Решение № 134 от 10.01.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 7612/2021
- Вид
- Решение № 134
- Подписан
- 10.01.2023
- Състав
- Десислава Зисова
Цитирани разпоредби
- чл.110 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 134 гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20211100107612 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Б. В. М. срещу У.
С.Б.ЗА А.Л. ПО Е. „А.И.П.“ ЕАД, с която е предявени иск по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 26000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от деликт, осъществен от служители на ответника и представляващ лекарска грешка, допусната при операция на ищцата на 01.07.2015 г. и последващи действия и бездействия, ведно със законната лихва от 15.06.2018 г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че й е проведена операция за отстраняване на аденом на щитовидната жлеза на 01.07.2015 г., след която е имала силни болки и оток в зоната на оперативния разрез, които са били като интензитет и продължителност извън обичайните за посочената операция. В следствие на тези болки още по време на болничния й престой имала затруднение да преглъща и да се храни нормално, за което е известила болничния персонал, но не е изпратен лекар да я прегледа. При изписването си от болницата отново съобщила на лекаря, извършил операцията, за оплакванията си, но не получила коментар. При повторно посещение в болницата по повод силната болка и температура, извършилият операцията лекар не бил на смяна, а друг, който я прегледал, не установил усложнения. След проведени допълнителни медицински процедури и изследвания и по-специално - магнитно резонансна томография (МРТ) от 17.06.2016 г. е установено, че подутината в ляво на шията на ищцата се дължи на чуждо тяло в тази област – забравено по време на проведената на 01.07.2015 г. операция, което чуждо тяло причинило изместване на хранопровода и трахеята и довело до изпитаните от ищцата болки и дискомфорт. На 02.08.2016 г. й била проведена нова операция в МБАЛ „У.“ ООД, при която е отстранено чуждо тяло – марля, забравена при 1 извършената при ответника операция. От взетия за изследване при операцията материал и проведеното хистологично изследване се потвърдило наличието на „огнища на хронично възпаление с наличие на „чуждо тяло“.
Ищцата твърди, че от проявената от служители на ответника небрежност, е понесла вреди – дискомфорт, неразположение и неприятни физически и психически усещания, както и необходимост от извършване на нова операция и продължителен възстановителен период след нея. Претендира обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 26000 лв., законната лихва върху обезщетението от 15.06.2018 г. и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер, позовава се на изтекла погасителна давност за вземането. Оспорва отстранената в втората операция формация да е „чуждо тяло“, попаднало в зоната при първоначалната операция. Позовава се на липса на проведени необходими изследвания, които да доказват естеството на формацията тип „чуждо тяло“. Оспорва и размера на претендираното обезщетение да е съответен на понесените вреди.
Третото лице – помагач, привлечено на страната на ответника – З. А.Д.
„А.Б.“, оспорва исковете. Възразява по размера на претендираното обезщетение, като счита, че същото е несъразмерно високо и несъобразено с принципа за справедливост, установен в чл.52 ЗЗД. Позовава се на изтекла погасителна давност. Твърди при условията на евентуалност съпричиняване – счита, че ищцата е допринесла за продължителността на възстановителния период, като не е проявила навременна грижа за установяване на здравословното си състояние след операцията. Отделно от това, прави възражение относно отговорността си като застраховател, които поради липсата на предявен обратен иск, няма да бъдат разглеждани в настоящото производство.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, представляващи медицинска документация, в това число Епикриза от 01.07.2015 г., издадена от УСБАЛЕ „А.И.П.“ ЕАД – гр. София, че на 01.07.2015 г. на ищцата е извършена операция на щитовидната жлеза от д-р Г.
Г. – „екстирпацио аденома грандуле паратиреоидее №2 ет резекцио парциалис лоби декстри грандуле тиреоидее“. Съгласно посочената епикриза след гладък следоперативен период и първично зараснала оперативна рана ищцата е изписана с назначен хигиено-диетичен режим.
Установява се от показанията на свидетеля М.Н.М., съпруг на ищцата, че още по време на болничното си лечение – в деня след операцията, ищцата е установила последици от операцията, различни от тези на останалите пациенти, лежащо болни и с оперирана щитовидна жлеза в същия ден, а именно – тя единствено от всички, оперирани заедно с нея, на масата на 2 закуска, не е могла да преглъща твърда храна или чай, пиенето на вода и всякакво хранене е било придружено с болка. При оплакване към сестрите за болките, които изпитва, е получила единствено болкоуспокояващи и не е изпратен лекар да я прегледа. Свидетелят сочи още, че ищцата е изписана на третия ден след операцията, макар към този момент да е имала силни болки, не е можела да се храни и да си изправи главата, а е стояла със сгъната глава към гърдите, приведена надолу. След като болките са продължили и е започнала да вдига температура, ищцата е направила опит да се говори по телефон с опериралия я лекар д-р Г. Г., но не е успяла да се свърже с него и е отишла на преглед в УСБАЛЕ „А.И.П.“ ЕАД, където е прегледана от друг лекар – доц. С., който не й е направил никакви допълнителни изследвания, нито е установил настъпило усложнение. След прием на антибиотици и проведена рехабилитация състоянието на ищцата се подобрило, като болката е започнала да намалява, а подутината в зоната на операцията – леко спаднала, макар да е останала нехарактерна подутина в зоната на шията.
Продължили обаче оплакванията за дискомфорт, хранела се е и е пиела вода с приведена глава, трудно преглъщала, била изнервена, имала смущения на съня. През м. декември 2015 г. при профилактични прегледи, включващи ехография на щитовидна жлеза, на ищцата е обърнато внимание за патология в ляво на щитовидната жлеза и й е препоръчано да направи ЯМР изследване.
Ищцата отново е посетила д-р Г., но след консултацията с него се върнала вкъщи разстроена, че не й е обърнал внимание, не й е назначил изследване, а казал, че е срастване от операцията. След това ищцата е провела ЯМР изследване, което е потвърдило диагнозата за наличие на чуждо тяло, за което ЯМР изследване свидетелят сочи, че по негов спомен е проведено през м. декември 2015 г. След изследването ищцата, която работи като е лаборант в ДНК лабораторията в Клиниката по съдебна медицина и деонтология при Александровска болница, придружена от свой колега от клиниката и лекар патоанатом д-р Т. отново правила консултация с опериралия я д-г Г., който се съгласил, че се налага повторна операция, но отказал при нея да присъства съдов хирург. Ето защо и по съвет на колегата си д-р Т. поради изключителната близост на формацията с каротидната артерия и опасност от засягането й, ищцата потърсила друга болница, която разполага със специалист съдов хирург, който може при нужда да се намеси при извършване на операцията. Била насочена към болницата в гр. Панагюрище, където е извършена втора операция, при която е отстранено чуждото тяло.
Буквално дни след това свидетелят сочи, че при ищцата настъпило възстановяване – можела да се храни нормално, да пие, да си движи главата, да диша нормално.
От показанията на свидетеля В. В. Т. се установява, че с ищцата са колеги – той работи като главен административен лекар на Клиниката по съдебна медицина и деонтология при Александровска болница, а ищцата като лаборант в ДНК лабораторията на клиниката. Свидетелят сочи, че началникът на клиниката е написал искане до директора на болницата за 3 провеждане на ЯМР и е помолил свидетеля да съдейства на ищцата, тъй като имала оплаквания – усещала подутина като топка в ляво на шията си и имала дискомфорт при хранене и преглъщане. След провеждане на изследването ЯМР в Александровска болница възникнали съмнения за чуждо тяло и свидетелят е завел ищцата за провеждане на ехографско изследване при д-р П. в същата болница, която е потвърдила наличие на чуждо тяло - формация в областта на шията, близо до сънната артерия. В последствие свидетелят придружил ищцата на консултация при лекаря, провел операцията в УСБАЛЕ „А.И.П.“ ЕАД д-р Г., който се е съгласил, че трябва да се оперира, но бил уклончив относно присъствие при операцията на съдов хирург заради близостта на формацията до сънната артерия. Това мотивирало ищцата да търси друга болница и се е подложила на операция в препоръчана от свидетеля новосъздадена болница в гр. Панагюрище. Свидетелят, който е дългогодишен колега и приятел на директора на болницата в гр. Панагюрище сочи, че при операцията са отстранили марля, но в документите не са вписали, че отстраненото тяло е марля.
От писмените доказателства – медицински документи за проведени изследвания: МРТ на органи и структури в шията от 17.06.2016 г. от Клиника по образна диагностика на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД (л.131) и Ехограма на щитовидна жлеза от 21.07.2016 г. от Клиника по хирургия на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД (л.135) и изслушаната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от проф. д-р. М. Т. – специалист по образна диагностика, се установява, че при магнитно резонансното изследване е установена хетерогенна овоидна формация, която допира левия лоб на щитовидната жлеза, без да го прораства и без да е свързана с жлезата, като според МР характеристиката си формацията отговаря на гранулом – възможно причинен от корпус алиенум. В ехографското изследването, проведено на 21.07.2016 г. за същото образувание в ляво е поставена диагноза „корпус алиенум“ (чуждо тяло). Вещото лице коментира и още две изследвания – ехографски, изпълнени от служители на ответника - от 22.12.2015 г. от УСБАЛ „А.И.П.” и от 14.06.2016 г. от същата болница и извършено от д-р Шинков (приложени на л.133 и 134 от делото), които са писани на ръка с нечетлив почерк, като в първото изследване не е описано наличието на гранулом, а във второто – това от 14.06.2016 г. е отразен грануломът, но липсва поставена диагноза за чуждо тяло.
Вещото лице проф. Т. посочва е експертизата си, че при попадане на чужди тела в организма отвън или при образуване на несвойствени за нормалния организъм тела в него (в следствие на разнообразни възпалителни процеси) в тъканите непосредствено около чуждите тела се развива гранулационна тъкан, която се означава с наименованието гранулом тип „чуждо тяло“ (granuloma corporis alieni). Процесът представлява продуктивно възпаление, с което организмът се стреми да ограничи и обезвреди попадналите в него чужди тела. Най-често това са: хирургични конци, парафин, силикон, марля, целулозни материи, маслени разтвори, костни 4 секвестри, паразити, метални частици и др. Около тях пролиферира млада гранулационна тъкан, съдържаща различни клетки и гигантски клетки тип „чуждо тяло“. В случаите, когато чуждите тела не могат да бъдат отстранени по пътя на резорбцията, тогава намиращата се около тях гранулационна тъкан постепенно съзрява и се превръща в зряла фиброзна тъкан. Грануломът се формира, когато имунната система се опитва да изолира субстанции, които са считани за чужди, но няма как да бъдат елеминирани. Лечението на гранулом тип „чуждо тяло“ в меките тъкани е консервативно или хирургично.
Хирургичното лечение се състои в отстраняване на гранулома от засегнатите тъкани.
От изложеното следва, че с изследванията ЯМР, проведено на 17.06.2016 г. и Ехограма, проведено на 21.07.2016 г., на ищцата е поставена диагноза „гранулом – възможно причинен от корпус алиенум“ (съгласно изследването ЯМР) и „хетерогенна структура … корпус алиенум“ (съгласно Ехограмата). Това са първите две изследвания, поставящи на ищцата диагнозата за наличие на чуждо тяло. Предходно проведените изследвания, дори и това, сочещо наличие на гранулом, не поставят диагноза за чуждо тяло, нито за такъв гранулом, налагащ хирургическо лечение. Заключението за вещото лице проф. Т. е, че съгласно с проведеното ЯМР изследване на ищцата е поставена диагноза за гранулом, вероятно тип „чуждо тяло“ в зоната на предходната оперативна намеса, лекостепенно компрометиращ левия лоб на щитовидната жлеза и трахеята от ляво на дясно. Ето защо следва да се приеме, че моментът, в който ищцата е могла да узнае за диагнозата, изискваща последваща операция и сочеща усложнение, настъпило след първата, е 17.06.2016 г., когато на ищцата е проведено ЯМР-изследване.
Разпечатката съдържа 24 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/33b3921d-808e-42de-8ec9-6757f1a12dee