ляв крайник за около месец-месец и половина. На основание чл.78а, ал.1 от НК, П. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание- глоба в размер на 1000 лв.
Видно е от приложената към исковата молба медицинска документация, че след настъпилото пътнотранспортно произшествие ищецът е приет на *** г. в МБАЛ ***- гр. ***, където са му направени изследвания, извършена е оперативна интервенция- закрито наместване на дислокация на рамо, изписан е на същата дата, като са дадени препоръки- да продължи лечението в домашни амбулаторни условия, да носи имобилизацията на крайника 20 дни, а след свалянето й- да провежда ЛФК; превръзки на раната на главата. В периода ***г. - ***г., К. е постъпил на лечение в МБАЛ ***, направена му е операция за премахване на чуждо тяло- стъкло и възстановяване целостта на мускула на китката.
Представено е медицинско удостоверение №506/*** г., издадено от лекар в Отделение по съдебна медицина при ***, в което са отразени констатираните увреждания при извършения на *** г. преглед на ищеца- разкъсно-контузна рана на главата, слепоочно, множество прорезни и разкъсно- контузни рани по мишницата и предмишницата на лява ръка с множество чужди тела- стъкла в меките тъкани и засягане на мускулатурата и сухожилието на левия мускул сгъвач на китката, изкълчване на раменна става на дясна ръка.
Прието е удостоверение за психично състояние на ищеца, издадено от ***- гр. ***, според което, вследствие на произшествието ищецът е бил в състояние на остра стресова реакция.
На З.К. са издадени 2 бр. болнични листове за временна нетрудо-способност за периода *** г.-*** г.
Видно е от представените амбулаторни листове от *** г. и *** г., че на ищеца са предписани по 20 бр. физиотерапевтични процедури от трета група.
По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, с вещо лице д-р М.Б., от чието заключение се установява, че при станалото на *** г. пътно-транспортно произшествие на ищеца са причинени- контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно- контузна рана на главата, множество прорезни и разкъсно контузни рани по предмишницата на лява ръка с чужди тела, увреждане на мускула сгъвач на китката на лявата ръка, изкълчване на дясна раменна става.
Мозъчното сътресение, което е протекло под формата на леко зашеметяване, както и раните на главата и лявата ръка, са довели до разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 НК. Увреждането на левия мускул сгъвач на китката и изкълчването на раменна става на дясна ръка са причинили трайно затрудняване движенията на горните крайници. Непосредствено след инцидента на ищеца са направени две оперативни интервенции, последвал е престой в болнично заведение с медикаментозно лечение, имобилизация, както и рехабилитация в амбулаторни условия. Проведеното лечение е траело два- три месеца. В медицинската документация не са налице данни за възникнали усложнения, които да са в причинна връзка с получените увреди при ПТП, затова вещото лице приема, че след този период ищецът се е възстановил напълно. Описани са наличните белези по главата и тялото на пострадалия, като по отношение на същите експертът е заявил, че някои от тях няма да изчезнат с времето, но по-малките ще избледнеят.
В заключението е посочено, че непосредствено след инцидента ищецът е изпитвал от умерени до значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес до пълното им изчезване след неговото приключване. С оглед вида на травматичните увреждания, вещото лице е направило извод, че ищецът най-вероятно е бил без поставен предпазен колан към момента на ПТП, като при правилно поставен обезопасителен колан той би получил значително по- малко на брой и в по- малка степен увреди. При изслушването на експерта в съдебно заседание на 17.03.2021 г. същият е заявил, че при поставен предпазен колан най-вероятно ищецът не би получил травмата в главата и сътресението на мозъка.