Решение № 96 от 18.06.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. В., 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря И. С. К. като разгледа докладваното от Г. П. Й.Въззивно гражданско дело № 20241300500150 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С Решение № 28/11.03.2024 г. по гр. д. № 602/2023 г. на Районен съд – Б. е признато на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, уволнението на В. И. Т. от гр. Б. с ЕГН **********, за незаконно, като е отменена Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ № 54 от 11.10.2023 г. на Управителя на Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с деменция - с. Д.

Осъден е Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с деменция - с. Д., БУЛСТАТ.., адрес: с. Д.,, представляван от П. Ж. Управител, ДА ЗАПЛАТИ на В. И. Т. от гр. Б., с ЕГН **********, сумата от 6 392.45 лв., (шест хиляди триста деветдесет и два лева и четиридесет и пет ст.) - на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение за времето през което е останала без работа, поради уволнението 1 за периода 11.10.2023 г. (датата на издаване на заповедта за уволнение) до 11.03.2024 г. (датата на постановяване на съдебния акт), ведно със законните лихви върху главницата, считано от 12.12.2023 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, като в останалата част до претендирания размер - 7 670.97 лв. исковата претенция е отхвърлена.

Осъден е Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с деменция - с. Д. БУЛСТАТ .., адрес: с. Д., представляван от П. Ж.- Управител, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Районен съд - Б. направените по делото разноски в размер на 255.70 лв. - държавна такса, съобразно уважената част на иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, 200.00 лв. възнаграждение за вещо лице и 5.00 лв. - в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда за държавните такси и разноски.

Осъден е Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с деменция - с. Д. БУЛСТАТ. адрес: с. Д., представляван от П. Ж. - Управител, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. И. Д. от АК - В. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 933.00 лв. (деветстотин тридесет и три лева) - на основание чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл.чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от В. И. Т., ЕГН **********, гр. Б., представлявана от адв. И. Д.,АК - В., служебен адрес гр. В. в частта, в която Съдът е отхвърлил предявения от В. И.

Т. против Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с деменция с. Д. Община Б., иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ - обезщетение за времето през което е останала без работа, поради уволнението, за разликата на сумата от 6 392,45 лева до претендирания размер - 7 670.96 лева.

Иска да се отмени постановеното решение в обжалваната част, като неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Първоинстанционният съд признал за незаконно уволнението и отменил Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение” № 54 от 11.10.2023 г. наложено на В. И. Т. по предявения от ищеца иск по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ.

2

С исковата претенция било заявено и присъждане на обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа, поради уволнението за периода 11.10.2023 г. до 11.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска в съда до окончателното плащане. Съдът, предвид основателността на иска за отмяна на уволнението уважил иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа за срок от 5 месеца, за времето от 11.10.2023 г. до 11.03.2024 г. - до постановяване на съдебното решение. При определяне размера на обезщетението правилно Съдът бил възприел становището на вещото лице по изготвеното по делото заключение, според което размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за срок от един месец е в размер на 1 278,49 лева. Съдът уважил исковата претенция за сумата от 6 392,45 лева - обезщетение за период от 11.10.2023 г. до 11.03.2024 г., като в останалата част до претендирания размер - 7 670,97 лв. отхвърлил исковата претенция с мотив, че съдебния акт е постановен преди изтичане на 6- месечния законов срок, поради което е частично доказан.

Твърди се ,че В. И. Т. била без работа и към настоящият момент.

Предвид правомощията на въззивния съд се иска да се вземат предвид фактите и обстоятелствата, настъпили след постановяване на съдебното решение на Районен съд - Б.- оставане на В. Т. без работа поради уволнението до 11.04.2024 г.

С оглед на гореизложеното се иска да се отмени Решение № 28/11.03.2024 г. на РС - Б., постановено по гр. д. № 602/2023 г. в частта, в която предявеният от В. И. Т. против Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с деменция с. Д., Община Б. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ - обезщетение за времето през което е останала без работа поради уволнението е отхвърлен до претендирания размер - 7 670,97 лева, като се осъди Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с деменция с. Д., Община Б. (ЦНСТ ПЛД) да заплати на В. И. Т. сумата от 1 278,49 лева, представляваща разликата на сумата от 6 392,45 лева до претендирания размер от 7 670,97 лева - обезщетение за оставане без работа поради уволнението до 11.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Иска се присъждане на адвокатско възнагражение на основание чл. 38, 3 ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА поради близки отношения.

Въззиваемата страна ЦЕНТЪР ЗА НАСТАНЯВАНЕ ОТ СЕМЕЕН ТИП ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С ДЕМЕНЦИЯ със съдебен адрес:гр. В. е депозирала в срок писмен отговор вх.№1028/22.04.2024 г. ,с който се оспорва изцяло въззивната жалба, като се иска да се потвърди първоинстационното решение .

Поддържа се ,че решението на първоинстационният съд е правилно и законосъобразно и че районният съд е постановил своят съдебен акт, след като всестранно е изяснил фактическата обстановка, анализирал е детайлно събраните доказателства и е изложил подробни мотиви.

Поддържа се ,че с депозираната въззивна жалба се обжалвало постановеното съдебно решение в частта ,в която БРС е отхвърлил предявения от ищцата иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225. ал.1 от КТ- обезщетение за времето през което ищеца с останал без работа, поради уволнението за разликата над сумата от 6 392,45 лв. до претендиралия размер - 7 670. 96 лв.За да уважи до този размер иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225. ал. 1 КТ, БРС бил приел ,че в исковата молба ищцата претендира да й бъде присъдено обезщетение но чл.

344, ал.1, т. 3 във вр. е чл. 225, ал. 1 КТ, за времето през което е останала без работа поради уволнението, а именно - за период от 6 месеца за времето от 11.10.2023 г. до 11.04.2024 г., в размер на 7 670.97 лв. От представеното по делото копие от Трудова книжка на ищцата Серия К. № 1299275 било видно, че след прекратяване па трудовото й правоотношение с ответника, същата не е сключила трудов договор с друг работодател. Това обстоятелство било удостоверено в последното проведено по делото съдебно заседание на 26.02.2024 г., в което процесуалния представител на ищцата е представил на съда оригинал на трудова книжка на ищцата, от която съдът е констатирал, че и към настоящия момент ищцата е безработна и че в трудовата книжка няма вписване на друг трудов договор. След прекратяване на трудовото правоотношение е ответника, ищцата не била престирала труд, поради което й се дължи обезщетение по чл. 344, ал.1, т. 3, във вр. е чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което е останала без работа поради уволнението, обявено от съда за незаконосъобразно. На база изложеното

Съдът е приел, че претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е доказана по 4 основание. Доказани са вреди, претърпени вследствие оставане на ищцата без работа след незаконното уволнение, поради което и същите следвало да бъдат репарирани от ответника.

Твърди се ,че съдът бил приел, че са налице материално - правните предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ, а именно уволнението е признато за незаконно, както и че е налице вреда която се съизмерява с пропуснато трудово възнаграждение, доказана с представянето на трудова книжка на ищцата, доказваща, че същата е безработна, и причинно - следствената връзка между уволнението и вредата.

Досежно размера на обезщетението по чл. 344, ал.1, т. 3 във вр. с чл.

225, ал. 1 КТ, съдът правилно бил приел, че същият е частично доказан.

Претенцията за присъждане па обезщетението била в размер на 7 670.97 лв.

От изготвеното и неоспорено по делото заключение на съдебно - счетоводната експертиза било видно, че размерът на процесното обезщетение за периода 11.10.2023 г. - 11.04.2024 г. е в размер на 7 670.97 лв.

Сочи се ,че Районният съд бил изложил подробни мотиви, в които аргументирал решението си за присъждане на обезщетение в намален размер, а именно: тъй като съдът е постановил съдебния си акт преди изтичане на крайния 6 месечен законов срок на претендирания период за присъждане на обезщетението, то същото следвало да бъде присъдено за периода : 11.10.2023 г. /датата на издаване на заповедта за уволнение/ до 11.03.2024 г. /датата на постановяване на съдебния акт/.Правилно бил определен и размерът на дължимото обезщетение, който напълно кореспондирал с неоспореното заключение на вещото лице, съгласно което размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за срок от един месец е 1 278.49 лв. Или за срок от 5 месеца, за времето от 11.10.2023 г. до 11.03.2024 г., размерът на същото е 6 392.45 лв.

Поради изложените съображения съдът уважил иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 6 392.45 лв., като в частта до претендиралия размер 7 670.97 лв. е отхвърлил иска.

Поддържа се ,че е недопустимо присъждане на обезщетение

,обхващащо период ,следващ датата на постановяване на съдебното решение.

В случай, че съдебното производство пред първа инстанция било продължило повече- до крайната дата на исковия период, то и искът щял да е уважен 5 изпяло. Не можел съдът в съдебния си акт да се произнася по ненастъпил период.

С оглед на горното се иска да се постанови решение ,с което да се потвърди изцяло решението на Районен съд- Видин, като правилно и законосъобразно, както и да се присъдят направените в двете инстанции разноски.

Въззивникът поддържа въззивната жалба в съдебно заседание.

Въззиваемата страна е представила писмено молба,с която моли първоинстанционното решение да се потвърди.

Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Предявени са за съвместно разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и т.3, във вр. чл. 225, ал.1 от КТ - с цена на иска 7 670.97 лв.

В Исковата молба ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника по Трудов договор № 12 от 01.06.2018 г., като е заемала длъжността „санитар“ в Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с деменция - с. Д. Първоначално трудовия договор с ищцата бил сключен със срок за изпитване, който след изтичането на 6 месечния срок е станал безсрочен, тъй като не е бил прекратен в срока за изпитване от страна на работодателя в чиято полза е бил уговорен. Ищцата твърди, че на 11.10.2023 г. й била връчена Заповед № 54 от 11.10.2023 г. на Управителя на Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с деменция - с.

Дъбравка, с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Ищцата сочи, че е уволнена за системни нарушения на трудовата дисциплина и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, с мотиви изложени в Заповедта: отказ да подпише Заповед на работодателя № 47 от 11.09.2023 г. и да присъства на задължителна екипна среща на 11.09.2023 г. от 13.30 ч., и за други нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в грубо и арогантно отношение към В. С. Р. Й. и А. Д. Твърди се в Исковата молба, че Заповедта е немотивирана и е издадена в противоречие с чл. 195, ал. 1 КТ при липса на яснота относно нарушенията на трудовата дисциплина, без посочване на фактическите основания, както и кои са системните нарушения 6 и кога са извършени, кои са другите тежки нарушения на трудовата дисциплина и кога са извършени. Твърди се, че нарушенията не са индивидуализирани по време и място на извършване и чрез проявните им форми, поради което заповедта за уволнение няма необходимото съдържание.