Решение № 783 от 04.07.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 783 гр. София, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги И.

Димитър Мирчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20231000502971 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 480/15.09.2023г, постановено по гр.д.№ 305/2022г по описа на Софийски окръжен съд, е отхвърлен предявеният с искова молба вх.№ 2973/05.05.2022г. от ЕТ „С. Г.“, ЕИК 040006751 със седалище и адрес на управление гр.Сливница, ул.“Толбухин“ № 13 А против Община Сливница, ЕИК 000776517, с адрес гр.Сливница, пл.“Съединение“ № 1, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗС за признаване на установено по отношение на ответната община, че е собственик самостоятелни обекти, описани в молба вх.№4958/12.06.2023г., в триетажна масивна сграда с идентификатор *** с обществени функции, находяща се в гр.Сливница, ул.“Княз Александър I Батенберг“№ 2, със ЗП общо 625 кв.м, съставляващи 37.87 % от застроената площ, ведно със съответните идеални части от правото на собственост върху имота, върху който е построена сградата- УПИ III-за битов комбинат, кв.107а по ПУП на гр.Сливница, поземлен имот с идентификатор *** като неоснователен.

Решението е обжалвано от ЕТ „С. Г.“, представлявано от адв. Р.Т. от САК, с въззивна жалба с вх. № 7762/29.09.202г, с доводи, че е незаконосъобразно. Претендира да се прогласи решението за нищожно, а в условията на евентуалност да се отмени като неправилно и да се уважи предявената искова претенция по чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗС за признаване на установено по отношение на ответника Община-Сливница, че ЕТ „С. Г.“ е собственик на процесните недвижими имот-самостоятелни обекти в триетажна масивна сграда с идентификатор ***, с обществени функции, находяща се в гр.Сливница, ул.“Княз Александър I Батенберг“ №2, построена в УПИ кв.106 по плана на гр.Сливница, идентичен с УПИ III, битов комбинат, кв.107 а, по ПУП на гр.Сливница, а понастоящем поземлен имот с идентификатор ***, а именно: самостоятелен обект, находящ се в северната част на втория етаж на сградата с вход откъм централните стълбища на сградата, с обща площ от 384кв.м., включващ кафе-клуб, офис на управителя, офис на 1 счетоводството, фоайе-приемна, лекарски кабинет, тераса към кафе-клуб и тераса. 2. Столресторант, заедно със сервизни и складови помещения, с обща площ от 296.60кв.м., находящ се в западната част на мазето/сутерен в сградата със самостоятелно стълбище и вход към него от североизточната част на сградата, включващ: фоайе, гардеробна посетители/склад, зала за хранене с прилежащ бюфет, кухня с прилежащи сервизни помещения, умивалня към зала за хранене, помещение склад, помещение подготвително/месо, помещение подготвително/зеленчуци, хладилна камера, котелно, общ склад, офис/склад, склад, склад инвентар, стая за почивка на персонала, гардеробна персонал, санитарен възел, умивалняпосетители, санитарни възли, коридор-складова част кухня, коридор-стопанска част.

Излага доводи, че решението е нищожно, тъй като не съдържа мотиви, а доколкото са изложени-са противоречиви и неясни, тъй като се отнасят до неотносими съдебни производства, в които ищецът не е бил страна, като недвижимите имоти-предмет на тези дела, не са идентични с имотите, предмет на настоящето дело. Изложените мотиви от съда касаят владение, осъществявано от „Калцит“ ЕООД и „Калцит-Г“ ЕООД, които са трети и неучастващи в настоящия спор лица. Възразява срещу приетото от съда, че владението е било оспорено от Община-Сливница с предявяването на иска, иницииращ гр.д.№ 181/2006г на СлРС, тъй като в него ответник по чл.108 ЗС е бил не ЕТ „С. Г.“, а друго трето лице за настоящия спор-ТПК „Васил Левски“. Обсъждането на присъединяване на владение на ЕТ от ЕООД не е било необходимо, тъй като такива твърдения не са навеждани от ищеца в производството.

Сочи, че съдът е допуснал и съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не е обсъдил доводите на ищеца, че в негова полза са налице всички елементи от фактическия състав на придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС за ЕТ „С. Г.“, че е отнето чрез насилие или по скрит начин, че е било явно, трайно, непрекъснато, продължило повече от 10 години, че ищецът не оспорва установеното по съдебен ред право на собственост на ответника върху процесните имоти към минал момент-1.01.2018г, че в давностния период ЕТ не е бил наемател на процесните имоти, от 1992г ответникът е бил дезинтересиран от процесните имоти, че представеният от ответника Приемо-предавателен протокол от 6.11.2006г доказва прекъсване на осъществяваното от ищеца владение върху процесните имоти, че допуснатите от ищеца в имота юридически лица и конкретно „Калцит“ ЕООД ги държат, а не ги владеят.

Възразява, че не са обсъдени представени писмени доказателства, гласни доказателства, че не са кредитирани показанията на свидетелите И., Т., П. и Д..

Изразява доводи, че съдът неправилно е приел, че ищецът не е придобил по давност имотите, тъй като е прекъснато владението на 6.11.2006г, като не е отчетено, че с решение № 3/24.02.2022г по к.д.№ 16/2021г на КС е посочено, че с влизане в сила на мораториум могат да се придобиват имоти-частна общинска собственост, че представеният документ не доказва прекъсване или нарушаване на осъществяваното владение върху процесните имоти, че описаните в протокола имоти не са индивидуализирани ясно, не е посочена тяхната площ, поради което не са идентични с имотите, предмет на настоящето дело, че дружеството „Калцит“ ЕООД са държали и държат имотите за едноличния търговец.

Поддържа, че е установил владението си през м.януари 1992г, което му е било предадено от председателя на УС на ТПК „В.Левски“-В. П. М., и го е упражнявал явно, трайно, в продължение на 30 години, като е предприел действия за преустройство на обектите.

Претендира да се прогласи за нищожно обжалваното решение, при условията на евентуалност да се отмени като неправилно и да се уважи исковата претенция.

В писмената защита на процесуалния представител на въззивника се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба.

2

Посочено е, че давностният срок е започнал да тече, считано от 1.06.1996г с влизане в сила на Закона за общинската собственост до 31.05.2006г, бил е спрян с налагането на мораториум за придобиване на имоти частна общинска собственост по давност, като от 7.03.2022г с приемането на решението №3 /24.02.2022г по к.д.№ 16/2021г на КС и влизането му в сила на 7.03.2022г, същият е изтекъл на 1.01.2018г.

Поддържа се, че решението е нищожно, поради липса на мотиви, а изложените касаят минали съдебни производства, по които ищецът не е бил страна, не са обсъдени всички събрани по делото доказателства. Сочи, че е била прекъсната давността с установяването на мораториум, че не е отчетено, че са извършвани действия за своене на имотите, надхвърлящи обикновеното държане-ремонти, преустройства, промяна на предназначение на обекти, манифестирал е открито намерението си пред други субекти.

Ответната страна-Община Сливница, представлявана от кмета на общината- Р.Я., е оспорила въззивната жалба като неоснователна, тъй като решението не е нищожно.

Поддържа, че възражението относно това, че не е била прекъсвана давността е неоснователно, тъй като с протокола за предаване на владение от 6.11.2006г. въззивникът е предал доброволно фактическото владение на Община-Сливница, но оттогава не владее имота. Счита, че съдът е обсъдил релевантните свидетелски показания, като дори и да се приеме, че ищецът е владял процесния имот до 31.12.2006г., то не е изтекъл 10 годишният давностен период от време.

Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищецът по делото-ЕТ „С. Г.“ е посочил, че е придобил собствеността върху недвижими имоти-самостоятелни обекти с обща застроена площ 625 кв.м в триетажна масивна сграда с идентификатор ***, с административен адрес-гр.Сливница, ул.“Княз Александър I Батенберг“ № 2, съставляващи 37.87 % от общата застроена площ, ведно със съответните идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, самостоятелен обект в северната част на втория етаж с вход откъм централните стълбища на сградата, с обща площ от 384 кв.м, включващ кафе-клуб, офис на управителя, офис счетоводство, фоайе-приемна, лекарски кабинет, тераса към кафе клуб, тераса/ и стол-ресторант, заедно със сервизни и складови помещения с обща площ 286.60 кв.м, в западната част на сутерена със самостоятелно стълбище и вход към него от североизточната част на сградата, включващ фоайе, гардеробна посетители, склад, склад инвентар, стая за почивка, гардеробна персонал, санитарен възел, умивалня посетители, санитарни възли, коридор складова част кухня, коридор стопанска част, които обекти се намират в северната част на втория етаж на сградата и в западната част на мазето на сградата, въз основа на непрекъснато, явно, спокойно и неоспорвано владение в периода от м. януари 1992г. до момента. Допълнително е заявил, че е владял имотите за периодите01.06.1996г. до 31.05.2006г. и от 07.03.2022г. до 08.03.2022г.

Ответната страна-Община Сливница е оспорила иска като неоснователен. Посочила е, че ищецът е имал качество на държател на имота поради наемни отношения с ТПК “Васил Левски“ и кооперацията е предявила иск за неплатен наем през 2005г. Писмените доказателства не установявали владение по категоричен начин, тъй като същите се издавали и на наематели. Наказателните постановления били издадени на физическо лице. Охраната на обекта била осъществявана от търговско дружество и изключвала фактическата власт на ищеца. „Калцит“ ООД ползвало офисите и работниците му се хранели в ресторанта, което изключвало владението на ищеца. Съставен е приемателно-предавателен протокол от 2006г., съгласно който „ЕТ С. Г.“ и „Калцит“ ООД предали владението на процесните имоти на 3

Общината. „Калцит Г„ ЕООД е депозирало жалба вх.№ 519/18.05.2017г., в която твърдяло, че владее имотите от 13.11.2006г. Това дружество предявило искова молба вх.№ 1480/10.05.2017г. в РС-Сливница, по която било образувано гр.д.№ 285/2017г. с предмет положителен установителен иск срещу Общината за собственост на имотите, предявен по повод принудително изземване по административен ред, по което с решение исковата претенция е била отхвърлена. От своя страна „Калцит“ ЕООД предявило иск по чл.108 ЗС и било образувано гр.д.№ 665/2010г. на РС-Сливница, впоследствие прекратено. След 31.05.2006г. давността била прекъсната поради прекратяване на владението повече от шест месеца съгласно чл.81 ЗС. От своя страна „Калцит“ ЕООД предявило иск по чл.108 ЗС и било образувано гр.д.№ 665/2010г. на РС-Сливница, впоследствие прекратено.

Посочила е, че имотът е бил актуван с АОС № 81/10.07.2003г. и АЧОС № 263/8.02.2010г, както и, че Общината е ревандикирала имота от ТПК „Васил Левски“ с решение № 699/2010г., потвърдено с № 691/2009г. на ВКС по гр.д.№ 691/2009г.

Не се спори между страните, че процесните имоти са актувани с АОС № 81 от 10.07.2003г., съставен за УПИ III-954 в кв.106 в гр.Сливница, целият с площ 1240 кв.м ,застроен с масивна триетажна ДП от 530 кв.м, с административен адрес гр.Сливница, ул.“Княз Ал.I Батенберг., в който като бивш собственик на имота е посочено „Държавно предприятие за услуги/с преустановена дейност/ и АЧОС № 263 от 08.02.2010г. относно УПИ III-за битов комбинат кв.107а, целият от 1240 кв.м, ведно с построената в него масивна триетажна сграда с мазе ЗП 530 кв.м и РЗП 1880 кв.м на ул.“Княз Александър Батенберг“ № 2, в който е отбелязано, че няма предишни съставени актове за общинска собственост и няма съсобственици.

От представен акт № 81/10.07.2003г. се установява, че в същия е отразено, че бивш собственик на имота е Държавно предприятие за услуги/с преустановена дейност/ и имотът УПИ III-954 в кв.106, целият от 1240 кв.м, е застроен с масивна триетажна сграда със ЗП 530 кв.м.