Решение № 16039 от 12.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16039 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110164802 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. Б. Х., ЕГН **********, чрез адвокат Е. И. И., с адрес на упражняване на дейността в гр. София 1000, ул. „Георги С. Раковски„ № 132, вх. Б, партер, против Прокуратура на Република България, БУЛСТАТ 121817309, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от Главния прокурор.

Твърди се в исковата молба, че с постановление за привличане на обвиняем от 15.03.2018 г. Б. Б. Х. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 227 ЗМК 520 по описа за 2017 г. на 03 РУ СДВР, прокурорска преписка № 47084 по описа за 2016 г. на Софийска районна прокуратура и са му повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл.213А ал.1 НК и по чл. 206 ал.1 НК.

С постановление на СРП от 30.10.2019 г. досъдебното производство е прекратено.

С постановление от 15.03.2018 г. на прокурор от Софийска районна прокуратура, Б. Х. е задържан за времето от 11,20 часа на 27.03.2018 г. до 18,30 часа на 29.03.2018 г. На ищеца не е наложена постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“.

С постановление от 16.04.2018 г. наблюдаващия прокурор е взел мярка за неотклонение спрямо ищеца “Гаранция в пари” в размер на 900 лева. Прокурорското постановление е отменено с определение по частно наказателно дело № 7881 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд и на ищеца е наложена мярка за неотклонение „Подписка“.

С постановление от 15.03.2018 г. наблюдаващият прокурор от СРП е постановил мярка за процесуална принуда спрямо Б. Х. „Забрана за напускане пределите на Република България“. В периода от 27.03.2018г. до 05.11.2019 г. ищецът е подал шест молби за отмяна на така наложената мярката за процесуална принуда. С определение от 05.11.2019г. постановено по частно наказателно дело № 17219 по описа за 2019 г. на 95 състав на Софийски районен съд мярката е отменена.

Предвид прекратяването на досъдебното производство неправомерно е било ограничено правото на свободно придвижване на Б. Х. в периода от 27.03.2018г. до 05.11.2019г.

1

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на Б. Б. Х. обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени осъдителни искове против ответника за заплащане на обезщетения за причинените му неимуществени вреди, както следва: в следствие на задържането му под страна – обезщетение в размер на 1 000 лв., в следствие на незаконно повдигнатото му обвинение – обезщетение в размер на 3 000 лв. и в следствие на ограниченото му право на свободно придвижване – обезщетение в размер на 1 500 лв. Ищецът претендира и заплащане на обезщетение за забавено изпълнение от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство до датата на подаване на исковата молба в общ размер на 3 090 лв. В открито съдебно заседание, проведено на 20.03.2025 г. процесуалният представител на ищеца уточнява размера на исковите претенции като предявява иск за обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на воденото срещу него наказателно производство в размер на 5 500 лв. и иск за обезщетение за забавено изпълнение равняващо се на законната лихва за периода от 01.12.2021 г. до 01.12.2024 г. в размер на 1 852 лв.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли за събирането на гласни доказателства – разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на претъпените неимуществени вреди. Иска да бъде изискано досъдебно производство № 227 ЗМК 520 по описа за 2017 на 03 РУ СДВР, пр. преписка № 4708 по описа за 2016 г. на Софийска районна прокуратура. На последно място, Б. Х. моли за допускането и назначаването на съдебно - счетоводна експертиза, която да даде заключение за размера на претендираното обезщетение за забава, равняващо се на законната лихва.

В съдебно заседание Б. Х., не се явява, представлява се от процесуалния си представител адв. И., който поддържа предявената осъдителна претенция и направените доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК, Прокуратурата на Република България представя писмен отговор, с който оспорва предявените искове.

На първо място, ответникът излага доводи за нередовност на исковата молба, като сочи, че обезщетението за вреди, които са следствие на наказателно производство, приключило с оправдателна присъда или прекратяване в досъдебната му фаза, се претендира като една глобална сума, а не като обезщетения за отделни твърдяни незаконосъобразни процесуални действия. Ответникът оспорва наличието на представителна власт на адв. Е.

И., който е подписал и подал исковата молба.

На второ място, представителят на Главна прокуратура изразява становище за недопустимост на иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

По същество, ответникът оспорва исковете по основание и размер. Ответникът не оспорва обстоятелството, че срещу ищеца е водено наказателно производство и е привлечен като обвиняем. Сочи, обаче, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е в прекомерно завишен размер, тъй като ищецът не е претърпял морални вреди, чието репариране да възлиза на претендираните суми. Твърди се в отговора, че продължителността на наказателното производство се вмества в разумните срокове. В хода на производство е наложена най-леката мярка за неотклонение – подписка. Наказателното производство не е било медийно разгласено. По повод на интензитета на претърпените неимуществени вреди, ответникът навежда твърдения, че ищецът е криминално регистриран и против него се водят досъдебни производства. Излага доводи за недоказаност на твърдените неимуществени вреди. Прави възражение за погасяване по давност, както на главното вземане за обезщетение, така и на акцесорните такива за заплащане на обезщетение за забава, като твърди, че считано от датата на постановлението за прекратяване на наказателното производство – 30.10.2019 г. до датата на подаване на исковата молба е изтекъл петгодишния срок, а лихвите за период от три години преди подаването на исковата молба са погасени по 2 давност.

Представителят на Прокуратурата на Република България се противопоставя на искането на ищеца за събиране на гласни доказателства, тъй като не са индивидуализирани свидетелите с имена и адреси.

Не възразява по искането за изискване и прилагане на досъдебно производство № 227 ЗМК 520 по описа за 2017 на 03 РУ СДВР, пр. преписка № 4708 по описа за 2016 г. на Софийска районна прокуратура.

С отговора са представени писмени доказателства, които ответникът моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Република България поддържа направените в отговора възражения и искания.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С постановление за привличане на обвиняем от 15.03.2018 г. Б. Б. Х. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 227 ЗМК 520 по описа за 2017 г. на 03 РУ СДВР, прокурорска преписка № 47084 по описа за 2016 г. на Софийска районна прокуратура за това, че:

- на неустановена дата в края на месец април 2016 г. в гр. София, с цел да принуди другиго – Б.Г.А. от гр. София да се разпореди с вещ – паричната сума от 1 000.00 лева го заплашил с друго противозаконно действие с тежки последици за него, а именно че няма да му върне собствените му 74 броя автомобилни гуми с думите „Ако искаш да си вземеш гумите, ще трябва да оставиш хиляда лева“ – престъпление по чл. 213а, ал. 1 от НК и

- на неустановена дата в началото на месец април 2016 г. в гр. София, противозаконно присвоил чужди движими вещи – 74 броя употребявани и годни за ползване външни гуми за МПС-та на обща стойност около 3 800.00 лв., собственост на Б.Г.А., които вещи Х. пазел, съгласно устна договорка между него и Б.Г.А., сключена два дни преди горепосочената неустановена дата в началото на месец април 2016 г. – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

С постановление на СРП от 30.10.2019 г. досъдебното производство е прекратено.

В съдебно заседание, проведено на 20.03.2025 г. е разпитан свидетеля Й.Х..

Свидетелят Х. сочи, че с Б. Х. са в приятелски отношения. След задържането е бил доста постранен, по-дръпнат. Не е искал да комуникира с никой, да се вижда с компания и приятели.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск за обезщетяване на имуществените вреди за основателен, предвид следните правни доводи:

В хода на настоящото производство се установиха всички кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи приложението на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ. Съгласно цитираната норма държавата носи отговорност за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконна дейност на разследващите органи и на прокуратурата.

Безспорно се установи по делото, че ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност за престъпления по чл. 213а, ал. 1 от НК и по чл. 206, ал. 1 от НК. С Постановление на СРП му е повдигнато обвинение и е бил привлечен към наказателна отговорност. С постановление на СРП от 30.10.2019 г. досъдебното производство е прекратено. В този смисъл, съдът приема за доказана първата предпоставка от фактическия състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ. За осъществяването на хипотезата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е необходимо и достатъчно наличието на образувано наказателно производство, което е прекратено поради това, че не деянието не е извършено от лицето.

В следствие на воденото срещу него наказателно производство, Б. Х. е претърпял неимуществени вреди.

3

Установи се по делото, че Б. Х. е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в психически дискомфорт, потиснатост, изолираност и безпокойство. В тази насока съдът кредитира показанията на свидетеля Х., които са безпротиворечиви и последователни, досежно обстоятелството че след образуването на наказателното производство срещу ищеца той се е променил – станал е затворен и е избягвал контакти с близки и познати.

Съдът счита, че се установи по делото, че така посочените неимуществени вреди са в причинно – следствена връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство. В хода на производството, представителят на Софийска районна прокуратура наведе твърдения, че описаните в исковата молба неимуществени вреди, чието репариране претендира ищецът, не са само следствие на привличането му към наказателна отговорност по обвинението, което впоследствие е прекратено. Предвид горното и като взе предвид данните, установени с гласните доказателства (свидетелят установява, че емоционалните промени у ищеца са настъпили след образуването на делото срещу него), съдът намира за доказано наличието на причинно – следствена връзка между водено срещу ищеца наказателно производство и претърпените от него неимуществени вреди.

Вън от горното, наличието на причинно – следствена връзка между повдигнатото обвинение и претърпените неимуществени вреди е установима и без необходимостта от гласни или писмени доказателства, а посредством логически извод, основан на правилата на житейския опит. Тяхното прилагане обуславя извода, че при наличие на Постановление за прекратяване на водено наказателно производство, без съмнение за привлечения към наказателна отговорност са произтекли неимуществени вреди (в този смисъл решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията ...).

Предвид горните доводи, съдът намира, че ищецът доказа увреждането на негови неимуществени права, блага или правнозащитими интереси, изразяващо се в емоционални и психически терзания и причинно – следствената връзка между това увреждане и воденото срещу него наказателно производство.

Доколкото отговорността на държавата и правозащитните органи е обективна, съдът не изследва въпросът за наличието на вина на длъжностни лица на ответника за настъпилите вредоносни последици.