Определение № 353 от 03.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 353 гр. Пловдив, 03.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20235000500453 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№5440/12.06.2023г., подадена чрез куриер на 09.06.2023г. от „Е.П.“ООД, чрез пълномощника адв.В. К., против Определение №278 от 30.05.2023г., постановено по гр.дело №328/2023г. по описа на Окръжен съд-П., с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд-П.. Жалбоподателят счита при постановяване на обжалваното определение първоинстанционният съд да не е отчел, че издадените от дружеството фактури като доставчик на горива до съответните купувачи-юридически лица, представлявани от ответниците, произтичат от сключени писмени договори с всеки от тях, при което и тъй като вземанията произтичат от едно правоотношение по договор за доставка, претенцията за вземания относно цената във връзка с неговото изпълнение, чиято стойност може да бъде предмет на отделни фактури, представлява един иск. Освен това, претенцията е предявена на основание чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на нанесени две вреди вследствие на престъпление, едната от които на стойност 120598,68лв. е предявена при условията на солидарна дължимост от ответниците, произтичаща от задружната им престъпна дейност в посочения период, и извършеното от тях като съучастници 1 престъпление е едно продължавано престъпление, каквато е и втората претенция спрямо ответника И. А. на стойност 47667,80лв. Поддържа правопораждащият факт да е извършеното спрямо него престъпление, на което основание почива както солидарната отговорност на ответниците, така и размера на вредата като елемент от състава на престъплението. По тези съображения претендира за отмяна на обжалваното определение.

Преписи от частната жалба са били изпратени на ответниците, от които писмен отговор не е подаден.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1 във връзка с чл.121 от ГПК, определение във връзка с подсъдността, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира и за основателна по следните съображения:

Окръжния съд е сезиран с искова молба вх.№4896/25.05.2023г. от „Е.П.“ООД, посредством която са предявени против С. Д. И., И. Д. А., А. И.

С., С. Й. Д., С. Д. К. и Р. И. К. искове с правна квалификация чл.45 от ЗЗД да заплатят солидарно сумата от 120598,68лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в равностойността на зареденото гориво от бензиностанции на дружеството в гр.П., ул.“К.ш.“№** и в гр.П., ул.“П.“№***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, а само И. Д. А. да заплати сумата от 47667,88лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на продаденото му дизелово гориво за периода 30.06-12.07.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, които имуществени вреди са причинени от извършени от ответниците престъпления по чл.210,ал.1,т.5 вр. чл.209,ал.1 вр. чл.26,ал.3 вр. ал.1 от НК. Обстоятелствата, на които се основават исковете, са за образувано спрямо ответниците наказателно производство за това, че като съучастници, действайки като представители на посочени юридически лица, а ответникът И. А. и отделно със самостоятелни действия, без да имат намерение да извършват каквато и да е търговска дейност с ищеца като доставчик на горива, са влизали в търговски правоотношения с него, сключвайки съответни договори с цел да закупят горива от стопанисваните от дружеството бензиностанции в гр.П. и в 2 гр.П., без да имат намерение да заплатят продаденото им гориво, за което са били издавани съответно посочени фактури, като са въвели в заблуждение служител на същото и в периода 25.06.2018г.-18.07.2018г., при условията на продължавано престъпление, са му причинили имотни вреди в големи размери, съответни на стойността на зареденото гориво. Исковете били предявени в образуваното наказателно производство по НОХД №1103/2022г. по описа на РС-П., но не били приети за съвместно разглеждане. С исковата молба е заявено искане за спиране на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК на производството до приключване на наказателното, за което е представено съдебно удостоверение.

С обжалваното определение окръжният съд е приел да са предявени отделни искове за равностойността на горивото по всяка отделна издадена от ищеца фактура и цената на всеки отделен иск да е по-малка от 25000лв., поради което и съгласно чл.103 и чл.104,т.4 от ГПК компетентен да се произнесе по тях да е районният съд, по които решаващи съображения е прекратил производството пред него и е изпратил делото на Районен съд-П..

Настоящата инстанция намира, че предмет на предявените искове не е договорната отговорност на ответниците относно парични вземания за закупено гориво по отделните фактури, издадени при това не за техни в качеството им на физически лица, а за задължения на представлявани от тях юридически лица. Дори и в този случай, както резонно поддържа жалбоподателя, релевантни биха били всички вземания, произтичащи от един и същ договор за доставка, какъвто се твърди да е бил сключен от всяко от тези юридически лица с ищеца, относно цената на иска за изпълнение на договорно задължение. Посредством исковете всъщност се ангажира деликтната солидарна, съгласно чл.53 от ЗЗД, отговорност на ответниците и индивидуалната само на ответника И. А. за обезщетяване на причинени от тях с престъпни действия имуществени вреди на дружеството. Твърденията са за продължавано престъпление, а не за множество отделни престъпления. При продължаваното престъпление е причинен един общ престъпен резултат, който в случая представлява сбора от стойността на общо зареденото за инкриминирания период гориво. Един от съставомерните квалифициращи обективни признаци на конкретното престъпление по чл.210,ал.1,т.5 от НК е, че причинената вреда е в големи размери, според както е внесен 3 обвинителния акт в съда, по който е образувано НОХД №1103/2022г. на РСП.. При тези обстоятелства следва да се приеме предявените искове за обезщетения за имуществени вреди от деликт да са с цена съответно от 120598,68лв. и от 47667,88лв., с оглед на което и съгласно чл.104,т.5 от ГПК, същите са родово подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.

Обсъденото налага обжалваното определение като неправилно да се отмени и делото да се върне на Окръжен съд-П. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №278 от 30.05.2023г., постановено по гр.дело №328/2023г. по описа на Окръжен съд-П., с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд-П..

ВРЪЩА делото на Окръжен съд-П. за продължаване на съдпроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4