Решение № 184 от 09.06.2025, Районен съд - Костинброд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Костинброд, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20231850101094 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищците Е. С. Б., А. Д. М., Г. Д. Д. и Р. А. К., всички от гр. Костинброд, чрез упълномощен представител – адвокат М. Ц., с която иска да бъде признато за установено по отношение на ответника Община Костинброд, ЕИК *****, гр. К., представляван от кмета че са собственици на основание давностно владение на недвижим имот – с площ от 186 кв.м., находящ се в северозападната част на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр.

Костинброд, при граници: от две страни улици и поземлен имот с цитирания идентификатор.

Претендират присъждане на направените разноски.

Твърди се в ИМ, че са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, заедно с разположените в имота сгради.

Твърдят, че наследодателите им - Д. С. Б., починал през 2005 г. и А. С. К., починал през 1995 г. са придобили имота с договор за продажба, отразена в нотариален акт № 168/1964 г., като имота представлява дворно място и къща, цялото от 544 кв.м. с основа парцел по плана на населеното място от 1961 г. , който е с неуредени сметки по регулация за придаваеми се 256 кв.м. и 20 кв.м. за отчуждаване.

Твърдят, че от купуване на имота през 1964 г. наследодателите им, а след това и наследниците им – ищците, владеят имота в границите му според КК от 2015 г.

Твърди, че невярно ответника удостоверява, че претендираната част от 186 кв.м. попада в публична собственост – улица и претендира заплащане на тази придаваема се част.

1

В съдебно заседание част от ищците се явяват лично и с упълномощения общ представител, чрез който поддържат иска. Ангажира гласни и писмени доказателства в производството. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор ответникът подава такъв чрез упълномощен представител адвокат Л. М., като оспорва предявените искове.

Твърди, че към имота, придобит от наследодателите на ищците са придадени 56 кв.м. от друг имот, което е удостоверено, докато придаваемите се части от улица –общински имот, а именно 200 кв.м. не са заплатени.

Посочва, че няма акт за общинска собственост, като заявява, че това е публична собственост.

Твърди неправилно отразяване на имота в КК.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на установените в хода на производството доказателства съдът приема следното от фактическа и правна страна:

Ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастралната карта, одобрена през 2015 г. и е без изменения до момента.

Имота е придобит в съсобственост от Д. С. Б. и А. С. К. с продажба, отразена в представения нотариален акт № 168, том ХІІІ, дело № 2094/964 г., в който момент е действал регулационен план от 1962 г., съгласно който имота представлява дворно място и къща, цялото от 544 кв.м. с неуредени сметки по регулация за придаваеми се 256 кв.м. и 20 кв.м. за отчуждаване.

Д. С. Б. е починал през 2005 г. като негови наследници са ищците Е. С. Б., А. Д. М. и Г. Д. Д., съответно съпруга и дъщери, докато А. С. К. е починал през 1995 г., като е наследен от преживяла съпруга, починала от своя страна през 2021 г. и от дъщеря си – ищцата Р. А.

К., която е собственик на ½ ид.ч. от имота придобит през 1964 г., докато останалите ищци са собственици на останалата ½ ид.ч. от имота, без да е необходимо да се изяснява какви са квотите на всяка една от тях.

По плана от 1962 г. имота е идентифициран като имот с пл.сн. № 1478 с площ 544 кв.м., като според същия план е идентифициран и като УПИ І-1478 кв. 144 с площ от 786 кв.м., като според действащия регулационен план от 1983 г. се идентифицира като УПИ І2325 кв. 147 с площ от 763 кв.м., докато по действащата кадастрална карта е с посочения идентификатор и с площ от 785 кв.м, като обстоятелствата се установява от представената комбинирана скица, изготвена от лицензирано лице по искане на ищците, която не е оспорена от ответника /оспорва се неправилното заснемане на спорната част в кадастралната карта/, която е отразила състоянието на имота по неговите огради.

В имота са построени две сгради близнаци, които условно са наричани „източна“ и „западна“ част от „двудомка“. Западния близнак е построен съгласно представения проект от 1965 г.и представеното, като е издадено разрешение за строеж № 85 от 1965 г. за сграда от 79 кв.м., описана в разрешението като пристройка. Най вероятно източната част – близнак, е построена преди този момент и е възможно това е жилищната сграда, намираща се в имота при продажбата му през 1962 г. Тези жилищни сгради с цитираното наименование са разделени между наследодателите на ищците А. К. и Д. Б. през 1974 г. с представения договор за доброволна делба, при което първият получава западния близнак, а Б. източния.

В имота е построена и друга жилищна сграда от 36 кв.м., намираща се по северната граница на имота /близнаците са в средата на имота/, като за нея разрешителното е от 1975 г. и е за стопанска сграда от 24 кв.м. от е д

Значението на построените жилищни сгради близнаци е единствено свързано с факта, че западния близнак е построен през 1965 г., попадайки частично в спорната част, която се 2 претендира да е придобита от ищците чрез давностно владение.

Относно придаваемите се части са налице доказателства – декларация, от собственик на съседния имот с идентификатор ***, че сметките за придаваемите се към имота на ищците 56 кв.м. са уредени, като е придадена част от съседния имот в северния ъгъл на имота на ищците /част от описаната стопанска или жилищна сграда, построена по представеното разрешение за строеж от 1975 г. е в тази предадена част/.

Липсват доказателства за останалите придаваеми се части към имота, както и предвидените за отчуждаване.

Претендираната от ищците част е в северозападната част от имота, като от купуване на имота до момента е ограден и се ползва като част от имота на ищците.

Претендираната част не е актувана като държавна собственост.

Налице е удостоверение от Община Костинброд за факти, в което са посочени данни за имота – акт за придобиване от наследодателите на ищците, номерацията му по настоящ и предходни планове, както и за площта му. Посочено е уреждане на част от сметките по регулация за придаваемите се 56 кв.м., като са останалите 200 е посочено, че не са заплатени по надлежния ред на общината, както и че тази придаваема се част е от улица, а улиците не се актуват с акт за собственост, тъй като са публична такава.

Именно издаването на това удостоверение е попречило ищците да се снабдят с констативен нотариален акт, в каквато насока са образували производство пред нотариус, за което има представени доказателства.

Претендираната част от ищците е описана в плана от 1962 г. /тогава е поправен, а е приет през 1961 г./ като част от уширение на улица, като в момента претендираната част е оградена и включена в имота на ищците според кадастралната карта.

Претендираната част от ищците е оградена и се владее от ищците от купуване на имота и в момента, което се установи от разпита на свидетелите еднозначно и без противоречия.

Претендираната от ищците част е с площ от 180 кв.м. според заключението на ВЛ по допусната СТЕ, като даже част от придаваемите се части остават в улица. Частта от имота, която се владее от ищците от купуване на имота е заключена в контура от точки А-Б-В-Г-ДЕ-А, оцветена с жълт цвят на изготвената от ВЛ скица.

При тези факти съдът намира иска за основателен и следва да бъде уважен в рамките на посоченото от вещото лице относно владение на частта от 180 кв.м. по посочения контур от точки.

На първо място следва да се отбележи, че е допустимо придобиване на придаваеми се части по давност.

Без съмнение ищците, както и техните наследодатели са осъществявали владение над тази част от имота над 10 години без прекъсване или оспорване от страна на ответника, който би следвало да не позволява публична собственост според неговите твърдения да се владее от лица с частен интерес. Без съмнение ищците владеят имота с намерението да го придобият, за което може да се съди от факта, че върху тази част е разрешено строителство от страна на Общината, която е приела ищците за собственици на имота предвид цитираната от ВЛ разпоредба от действащ към 1965 г. Правилник за приложение на Закона за плановото изграждане на населените места /отм./. С факта на дадено разрешение за строеж върху придаваемата се част се установява и намерението за придобиване на тази част от страна на ищците и владението над тази част като собственици.

На първо място имота не е актуван като общински и дори и да произхожда от уширение улица преди приемане на плана през 1962 г., то от този момент тази част не е публична собственост, тъй като не може такава да бъде предвидена на придаване на към имот, а в цитираното удостоверение да се установяване необходимост от заплащане на цена за придобиване на имот публична собственост, тъй като закона забранява придобиване на такъв вид имоти от други лица.

Публична собственост е характеристика само на определени в закон имоти на държавата и общините и без съмнение такива имоти не могат да се придават по силата на регулационни планове към частни имоти и да се иска заплащане за това. Това е възможно само за имоти частна собственост, държавна или общинска, която е актувана по съответния ред.

3

Предвид това и с оглед осъществяваното владение над имота от ищците над 10 години следва да бъде признато за установено, че са собственици на посочената от ВЛ част, като скицата бъде и приобщена към решението за да се идентифицира точно частта.

Предвид изхода от делото следва да бъде уважена претенцията на ищците за присъждане на разноски по представения списък в размер на 1 367 лева.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Костинброд, ЕИК *****, гр. К., че Е. С. Б., ЕГН **********, А. Д. М., ЕГН **********, Г. Д. Д., ЕГН ********** и Р. А. К., ЕГН ********** са собственици на основание давностно владение на недвижим имот с площ от 180 кв.м., представляващ част от северозападния край на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр. Костинброд, при граници: от две страни улици и поземлен имот с цитирания идентификатор, очертан с контур от точки А-Б-В-Г-Д-Е-А, оцветена с жълт цвят по скицата на вещото лице И. В. С., която подписана и от съда е неразделна част от решението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над площта от 180 кв.м. до претендирания размер от 186 кв.м.

ОСЪЖДА Община Костинброд, ЕИК ***** да заплати на Е. С. Б., ЕГН **********, А. Д. М., ЕГН **********, Г. Д. Д., ЕГН ********** и Р. А. К., ЕГН ********** сумата от 1 367 лева, за направени разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от получаването му.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________

4