Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2718 от 09.09.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1086/2026
Вид
Определение № 2718
Подписан
09.09.2026
В сила
09.09.2026
Състав
Теодора Кръстева, Рени Ковачка, Снежана Бакалова

Цитирани разпоредби

  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 268 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 270 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2718 гр. София, 09.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно частно гражданско дело № 20261000501086 по описа за 2026 година

Производството е образувано по частна жалба от А. К. А. срещу определението постановено в открито съдебно заседание проведено на 03.02.2026 г. по в.гр.д. № 6234/2025 г. по описа на СГС, въззивен III Б състав, с което е върната като недопустима исковата молба на частния жалбоподател, в частта относно предявения иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС относно решенията на общото събрание на етажната собственост, проведено на 16.04.2024 г., по т.

3.1, т. 3.7 и т. 3.9, прекратено е производството в тази част и е обезсилено решение № 22 551/12.12.2024 г., поправено с решение № 3639/04.03.2025 г. по гр.д. № 28 126/ 2024 г. по описа на СРС, в частта на произнасянето по предявения иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС от А. К. А. срещу етажните собственици от ЕС „арх. Н. Ю.“, находяща се в гр. ***, ул. „***“ № *, досежно решенията по т. 3.1, т. 3.7 и т. 3.9, взети от горепосоченото ОС на ЕС.

Твърди се, че определението е неправилно и следва да бъде отменено, Ответникът по жалбата, ЕС „арх. Н. Ю.“, находяща се в гр. ***, ул. „***“ № * я оспорва и моли определението да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното определение, СГС в качеството на въззивна инстанция е намерил за нередовна исковата молба в процесната част относно обжалване на решенията на ОС на ЕС от 16.04.2024 г. по по т. 3.1, т. 3.7 и т. 3.9, оставил е същата без движение с указания, ищецът да мотивира правния си интерес от търсената защита с предявения иск по отношение на процесните решения и като е намерил, че неизправностите не са отстранени в срок, прекратил производството по делото и обезсилил първоинстанционното решение в тази част.

Обжалваното определение е недопустимо.

Хипотезите при които въззивната инстанция с определение в закрито заседание прекратява производството по исковата молба, като наред с това обезсилва и решението на по – долната инстанция, са изрично посочени в закона: 1. При десезиране на съда поради отказ от иска, или поради постигане на съдебна спогодба, както и в случаите на чл. 231 ГПК. 2. Липса на правосубектност на която и да е от страните по делото, която не може да се 1 отстрани посредством института на правоприемството /чл. 227 ГПК/.

Когато първоинстанционното решение е недопустимо поради липса на процесуални предпоставки за правото на иск /вкл. неотстранени нередовности на исковата молба/, въззивният съд се произнася с решение по чл. 270 ГПК в производство по чл. 268 ГПК. С него той обезсилва първоинстанционния акт и прекратява производството по иска. Ако решението на въззивния съд не е изключено от касационен контрол, то подлежи на обжалване по реда на глава XXII от ГПК.

Съгласно задължителните разяснения в т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС /чието действие е потвърдено и с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, въззивната инстанция е длъжна служебно да следи за нередовности в исковата молба и ако констатира такива за първи път в това производство, съдът оставя молбата без движение и дава указания на ищеца за отстраняване на недостатъците. Неотстраняването им в срок води до обезсилване на първоинстанционния акт. По въпроса за характера на постановения в тази хипотеза съдебен акт, т. 7 от ТР № 2 от 02.07.2004 г. по тълк. д. № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС категорично приема, че той задължително има формата на решение, а не на определение.

Мотивът за това е, че последиците от неизпълнението на указанията надхвърлят чисто процесуалното прекратяване на делото – те пряко рефлектират върху стабилността на решението на първата инстанция.

При преценката на редовността на исковата молба въззивният съд всъщност проверява допустимостта на атакуваното пред него първоинстанционно решение. Тъй като недопустимостта е порок, за който съдът следи служебно, той може да бъде констатиран и без да е заявен изрично във въззивната жалба, но съдът трябва да е сезиран с редовна въззивната жалба, тъй като произнасянето му представлява произнасяне по основателността на същата тази жалба. Именно поради тази причина финалният акт, с който се решава въпросът за допустимостта на производството, следва да бъде решение, а не определение.

По изложените съображения, обжалваното определение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на въззивните жалби и постановяване на решение, с което да се произнесе и относно допустимостта на исковото производство и на първоинстанционното решение с оглед редовността на исковата молба в процесната част и доколко нередовностите са отстранени в указания от съда срок.

Водим от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определението постановено в открито съдебно заседание проведено на 03.02.2026 г. по в.гр.д. № 6234/2025 г. по описа на СГС, въззивен III Б състав, с което е върната като недопустима исковата молба на А. К. А., в частта относно предявения иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС относно решенията на общото събрание на етажната собственост, проведено на 16.04.2024 г., по т. 3.1, т. 3.7 и т. 3.9, прекратено е производството в тази част и е обезсилено решение № 22 551/12.12.2024 г., поправено с решение № 3639/04.03.2025 г. по гр.д. № 28 126/ 2024 г. по описа на СРС, в частта на произнасянето по предявения иск по чл.

40, ал. 1 ЗУЕС от А. К. А. срещу етажните собственици от ЕС „арх. Н. Ю.“, находяща се в 2 гр. ***, ул. „***“ № *, досежно решенията по т. 3.1, т. 3.7 и т. 3.9, взети от горепосоченото ОС на ЕС.

В Р Ъ Щ А делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3