Решение № 854 от 17.07.2025, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 854

Смолян, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - I-ви касационен състав, в съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ИГНАТ КОЛЧЕВ

Членове:

КАЛИНКА МЛАДЕНСКА

ПЕТЯ ОДЖАКОВА

При секретар РАДКА МАРИНСКА и с участието на прокурора ГЕОРГИ ХАРИЗАНОВ като разгледа докладваното от съдия КАЛИНКА МЛАДЕНСКА канд № 20257230600151 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от адв. Н. В. П., АК-., съдебен адрес: [населено място], [улица], пълномощник на Я. В. П., с [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], [улица], против Решение № 51/22.04.2025 г., постановено по АНД № 81/2025 г. по описа на Районен съд - гр. Смолян.

В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението на районния съд, поради неправилно приложение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Прави се искане обжалваното решение да се отмени и се отмени наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание, касаторът Я. В. П., редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител адвокат Н. П., която поддържа касационната жалба. Излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение и моли същото де се отмени и се отмени наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба - Директора на Регионална дирекция по горите - гр. Смолян, редовно призован, не се явява и не се представлява. В постъпило писмено становище надлежно упълномощеният му процесуален представител юрисконсулт Г. Д. оспорва касационната жалба. Излага съображения за законосъобразност на обжалваното решение и моли същото да се потвърди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр. Смолян дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в установения със закона срок и от надлежна страна, съгласно чл.210, ал.1 от АПК, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Пред касационната инстанция не са представени нови доказателства.

Административен съд - гр. Смолян, като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба и извърши проверка по чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 220 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Предмет на разглеждане пред Районен съд - гр. Смолян е било Наказателно постановление № 58/12.12.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - гр. Смолян, с което на касационният жалбоподател Я. В. П. е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 270 от Закона за горите (ЗГ), за нарушение по чл. 14б, ал. 3, т. 1, 2, 3 във връзка с чл. 14б, ал. 4, т. 1 и чл.14б, ал. 6 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

За да постанови обжалваното решение и потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от представената Заповед № РД49-171/23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните. Приел е, че в АУАН и в НП е описано, че констатираното деяние е нарушение на чл.14б, ал. 3, т. 1, 2, 3 във вр. с чл. 14б, т. 1 и чл. 14б, ал. 6 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Съдът е приел, че Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии представлява подзаконов нормативен акт, чиято цел е детайлно да доразвие и уреди обществените отношения, свързани с осъществяване на дейностите по контрол и опазване на горските територии. Като такъв тя е издадена на основание Закона за горите. Приел е, че в разпоредбата на чл. 148, ал. 12 от ЗГ изрично е разписано, че редът за предоставяне на достъп до информацията за движението на превозните средства се определя с наредбата по ал. 11 на чл. 148. Районният съд е приел, че както чл. 148, ал. 12 от ЗГ, така и чл. 14б, ал. 1 от Наредбата въвеждат изрично изискване товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 от ЗГ да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS) и това е задължение на техните собственици, съответно наематели или ползватели, съобразно текста на чл. 14б, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата. Съдът е приел, че собственик на проверявания т.а. рег. №[рег. номер] е жалбоподателя Я. В. П., с адрес: [населено място], [улица], което е видно и от приложената справка от 19.09.2024 г., от С-р Пътна полиция-Смолян. Приел е, че е безспорно установено, че товарният автомобил, собственост на жалбоподателя не е отговарял на изискванията на чл. 14б, ал. 1 от Наредбата, тъй като като собственик на товарния автомобил не е изпълнил задължението си, преди товарното превозно средство да се използва за транспортиране на дървесина и недървесни горски продукти, въз основа на издадения на 08.10.2024 г. от ДГС с. Широка лъка превозен билет, посочен в АУАН и НП, да предостави в РДГ Смолян документите, визирани в чл.14б, ал. 3, т. 1-3, удостоверяващи че превозното средство, с което е транспортирана дървесината е снабдено с изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението му (GPS устройство). Според съда, задължението за снабдяване с GPS устройство е относно всички товарни превозни средства, които транспортират дървесина и недървесни горски продукти, независимо на каква територия, по какви пътища, между какви обекти и с каква цел се осъществява превоза и че ако законодателят е искал това задължение да възниква само и единствено по отношение на транспортиране на дървесина и недървесни горски продукти в рамките на горските територии, то това щеше да бъде изрично указано в нормативния текст. Приел е, че в случая такова указание липсва. Обратно, посочено е, че освен за товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, задължението да са снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване (GPS), се отнася и за мобилните обекти по чл. 206 от ЗГ. Съдът е приел, че задължението за снабдяване с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване е относимо към всички превозни средства и мобилни обекти, осъществяващи транспорт, продажба и преработка на дървесина и недървесни горски продукти, независимо дали тази деятелност се осъществява в рамките на горска територия или извън нея. Приел е, че процесното нарушение е било установено от контролните органи на 30.10.2024г. на базата на документална проверка в РДГ-Смолян, а събраните в хода на административно-наказателното производство доказателства по безспорен и несъмнен начин установяват извършеното нарушение и неговото авторство.

Районният съд е приел, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че обстоятелството, че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Съдът е приел, че критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. Приел е, че в случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза, като е посочил, че аргумент в тази насока е и факта, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Районният съд е приел, че в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. Приел, че присъствието или отсъствие на свидетелите не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта. Съдът е приел, че АУАН и наказателното постановление съдържат изискуемите в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Приел е, че в акта и в наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са нарушени. Съдът е приел, че жалбоподателят Я. В. П., както от обективна, така и от субективна страна, е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение, за което правилно е санкциониран на основание чл. 270 от ЗГ с глоба в размер на 50,00 лв. Приел е, че размера на наложеното наказание е правилно определен в минимално предвидения в разпоредбата размер, като същият се явява съответстващ на степента на обществена опасност на деянието и на дееца. Приел е също, че не са налице и обстоятелства за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение няма такива индивидуализиращи признаци, които да го определят като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Поради изложеното, районният съд е потвърдил наказателното постановление и е осъдил жалбоподателя да заплати на РДГ - гр. Смолян разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Настоящият касационен състав намира, че решението е валидно и допустимо. Същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съображенията за това са следните:

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за немотивираност на обжалваното решение.

Изводите на съда са направени при спазване на изискването по чл. 305, ал.3 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, след преценка на всички доказателства по делото и по вътрешно убеждение, поради което не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Административен съд - гр. Смолян не споделя решаващия извод на Районен съд - гр. Смолян за законосъобразност на наказателното постановление.

В административнонаказателното производство следва да се установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето, сочено като нарушител; каква е формата на вината, при която е извършено и т. н. Трябва да бъдат спазени и всички изисквания относно процедурата по съставяне на акта и издаване на наказателното постановление. Неспазването на съответните процесуални изисквания води до отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Районният съд, като е изследвал въпросите по-горе е приел, че административнонаказателното производство срещу касационния жалбоподател е образувано законосъобразно и е протекло без нарушения на процесуалния и материалния закон. Приел е, че Я. В. П. е извършил виновно описаното нарушение, за което правилно и в съответствие с предписанията на закона му е наложена глоба в размер на 50 лв.

Настоящата инстанция не споделя тези изводи.

Действително и акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на предоставената им компетентност. Издадени са в писмена форма и са надлежно връчени. Същите обаче не отговарят на изискванията за съдържание, предвидени в ЗАНН, свързани и гарантиращи правото на защита на лицето, срещу което се води производството.

Основателен е доводът в касационната жалба, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с императивните изисквания на разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН - към съдържанието на акта за установяване на административно нарушение, и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - към съдържанието на наказателното постановление. И двата акта не отговарят на изискванията за описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено, което описание следва да съдържа всички обективни признаци на посочената за нарушена правна норма. Прецизното формулиране на административнонаказателното обвинение е гаранция за реализиране правото на защита на лицето, срещу което производството се води, като предпоставя извършването на съдебната проверка за законосъобразност на проведеното производство - процесуална и материална.