Решение № 262747 от 27.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 27.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Илияна

Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 5026 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 303547 от 17.12.2019 г., постановено по гр. д. № 16588/2019 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 140 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********срещу Г.В.Г., ЕГН ********** и А.М.Г., ЕГН **********, че ответниците дължат поравно и разделно на ищцовото дружество на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД сумата от 3 510,91 лв., представляваща стойността на топлинни услуги (в това число и цена за дялово разпределение) за периода от м. 05.2016 г. до м.

04.2018 г. за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*********абонатен № 066157, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, като са отхвърлени исковете за главница за разликата до пълния предявен размер от 3 523,47 лв. и предявените по реда на чл. 422 ГПК, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответниците дължат поравно и разделно на ищеца сума в размер на 205,76 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 31.10.2018 г. Осъдени са Г.В.Г. и А.М.Г. да заплатят поравно и разделно на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал.

1 ГПК сумата от 744,64 лв. - разноски в исковото и в заповедното производство съобразно уважената част от исковете.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответниците Г.В.Г. и А.М.Г., чрез адвокат В.Д., срещу решението в частта, с които е уважен искът до сумата от 3 510,91 лв. и ответниците са осъдени да заплатят разноски по делото. Излагат се съображения за недопустимост, неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част.

Посочва се, че съдът е постановил решение при ненадлежно упражнено право на иск, поради предявяването му от лице, което не разполага с представителна власт и не може да представлява дружеството - ищец по делото. Твърди се, че своевременно е оспорена представителната власт на лицето, подало заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и на лицето, подало исковата молба, както и своевременно е направено искане да бъдат представени пълномощните на юрисконсултите, подали заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба в оригинал, да бъдат представени в оригинал трудовите им договори и дипломите за завършено висше юридическо образование, за да бъде установено качеството им на „юрисконсулти“. Първоинстанционният съд незаконосъобразно и в нарушение на процесуалните норми е отхвърлил това искане, не е изследвал качеството на лицата, подали иска и извършвали процесуални действия в исковото и в заповедното производство, което сочи на недопустимост на решението. Във връзка с доводите за неправилност на последното се поддържа, че ищецът не е доказал наличието на сключен договор при общи условия за продажба на топлинна енергия с ответниците за процесния период. Оспорват се представените в копия Общи условия на „Т.С.“ ЕАД, сключеният договор между ищеца и „Т.“ ООД за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия, договор № 206/11.06.2002 г., сключен между „Т.“ ООД - изпълнител и Етажната собственост с адрес: гр. София, ж. к. „*********, вх. Ж - възложител, както и извлеченията от сметки. Сочи се, че с отговора на исковата молба е поискано от ищеца да представи по реда на чл. 183 ГПК посочените документи в оригинал, тъй като същите са представени в заверено от страната копие, като СРС немотивирано и в нарушение на процесуалния закон е оставил и това доказателствено искане без уважение, и е постановил обжалваното решение, позовавайки се на копия от доказателства по делото, които е следвало да изключи от доказателствения материал и изобщо да не обсъжда. Посочва се, че фактът, че „Т.С.“ ЕАД не разполага с оригиналите на представените в заверено копие писмени доказателства се установява от влязлото в сила решение по гр. д.

№ 706/2019 г. по описа на СГС, II - Г състав, приложено към въззивната жалба. Твърди се също, че искът е неоснователен и поради липса на коректно измерване и индивидуализация на продадената стока (топлинна енергия) и поради противоречие със Закона за измерванията, тъй като измерването с индивидуални измервателни уреди се извършва в единици, липсващи в този закон - чл. 4 и чл. 11, и в противоречие с нормите на европейското законодателство.

Излагат се доводи, че ищецът не е представил доказателства за реално потребена от ответниците топлинна енергия, вкл. не са представени фактури за начислените суми през исковия период. Посочва се още, че приложение следва да намери Директива № 32/05.04.2006 г. на Европейския парламент и на Съвета на ЕС, която в чл. 13 постановява, че топлоенергията се отчита при крайния потребител с уреди, които отчитат реално потребената енергия. В случая ищецът не е доказал какво количество топлинна енергия е продал на потребителя, вкл. че процесното количество топлинна енергия е доставено реално на абоната, при какви параметри (качество), на каква цена в различните периоди от време, които обстоятелства не могат да бъдат установени и от изслушаните по делото експертизи. Поддържа се, че извлеченията от сметки са частни свидетелстващи документи и удостоверяват изгодни за издателя си факти, поради което не се ползват с доказателствена стойност. СРС е допуснал съществено процесуално нарушение и като е кредитирал заключенията на вещите лица, своевременно оспорени от ответниците, които почивали на изходящи от ищеца и от третото лице - помагач документи, записи и справки, които не са представени по делото и с които съдът и ответниците не са запознати. Сочи се, че по делото не е доказано, че исковата сума съответства на припадащия се на ответниците дял от стойността на дължимата от етажните съсобственици цена и за определянето ѝ са спазени изискванията на чл. 139 и сл. ЗЕ, не е доказано какви са били одобрените за процесния период цени, какви са били показанията на общия топломер и общия водомер в абонатната станция за процесния период, показанията на средството за търговско измерване (водомер) и средствата за дялово разпределение в имота на ответниците и в останалите жилища в сградата. Предвид изложеното се моли за обезсилване на решението в обжалваната част като недопустимо, евентуално за неговата отмяна като неправилно и необосновано. Претендират се разноски. Направени са доказателствени искания за задължаване на ищеца (или третото лице - помагач) да представи в оригинал пълномощно на юрисконсултите М.В.Ж.и В.Н.И., трудови договори и дипломи за завършено висше юридическо образование, договор № 206/11.06.2002 г., сключен между „Т.“ ООД - изпълнител и Етажната собственост с адрес: гр. София, ж. к. „*********, вх. Ж - възложител, Протокол от 12.05.2002 г. за проведено ОС на ЕС в гр. София, ж. к. „*********, вх. Ж, заедно със списък на присъствалите етажни собственици, договор от 02.11.2017 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Т.“ ООД, Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД *** в оригинал като публикация във вестник, както и нотариален акт № 111, том XXVI, дело № 5156/1994 г., като при непредставяне на оригиналите се моли посочените доказателства да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. В съдебно заседание на 05.02.2021 г. въззивният съд е оставил без уважение така направените доказателствени искания, като е приел, че оригиналите на посочените документи не са необходими за изясняване на спора, както и не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 04.02.2021 г. същият моли да се даде ход на делото в отсъствие на процесуален представител, оспорва въззивната жалба, взема становище по същество и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице - помагач „Т.“ ООД не взема становище по въззивната жалба.

Първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени исковете за главница за топлинна енергия и дялово разпределение за разликата над сумата от 3 510,91 лв. до пълния предявен размер от 3 523,47 лв. и искът за лихва за забава в размер на 205,76 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 31.10.2018 г., не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответниците за недопустимост на решението като постановено при ненадлежно упражнено право на иск. Съгласно разясненията в решение № 296/05.04.2017 г. по гр. д. № 1776/2016 г. по описа на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, липсата на представителна власт ще е налице винаги, когато по делото не е приложено изискуемото се по чл. 33 ГПК пълномощно. В случаите, когато такова е приложено, е налице доказателство, установяващо наличието на представителната власт, поради което съдът извършва преценката дали извършеното от процесуалния представител действие е без представителна власт само с оглед обема на предоставените с пълномощното права. Извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството. Поради това за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка, съответно качеството на упълномощеното лице. В случая видно от данните по делото заявлението по чл. 410 ГПК е подписано от юрисконсулт В.И., за която е представено пълномощно рег. № К-3061/26.04.2018 г. (л. 20 от заповедното дело), а исковата молба е подадена чрез юрисконсулт М.Ж., за който е представено юрисконсултско пълномощно рег. № К-1169/11.02.2019 г. (л. 8 от първоинстанционното дело). Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ГПК изрично посочва, че общото пълномощно дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване. В понятието „всички съдопроизводствени действия“ се включват и действия по подаване на искови молби. В случая представените пълномощни на юрисконсултите на ищеца са общи, поради което в правомощията на лицата, в чиято полза е учредена представителната власт, е да подават заявления по чл. 410 ГПК и искови молби. С оглед това въззивният съд приема, че по делото се установява по категоричен начин наличието на надлежно учредена представителна власт в полза на юрисконсултите, представляващи ищеца по делото, като предвид посочените разяснения за съда не съществува задължение да проверява действителността на упълномощителните сделки.