Решение № 806 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 806 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100505752 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 5645/29.03.2024 г. по гр. д. № 21648/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД, Я. В. А. е осъден на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1693,32 лева, представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, бул. „********, апартамент с аб. № ********, за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2020 г.у сумата от 17,70 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.07.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 03.02.2023 г. до окончателното им заплащане, както и на основание чл. 86, ал.

1 от ЗЗД, сумата от 379,96 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1639,32 лева до пълния предявен размер от 2608,53 лева, или за размера от 969,21 лева, и за периода от 01.05.2019 до 30.09.2019 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 1

24.01.2023 г. за разликата над уважения размер от 379,96 лева до пълния предявен размер от 609,89 лева или за размера от 229,93 лева, както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 4,57 лева за периода от 05.03.2020 г. до 24.01.2023 г.

Против решението, в частта, с която предявените искове са отхвърлени, е подадена въззивна жалба вх. № 118801/10.04.2024 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, в което са изложени съображения за неговата неправилност.

Въззивникът поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказана изцяло сумата за топлинна енергия, която била начислена служебно. Посочва, че дължимите суми били определени при спазване на Наредба 16-334/2007 г., както и разпоредбата на чл. 143 от ЗЕ при определяне на дължимите суми за сградна инсталация. Топлинна енергия за подгряване на вода била начислявана на база за двама човека. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат уважени в претендирания размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Я. В.

А. вх. № 153271/10.05.2024 г., с който заявява, че оспорва въззивната жалба.

Поддържа, че решението е правилно в обжалваната част и моли да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 21648/2023 г. по описа на СРС, 79 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против Я. В. А., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл.

149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 6316/2023 г. по описа на СРС, 79 състав.

В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственик на 2 топлоснабден имот в гр. София, бул. ********. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал.

3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че с влизане в сила на Общи условия от 2016 г. било установено, че абонатите са длъжни да заплащат месечните суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Бруната България“ ООД суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, бул. ********, абонатен № ******** В исковата молба се сочи също, че за периода от м. 05.2019 г. - м. 04.2020 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответникът не е заплатил дължимата за това цена в общ размер на 2608,53 лева - главница за топлинна енергия, за което били издадени и фактури.

Поддържа, че за периода от 16.10.2020-24.01.2023 г. ответникът е изпаднал в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължал обезщетение в размер на 609,89 лева. Твърди, че по гр. д. № 6316/2023 г. по описа на СРС, 79 състав е издадена заповед за изпълнение. Моли ответникът да бъде осъден да заплати исковите суми. Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Я. В. А., чрез особен представител, с който заявява, че оспорва предявените искове. Поддържа, че 3 вземането е погасено по давност. Моли отхвърлени. предявените искове да бъдат

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 6316/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, образувано по заявление от 03.02.2023 г., подадено от “Топлофикация София” АД. С Разпореждане № 19437/10.02.2023 г. заявлението е отхвърлено на основание чл. 411,, ал. 2, т. 5 от ГПК. На заявителя е указано на основание чл. 415, т. 3 от ГПК да предяви осъдителен иск за вземането си.

В първоинстанционното производство са събрани доказателства и е допусната съдебно-техническа експертиза. писмени

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от ЗЗД е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено въз основа на събрани по делото писмени доказателства, се установява, че дялово разпределение в сградата, е извършено от „Бруната“ ООД. Установява се, че топлинната енергия за имота на ответника е изчислена на базата на четири радиатора с уреди за дялово разпределение с дистанционен отчет и щранг лира с мощност 494 Вт и хоризонтални тръби с мощност 768 Вт. Вещото лице е посочило, че топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е изчислена на база на 2 броя потебители за 264 4 бр.дни и по данни от един водомер – 10 м3, съгласно т. 5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1, а сградната инсталация е разпределена в зависимост от пълния отопляем обем – 257 м3 и този на ЕС – 7224 м3.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява, че на датите, определени за отчет от топлинния счетоводител, потребителят не е осигурил достъп за отчитане на уредите. Не се установява, освен това, че при наличие на уреди за дистанционно отчитане, са налице основания за служебно начисляване на топлинна енергия за подгряване на вода.

Предвид изложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5645/29.03.2024 г. по гр. д. № 21648/2023 г. по описа на СРС, 79 състав в обжалваната част.

Решението е постановено при участието на „Далсия“ ООД с предишно наименование „Бруната“ ООД - трето лице помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5