Решение № 308 от 13.07.2018, Районен съд - Карлово

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………………… гр. К., 13.07.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд трети граждански състав на трети юли две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ПОПОВА

Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

475 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът А.д. „П.И К.“ чрез процесуалния си представител твърди, че с ответната О.К. сключили договор за юридическо обслужване № 198 от 19.10.2012 г. По силата на този договор дружеството- ищец извършвало ежемесечно абонаментно правно обслужване, за което ответната община се задължила да заплаща под формата на месечно възнаграждение сумата от 1800 лева, без начислен ДДС. Съгласно правилата на чл. 3, ал. 2 от договора, уговореното месечно възнаграждение било дължимо в срок до 10-то число на съответния месец, за който се дължи. В случай на забавяне на плащанията от страна на О.К. в договора била предвидена неустойка в нейна тежест в размер на 0.5 % на ден - чл. 6, ал. 1 от договора. За извършената услуга, представляваното от мен дружество е издало фактури за периода 01.04.2015 г. - 01.11.2015 г., както следва: фактура № ********** от 01.04.2015 г. за сумата от 2160 лева с включен ДДС; фактура № ********** от 04.05.2015 г. за сумата от 2160 лева с включен ДДС; фактура № ********** от 01.06.2015 г. за сумата от 2160 лева с включен ДДС; фактура № ********** от 03.08.2015 г. за сумата от 2160 лева с включен ДДС; фактура № ********** от 01.09.2015 г. за сумата от 2160 лева с включен ДДС; фактура № ********** от 01.10.2015 г. за сумата от 2160 лева с включен ДДС; фактура № ********** от 01.11.2015 г. за сумата от 2160 лева с включен ДДС. Описаните фактури били платени със забава в полза на дружеството, както следва: фактура № ********** от 01.04.2015 г. - платена по банков път на 16.04.2015 г.; фактура № ********** от 04.05.2015 г. - платена по банков път на 04.05.2015 г.; фактура № ********** от 01.06.2015 г. - платена по банков път на 15.06.2015 г.; фактура № ********** от 03.08.2015 г. - платена по банков път на 28.12.2015 г.; фактура № ********** от 01.09.2015 г. - платена по банков път на 28.12.2015 г.; фактура № ********** от 01.10.2015г. - платена по банков път на 27.05.2016 г.; фактура № ********** от 01.11.2015г. - платена по банков път на 09.06.2016 г. По силата на чл. 3, ал. 2 от процесния договор за юридическо обслужване № 198 от 19.10.2012 г. задължението за плащане в тежест на О.К. било до 10-то число на текущия месец, за който се отнася съответната фактура. Видно от приложените писмени доказателства към исковата молба било налице забавено плащане по процесните поради, което в тежест на О.К. възникнало задължението да заплати уговорената в договора неустойка, която за всяка една от фактурите била, както следва: по фактура № **********/01.04.2015 г. неустойка в размер на 45 лева дължима за периода 11.04.2015 г. - 15.04.2015 г. вкл., за забава от 5 дни; по фактура № ********** от 04.05.2015 г. неустойка в размер на 198 лева, дължима за периода 11.05.2015 г. - 02.06.2015 г. вкл., за забава от 22 дни; по фактура № ********** от 01.06.2015 г. неустойка в размер на 36 лева, дължима за периода 11.06.2015 г. - 14.06.2015 г. вкл., за забава от 4 дни; по фактура № ********** от 03.08.2015 г. неустойка в размер на 1242 лева, дължима за периода 11.09.2015 г. - 27.12.2015 г. вкл., за забава от 138 дни; по фактура № ********** от 01.09.2015 г. неустойка в размер на 963 лева, дължима за периода 11.09.2015 г.

- 27.12.2015 г. вкл., за забава от 107 дни; по фактура № ********** от 01.10.2015 г. неустойка в размер на 1953 лева, дължима за периода 11.10.2015 г.

- 26.05.2016 г. вкл., за забава от 217 дни; по фактура № ********** от 01.11.2015 г. неустойка в размер на 1881 лева, дължима за периода 11.11.2015 г.

- 08.06.2016 г. вкл., за забава от 209 дни. Ответната О.К. не извършила плащания по горните фактури в уговорените срокове, като е изпадала в забава за всяка една от тях и то за продължителни периоди от време, и имайки предвид неустоечната клауза уговорена в чл. 6, ал. 1 от процесния договор, последната дължала обезщетение под формата на неустойка.

МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди

О.К. да заплати на А.д. „П.И К.“ сумата от 6318 лева, представляваща дължима сума за неустойка по чл. 6, ал.1 от договор за юридически обслужване № 198 от 19.10.2012 г., от която: 45 лева, съставляваща неустойка върху сумата по фактура № **********/01.04.2015 г. за периода от 11.04.2015 г. до 15.04.2015 г. включително; 198 лева, съставляваща неустойка върху сумата по фактура № **********/04.05.2015 г. за периода от 11.05.2015 г. до 02.06.2015 г. включително; 36 лева, съставляваща неустойка върху сумата по фактура № **********/01.06.2015 г. за периода от 11.06.2015 г. до 14.06.2015 г. включително; 1242 лева, съставляваща неустойка върху сумата по фактура № **********/03.08.2015 г. за периода от 11.09.2015 г. до 27.12.2015 г. включително; 963 лева, съставляваща неустойка върху сумата по фактура № **********/01.09.2015 г. за периода от 11.09.2015 г. до 27.12.2015 г. включително; 1953 лева, съставляваща неустойка върху сумата по фактура № **********/01.10.2015 г. за периода от 11.10.2015 г. до 26.05.2016 г. включително; 1881 лева, съставляваща неустойка върху сумата по фактура № **********/01.11.2015 г. за периода от 11.11.2015 г. до 08.06.2016 г. включително, ВЕДНО със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 25.03.2018 г. до окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.

Ответникът О.К. оспорва иска. Признава факта, че между страните е сключен договор за юридическо обслужване № 198 от 19.10.2012 г., размера на уговореното месечно възнаграждение в него и падежа на плащане. Сочи, че ищецът – кредитор следва да докаже както неизпълнение на задълженията на другата страна по договора, така и собствената си изправност по него. Исковата претенция за неустойка за забавено плащане изисквала пълна изправност на кредитора по облигационното правоотношение. Той трябвало да докаже всички предпоставки за възникването на вземането си, в конкретния случай направените заявки за правни консултации по смисъла на чл.1 от процесния договор № 198/19.10.2012 г. и тяхното изпълнение. За да бъде установена изправността на ищцовото адвокатско дружество било необходимо провеждането па пълно и главно доказване, което съобразно представените писмени доказателства към исковата молба не се извършвало, поне към момента на депозиране на същата. Неизправната страна по договора не можела да претендира заплащане на неустойка, поради което и предявения на това основание иск се явявал неоснователен. От представените към исковата молба 7 броя фактури, не се установявала датата на евентуалното им осчетоводяване при ответника, за да възникне основанието за плащане по същите и да бъде установен срокът на забавата,за който се претендира неустойката. Видно било, че фактурите са с различна дата на издаване, по към настоящия момент не се установявала датата на осчетоводяването и дали са били осчетоводени. В условията на евентуалност, при установяване на осчетоводяване и плащане на процесиите фактури от О.К. на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД прави възражение за прекомерност на претендираната неустойка с оглед на стойността на 7-те броя фактури и действително претърпените вреди с оглед забавеното плащане па същите.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира за разноските по делото.

В ХОДА НА делото ищецът е поискал и на основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение в размера на иска, като същият се счита предявен за сумата от 6318 лева, от която:

- 9 лева, съставляваща неустойка върху сумата по фактура № ********** от 01.04.2015 г. за периода от 15.04.2015 г. до 16.04.2015 г. включително;

- 171 лева, съставляваща неустойка върху сумата по фактура № ********** от 04.05.2015 г. за периода от 15.05.2015 г. до 02.06.2015 г. включително;

- 27 лева, съставляваща неустойка върху сумата по фактура № ********** от 01.06.2015 г. за периода от 12.06.2015 г. до 14.06.2015 г. включително;

- 1224 лева, съставляваща неустойка върху сумата по фактура № ********** от 03.08.2015 г. за периода от 14.08.2015 г. до 27.12.2015 г. включително;

- 963 лева, съставляваща неустойка върху сумата по фактура № ********** от 01.09.2015 г. за периода от 12.09.2015 г. до 27.12.2015 г. включително;

- 2043 лева, съставляваща неустойка върху сумата по фактура № ********** от 01.10.2015 г. за периода от 13.10.2015 г. до 26.05.2016 г. включително;

- 1881 лева, съставляваща неустойка върху сумата по фактура № ********** от 01.11.2015 г. за периода от 13.11.2015 г. до 08.06.2016 г. включително.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват и обезщетява вредите на кредитора за периода докато е налице състояние на неизпълнение на задължението на длъжника. В конкретния случай не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че на 05.10.2012 г. страните са сключили договор за юридическо обслужване № 198 от 19.10.2012 г., по силата на който ищцовото адвокатско дружество се е задължило да извършва ежемесечно абонаментно правно обслужване на ответника, а последният – да заплаща под формата на месечно възнаграждение сумата от 1800 лева, без начислен ДДС. Плащането на възнаграждението е обвързано с падеж – 10-то число на съответния месец, платимо по банков път – чл. 3, ал.2 от договора. Не се спори, че за срока на договора ищцовото адвокатско дружество е издало процесните седем фактури – представени по делото.

Неоснователен се явява доводът на ответника, че не са налице доказателства за датата, на която процесните фактури са осчетоводени в ответната община. Срокът за плащане е уговорен на падеж, а не слез предоставяне на фактура. Разпоредбата на чл. 3, ал.3 от договора не е относима към задължението на ответника да плаща за абонаментно правно обслужване, тя касае случаите на процесуално представителство по дела, за което страните са уговорили различно възнаграждение. Предмет на настоящия иск е забава на ответника при заплащане на възнагражденията за абонаментно правно обслужване, което плащане последният се е задължил да извършва ежемесечно, до 10-то число на съответния месец.

Представени са по делото извлеченията от банковата сметка на ищеца, от които се установява, че ответникът е заплатил задълженията си по процесните фактури, както следва: фактура № ********** от 01.04.2015 г. - платена по банков път на 16.04.2015 г.; фактура № ********** от 04.05.2015 г. - платена по банков път на 04.05.2015 г.; фактура № ********** от 01.06.2015 г. - платена по банков път на 15.06.2015 г.; фактура № ********** от 03.08.2015 г. - платена по банков път на 28.12.2015 г.; фактура № ********** от 01.09.2015 г. - платена по банков път на 28.12.2015 г.; фактура № ********** от 01.10.2015г. - платена по банков път на 27.05.2016 г.; фактура № ********** от 01.11.2015г. - платена по банков път на 09.06.2016 г.

Във връзка с възражението на ответника, че в тежест на ищеца е да докаже, че през периода, за който се позовава на неустоечната клауза е изпълнявал задълженията си при условията на пълно и главно доказване, съдът намира, че ищцовото дружество с представените по делото многобройни писмени доказателства, установяващи съгласувани действия на служители в общинската администрация, установяват този факт и с неоспорените показания на свидетеля М., които съдът кредитира изцяло. Отделно от това, ответникът е посочил, че ищецът следва да доказва изпълнението на задълженията си, но не е въвел възражение, че същите не са били изпълнявани съгласно договора, а че работата на ищеца е била приета сочи и факта на плащане на уговореното абонаментно възнаграждение, което е било извършено със закъснение.

По тази съображения и доколкото липсва възражение ищецът да не е изпълнявал задълженията си по договора, съдът намира доводът на ответната община за неоснователен.