Решение № 395 от 12.04.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Пазарджик, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Н. при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Н. Гражданско дело № 20225220101174 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – неоснователно обогатяване.

Ищцата Г. П. Н. чрез пълномощника си адвокат М. твърди, че с ответника Л. Г. Н. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение по гр.д. № 2891/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. На 12.02.2021 г., докато още били в граждански брак, ищцата упълномощила ответника да се разпореди по избран от него начин в полза на трети лица или на себе си с идеалните части от недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. София, район „*****“, ж.к. „***** 2“, в жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, заедно с прилежащите към имота идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е изградена жилищната сграда, и с прилежащото складово помещение, който имот бил придобит по време на брака между страните и бил в режим на СИО.

Причината за продажбата на имота била необходимостта от ликвидни средства за издръжка на семейството им. На 16.02.2021 г. ответникът сключил договор за покупко-продажба на имота, с който го продал на майка си У. С. Н. за сумата от 43 650 лв. От датата на разпоредителната сД. до момента на предявяване на исковата молба ответникът не бил предоставил на ищцата полагащата й се част от тази сума, нито я бил уведомил за начина на управление на тези парични средства. Твърди, че не била упълномощавала ответника да се разпорежда с нейната част от продажната цена, нито с нейни парични средства или вземания. Поради това предявява иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 21 825 лв. (след допуснатото от съда 1 увеличение на иска), представляваща половината от продажната цена на недвижимите имоти в гр. София за удовлетворяване на вземането й като един от продавачите на имотите. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ангажира писмени и гласни доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответника Л. Г. Н. е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на иска. Твърди, че по време на брака му с ищцата той е издържал финансово семейството, в т.ч. двете им деца, с доходите си от трудова дейност и с пари, взети на заем от майка му, брат му и негови познати. За периода от 2012 г. до 2020 г. ищцата започвала работа четири-пет пъти за по няколко месеца на минимална работна заплата, но искала да води разточителен начин на живот. Средствата за закупуване на апартамента в гр. София също били изцяло от заеми. Поради недостиг на финансови средства в началото на 2021 г. с ищцата решили да продадат апартамента в гр. София. Тъй като липсвали купувачи, ответникът със съгласието на ищцата продал апартамента на майка си, която се съгласила да го купи, за да остане за децата му. Парите от продажбата на апартамента изтеглил поетапно и ги държал в секцията в хола. С тях със съгласието на ищцата изплатил взетите заеми в общ размер на 25 800 лв.; направил ремонт на семейните автомобили на стойност 3 700 лв.; дал за издръжка на семейството за пет месеца и половина сума в размер на 16 500 лв.; заплатил екскурзия до Германия през 2021 г. на стойност 5 000 лв.; заплатил 10-дневна почивка на море в България на приблизителна стойност от 2 000 лв.; дал около 3 000 лв. за гориво на семейните автомобили през периода от месец февруари до месец юли 2021 г.; заплатил около 550 лв. за ток и вода за същия период; за цигари за двамата и алкохол за ищцата заплатил приблизително 2 000 лв. за същия период и за изплащане на кредита към „Банка ДСК“ АД заплатил 600 лв. Разликата между общия разход на семейството и получените от продажбата средства в размер над 15 000 лв. били поети също от неговите доходи и от родителите му, които продължавали да ги финансират всеки месец. Поради това счита, че не дължи пари на ищцата и моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото. Ангажира писмени и гласни доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил и отговор на исковата молба, подаден от пълномощника на ответника адвокат К.-П., с който се оспорва допустимостта на исковата претенция по съображения, че между бивши съпрузи са недопустими искове за неоснователно обогатяване по време на брака, извън исковете по чл. 29 и 30 от СК, както и поради липса на правен интерес от предявяване на иска, доколкото сочената от ищцата правна квалификация на иска – връщане на дадено при начална липса на основание по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, не отговаря на изложените в исковата молба факти, според които ищцата е упълномощила надлежно ответника да се разпореди по избран от него начин с притежаваните от нея идеални части от съсобствения им недвижим имот, включително с правото да получи продажната цена, в брой или по банков път, поради което ищцата няма 2 качеството на „кредитор“ на ответника и няма „вземане“ от него. Поради недопустимостта на иска моли прекратяване на делото и присъждане на разноски. По същество оспорва иска като неоснователен. Признава, че имотът, предмет на договора за покупко-продажба, е придобит от страните в условията на СИО и купувач по договора за покупко-продажба е майката на ответника, както и че продажбата на имота е продиктувана от необходимостта от ликвидни средства за издръжка на семейството. Твърди, че страните не разполагали със средства за закупуване на имота в гр. София, поради което закупуването му било финансирано изцяло от родителите и брата на ответника. За целта майка му У. Н. му дарила сума на обща стойност 31 000 лв., а баща му Г. Н. – сума в общ размер на 28 000 лв. Последната вноска за апартамента била направена след издаване на разрешението за ползване на сградата със заеми от майката на ответника в размер на 9 900 лв. и от брат му С. Н. в размер на 3 900 лв. Освен тези заеми, за да се издържа семейството, взели заеми от И. С. в размер на 4 000 лв. и от Д. С. в размер на 8 000 лв.

Затова след продажбата на апартамента страните съвместно решили да погасят всички свои задължения по договорите за заем. Остатъкът от сумата ответникът изтеглил поетапно от банковата си сметка и държал парите в секцията в хола, където били на разположение на семейството. Тези средства използвали за посрещане на нуждите на семейството от месец февруари 2021 г., когато бил продаден апартамента, до фактическата им раздяла през месец юли 2021 г. – за закупуване на мобилни телефони и лаптоп, ремонт на семейните автомобили, хранене по ресторанти, пътувания до родното село на ищцата, почивка на море, екскурзия до Германия. Оспорва ищцата да има вземане за половината от продажната цена на апартамента, тъй като нотариусът е удостоверил направеното реално плащане на цената по договора. Оспорва твърдението на ищцата, че не е упълномощавала ответника да се разпорежда с частта от цената, която й се полага, тъй като по време на сД.та страните са били съпрузи, а СИО е бездялова и съпрузите нямат идеални части, докато не бъде прекратен бракът помежду им, както и поради обстоятелството, че претенциите за неоснователно обогатяване между съпрузите са изключени от изискването на закона за взаимно разбирателство и общи усилия на съпрузите за осигуряване на благополучието на семейството. По тези съображения моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски по делото. Ангажира писмени и гласни доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Страните са бивши съпрузи, чиито граждански брак, сключен на 16.09.2006 г., е прекратен с развод по взаимно съгласие с влязло в сила на 25.11.2021 г. решение по гр.д. № 2891/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

От брака страните имат две ненавършили пълнолетие деца – М. Л. Н., родена на ***** г., и Г. Л. Н., роден на ***** г.

3

На 09.01.2020 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том І, рег. № *5, дело № 2/2020 г. Л. Г. Н. е закупил недвижим имот, находящ се в „Жилищна сграда с фитнес и гаражи“, изградена на етап „груб строеж“, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, Столична община, район „*****“, ж.к. „*****“ 2, с площ по кадастрална скица от 758 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 938, квартал 33б, парцел: V, при съседи: имоти с идентификатори:

***,

***,

***.

***, ***, а именно: апартамент № *, находящ се на 2 етаж от гореописаната сграда, на кота +2.90 м, със застроена площ от 53.86 кв.м., състоящ се от: коридор, баня с тоалетна, спалня и дневна с кухненски бокс, заедно с 1.45 % идеални чати от общите части на надземната част на сградата, равняващи се на 7.43 кв.м., и 1.43 % идеални части от правото на строеж върху гореописания поземлен имот с идентификатор ***, в който е построена сградата, ведно със склад № 3, находящ се в сутерена на гореописаната сграда, на кота – 4.25 м, с площ от 4.93 кв.м., заедно с 0.04 % идеални части от общите части на надземната част на сградата, равняващи се на 0.20 кв.м., и 0.13 % идеални части от правото на строеж върху гореописания поземлени имот с идентификатор ***, в който е построена сградата, който апартамент № * представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, Столична община, район „*****“, ж.к. „*****“ 2, етаж 2, апартамент № *, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в гореописания поземлени имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 53.68 кв.м., стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – самостоятелен обект с идентификатор *** и самостоятелен обект с идентификатор ***, под обекта – самостоятелен обект с идентификатор ***, самостоятелен обект с идентификатор ***, самостоятелен обект с идентификатор *** и самостоятелен обект с идентификатор *** и над обекта – самостоятелен обект с идентификатор *** и самостоятелен обект с идентификатор

***, за продажна цена от 50 000 лв.

Жилищната сграда, в която се намира закупения самостоятелен обект и прилежащите му части, е въведена в експлоатация с Удостоверение № 1092/15.12.2020 г. на главния архитект на Столична община.

На 12.02.2021 г. Г. П. Н. е упълномощила съпруга си Л. Г. Н. да я представлява пред нотариус, като от нейно име се разпореди по избран от 4 него начин /дари, продаде, замени и прочее/ в полза на трети лица и/или сам на себе си, както и на други лица, които също представлява по силата на чл.

38, ал. 1 от ЗЗД, при условия, каквито договори изцяло, притежаваните от същата идеални части от съсобствените им недвижими имоти, придобити в режим на СИО, подробно описани по-горе, като от нейно име получи продажната цена в брой или по банков път.

На 16.02.2021 г. Л. Г. Н., действащ лично и като пълномощник на Г. П.

Н., е продал имота, придобит по време брака им и представляващ тяхна съпружеска имуществена общност, находящ се в „Жилищна сграда с фитнес и гаражи“, въведена в експлоатация, на купувача У. С. Н. за продажна цена в размер на 43 650 лв., която сума Л. Г. Н., лично и като пълномощник на Г. П.

Н., е заявил, че е съгласен да получи по банков път, по банкова сметка с титУ.

Л. Г. Н. в деня на подписване на нотариалния акт. За продажбата е съставен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 131, том І, рег. № 1250, дело № 113/2021 г.

Продажната цена е заплатена от купувача У. С. Н. на продавача Л. Г. Н. на същата дата по банков път с два банкови превода в размер на 38 431.41 лв. и 5 218.59 лв.