Решение № 16960 от 19.10.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16960 гр. София, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20221110146523 по описа за 2022 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от „Фирм /с предишно наименование Фирма/ срещу Д. И. В. /конституирана на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата Т. В. К./, с която e предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 136.19 лв., представляваща неплатени задължения за далекосъобщителни услуги по договор/и за далекосъобщителни услуги с клиентски № **** от дата 27.09.2018 г. за периода от 08.03.2019 г. до 07.06.2019 г., сключен между Т. К. В. и Фирма, за което за издадени фактури № ********/08.04.2019 г., № *********/08.05.2019 г. и № *********/08.06.2019 г., вземанията по който договор са прехвърлени на дата 24.02.2020 г. на „Фирма по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г., който ги е прехвърлил на Фирма по силата на анекс от 10.03.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 68063/2021г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че претендира вземанията си на основание договор за цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител „Фирма, който ги придобил по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. от Фирма. Посочва се, че бил сключен договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № **** от дата 27.09.2018 г. между Фирма и Т. К. В. за ползване на мобилна услуга за номер ***, както и втори договор за номер *** при условията на тарифен план с месечна такса съответно от 19.99 лв. и 16.99 лв. Ответникът не бил заплатил потребените от него услуги за периода от 08.03.2019 г. до 07.06.2019 г. на стойност 136.19 лв., за което били издадени 3 бр. фактури, а договорът бил едностранно прекратен. Уточнява, че във фактурите е 1 начислена и лизингова вноска от 6.98 лв. на месец, като договорите за лизинг са част от договорите за далекосъобщителни услуги и се дължат на основание предоставянето на същите. Посочва се още, че към исковата молба било приложено уведомление за двете извършени цесии от фирма, който се явявал и пълномощник на цедента по договора за цесия от 16.10.2018 г. във връзка с уведомяването на длъжниците, поради което имало редовно уведомяване на длъжника с връчването на исковата молба. Моли съда да уважи иска.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал.

1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея /връчени на 21.06.2023 г./, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като на ищеца следва да се присъдят сумите от 25 лв. платена държавна такса в исковото производство, 180 лв. адвокатско възнаграждение в исковото производство, сумата от 25 лв. държавна такса в заповедното производство и 180 лв. адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от „Фирм /с предишно наименование Фирма/, ЕИК *******, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. В. Г. , срещу Д. И. В., ЕГН ********** с адрес /административен адрес/ /конституирана на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата Т. В. К./, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с правна квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, че Д. И. В. дължи на „Фирм сумата от 136.19 лв., представляваща неплатени задължения за далекосъобщителни услуги по договор/и за далекосъобщителни услуги с 2 клиентски № **** от дата 27.09.2018 г. за периода от 08.03.2019 г. до 07.06.2019 г., сключен между Т. К. В. и Фирма, за което за издадени фактури №

********/08.04.2019 г.,

№

*********/08.05.2019 г. и

№

*********/08.06.2019 г., вземанията по който договор са прехвърлени на дата 24.02.2020 г. на „Фирма по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г., който ги е прехвърлил на Фирма по силата на анекс от 10.03.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 68063/2021г. по описа на СРС, 39 състав.

ОСЪЖДА Д. И. В., ЕГН ********** с адрес /административен адрес/ /конституирана на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата Т. В. К./, да заплати на „Фирм /с предишно наименование Фирма/, ЕИК *******, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. В. Г. , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 410 лв., разноски в исковото и заповедното производство.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3