Определение № 1787 от 09.05.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1787 гр. Варна, 09.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500807 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл.от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2136/21.03.2024г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК 203670940 срещу Разпореждане № 1032/08.03.2024г. по ч.гр.д.231/2024г. по описа на РС-Провадия, В ЧАСТТА с която е отхвърлено искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу М. М. С. за следните парични вземания: договорна (възнаградителна) лихва в размер на 35.94 лева за периода от 13.03.2023 г. до 13.07.2023 г.; сума за пакет допълнителни услуги в размер на 243.60 лева за периода от 13.03.2023 г. до 13.07.2023 г.; обезщетение за забава в размер на 49,35 лева за периода от 14.03.2023 г. до 22.02.2024г.;

В жалбата се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Изложени са аргументи, че съдът необосновано е приел, че в процесния случай са нарушение императивните изисквания на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Жалбоподателят обоснова валидно договаряне на предоставяне на пакет от допълнителни услуги, извън обичайната дейност по кредитиране, позволяващи на кредитополучателя допълнителни възможности в своя полза без тези допълнително закупени права да са изисквани като задължително условие за получаване на кредита. Същевременно ангажимента на кредитора по тези допълнителни услуги налага и негови допълнителни разходи по административно обслужване съгласно договорения пакет и това оправдава справедливото им възмездяване с допълнително възнаграждение, дължимо само от клиенти, избрали допълнителния пакет. /Цитира практика на окръжните съдилища в страната/.

Отправено е искане за отмяна на разпореждането в обжалваната част и издаване на заповед по чл.410 от ГПК за всички заявени от кредитора суми.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните аргументи.

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК 203670940 за издаване на заповед за 1 изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжник М. М. С.

ЕГН********** за заплащане на следните парични вземания по договор за заем Microcredit № 9032- 00125507/30.12.2022 г.: главница в размер на 423.42 лева, договорна

(възнаградителна) лихва в размер на 35.94 лева за периода от 13.03.2023 г. до 13.07.2023 г.; сума за пакет допълнителни услуги в размер на 243.60 лева за периода от 13.03.2023 г. до 13.07.2023 г.; обезщетение за забава в размер на 49,35 лева за периода от 14.03.2023 г. до 22.02.2024г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

За да отхвърли заявлението в обжалваната му част, заповедният съд е приел, че предоставените права на длъжника, посочени в договора за допълнителни услуги не представляват услуги по смисъла на ЗЗП и ЗПК , поради което и не се дължи заплащане по тях. Приел е, че изпълнението на допълнителните услуги, което по същността си е допълнителен пакет права, е поставено под условие/хипотетична възможност за предоставянето им/, от една страна , а от друга същите се дължат на длъжника – кредитополучател по всяко време съгласно добрите търговски практики. Заключил е , че в случая се касае за недобросъвестно поведение на кредитора. Първоинстанционния съд е приел и , че непосочването на ГПР е в нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК , като този порок води до недействителност на целия договор ,съгласно чл.22 от ЗПК.

Настоящия съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд.

С оглед предназначението на заповедното производство да изключи именно исковия ред за установяване на безспорни вземания съдът приема, че същото може да има за предмет само съдебно защитими права /арг. от чл. 410 ал. 3 и чл. 422 ал.1 ГПК/. Поради горното, разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, като съдът следи служебно за наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка, тъй като още на фаза заповедно производство, следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения, а именно потребителя. По този начин закона гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство. Това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите.

В конкретната хипотеза, спорните вземания заявителят е основал на клауза за закупуване на пакет от допълнителни услуги пакет „комфорт“, предоставени на кредитополучателя по негов индивидуален избор при уговарянето на кредита. Доколкото самия предмет на тези услуги е непосредствено свързан със самия кредит и конкретното им съдържание категорично изключва самостоятелния му характер, тъй като услугите не могат да се ползват от клиента извън основния кредитен договор , настоящия състав счита , че всяко от предложените като опции предимства на клиента няма характер на допълнителна услуга, а представлява обещано поведение на кредитора при изпълнение на основното му задължение за предоставяне на главница и обработване на текущо предлагано в срок и след срок изпълнение на потребителя. Доводите на жалбоподателя относно обособяването на тази престация като отделна услуга, отличаваща се от типичната престация на кредитор, предоставящ за ползване кредит по погасителен план са изцяло необосновани. Подробната 2 аргументация на жалбоподателя относно ефективните ползи за избралия продукта потребител, се основа на принципно погрешното схващане, че доставчикът на финансова услуга изчерпва дейността си с предоставяне на сумата за ползване. В случаи, като този, търговецът, с цел да извлече за себе си по-голяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата за закупуване на пакет/и за ДУ, осъществявайки агресивна нелоялна търговска практика. Клаузата несъмнено е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Щом допълнителните услуги не могат да съществуват в независимо и самостоятелно съглашение, тъй като са свързани и обусловени от договора за кредит и те фактически представляват дейности свързани с управлението и обслужването на кредита, те е следвало да бъдат включени в ГПР като разходи по него, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В настоящия случай, както правилно е посочил първоинстанционния съд нито в договора за заем, нито в погасителния план към него , вкл. и договора за допълни услуги и ОУ е налице посочване на годишния процент на разходите /ГПР/, което е пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл.10 а ал.3 и ал.4 от ЗПК , което от своя страна по аргумент от чл. 21 и чл.22 от ЗПК има за последица недействителност на целия договор.

С изложените аргументи, като правилно и законосъобразно, разпореждането в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1032/08.03.2024г. по ч.гр.д.231/2024г. по описа на РС-Провадия, В ЧАСТТА с която е отхвърлено заявление вх. № 1494/26.02.2024г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление: гр. София за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу М. М. С. ЕГН ********** за следните парични вземания: договорна (възнаградителна) лихва в размер на 35.94 лева за периода от 13.03.2023 г. до 13.07.2023 г.; сума за пакет допълнителни услуги в размер на 243.60 лева за периода от 13.03.2023 г. до 13.07.2023 г.; обезщетение за забава в размер на 49,35 лева за периода от 14.03.2023 г. до 22.02.2024г.;

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4