Решение № 260026 от 04.03.2021, Районен съд - Нова Загора

Р Е Ш Е

Н И Е

№ гр. Нова Загора, 04.03.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Новозагорският районен съд в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ при секретаря: Радка Чолакова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ гр. дело № 227 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис № 4, чрез пълномощник юрисконсулт К.Г.В.-М. срещу С.К.Й., с ЕГН:

**********, с адрес: ***, като длъжник в размер на 3216.91 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за стоков кредит № 273796/28.06.2017 г.

В исковата молба ищецът твърди, че на 11.01.2019 г. било подписано Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, по силата на което вземането на „Банка ДСК” ЕАД от С.К.Й., произтичащо от Договор за стоков кредит № 273796 от 28.06.2017 г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството-кредитор, което вземане било индивидуализирано в Приемо-предавателен протокол от 11.01.2019 г. към Допълнително споразумение от 11.01.2019 г. за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г.

Разяснява, че Приемо-предавателният протокол от 17.10.2018 г. към Допълнителното споразумение от 17.10.2018 г. за цедиране на вземания към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г. било представено само с данните на длъжника С.К.Й., тъй като данните на останалите длъжници били защитени, съгласно Закона за защита на личните данни.

Посочва, че съгласно чл.6.5 от рамковия договор за цесия, „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството на цесионер се задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което имала изрично пълномощно от „Банка ДСК” ЕАД. В изпълнение на поетите договорни задължения и изискванията на закона, на ответника било изпратено по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „Банка ДСК” ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ДСК/273796 от 18.02.2019 г., посредством „Български пощи” ЕАД с известие за доставяне, което писмо се върнало в цялост с отбелязване „получателят преместен на друг адрес“. Изпратено било уведомление за извършената цесия на адреса посочен в договора за кредит.

Сочи се също, че съгласно раздел 5, чл.10, ал.4 от Общите условия /ОУ/ към Договора за кредит /Договора/, кредитополучателят се бил задължил да уведоми кредитора при промяна на местоживеенето си, а в раздел 7, чл.15 от ОУ към Договора, страните договорили, че всички уведомления, покани и други съобщения, изпратени от кредитора до кредитополучателя на последния посочен от последния адрес, се считали за връчени. Ищецът счита, че уведомлението за цесията било получено от ответника, като се позовава и на постановеното по реда на чл.290 от ГПК, Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 601/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Т.К., съгласно което „в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника”. Според Решение на съда по дело С-327/10 от 17.11.17 г., при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали били предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността”. Въпреки това на ответника било изпратено и второ уведомление за извършената цесия от името на „Банка ДСК” ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ДСК/273796 от 10.01.2020 г., чрез куриер, но писмото отново се върнало в цялост.

Представяйки към настоящата искова молба заверено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Банка ДСК” ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ДСК/273796 от 18.02.2019 г. и УПЦ-П-ДСК/273796 от 10.01.2020 г., ищецът моли съда, да връчи на ответника същото, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Сочи, че предвид постановените от ВКС на основание чл.290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т.д. № 1711/2013 г. на I т.о. и Решение №

123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т.о., съгласно които, ако към исковата молба по иск на цесионера, било приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

Посочва се, че процесното вземане произтича от сключен на 28.06.2017 г. между „Банка ДСК” ЕАД /кредитодател/ и С.К.Й. /кредитополучател/ по Договор за стоков кредит № 273796 /Договора/, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, като с подписването на Договора кредитополучателят заявил, че му била предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл.5 от ЗПК и общи условия, с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит /т.9 от Договора/.

Сочи също, че съгласно т.1 от Договора, кредиторът се задължил да отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер на 3406.45 лв. за закупуването от Технополис България ЕАД /Търговец/ на климатик BEKO BINA 241 – 2 бр. С единична цена 1499.00 лв., както и за сключване на застраховка „Стандарт +” за лица от 18 до 64 г. с еднократна застрахователна премия в размер на 408.45 лв.

В т.3 от Договора, кредитополучателят се бил съгласил, предоставената му от страна на кредитора сума за закупуване на стоките да бъде усвоена еднократно безкасово, чрез превод на сумата по банковата сметка на търговеца, а сумата на кредита, предоставена за финансирането на застраховката - да бъде усвоена еднократно безкасово, по сметка на застрахователя. С извършването на плащанията към търговеца и застрахователя, кредиторът изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора, като за потвърждаването на плащането търговецът издал Фактура № **********/ 28.06.2017 г. за сума в размер на 2998.00 лв., в която бил посочен начин на плащане: ДСК кредит, а застрахователят е издал Сертификат с № 273796/28.06.2017 г.

Ищецът твърди, че погасителните вноски, които кредитополучателят се задължил да изплаща на кредитодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с годишен процент на разходите, който изразявал общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите бил посочен в погасителния план, неразделна част от договора за кредит и включвал лихви и такси, които кредитополучателят дължи на кредитора.

Страните били постигнали съгласие за срока на договора кредитът да се олихвява с фиксиран лихвен процент в размер, посочен в него, като лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно. Така, общият размер на договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 1999.41 лв., а общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 5405.86 лв.

Твърди също, че Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 25.09.2019 г. на 36 бр. месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план неразделна част от Договора за кредит, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите 35 броя вноски в размер на 150.14 лв. всяка, а последната погасителна вноска в размер на 150.83 лв. Срокът на договора бил изтекъл на 25.09.2019 г. с последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем.

Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се бил съгласил да заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „БАНКА ДСК“ ЕАД прилагала по извършвани услуги на клиенти физически лица, като едновременно с това декларирал, че бил запознат с действащата към датата на сключване на договора Тарифа.

Посочва се, че съгласно ОУ към Договора, при забава в плащането на месечна погасителна вноска, от деня следващ падежната ѝ дата, частта от вноската представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, на което основание на кредитополучателя била начислена лихва за забава в размер на 132.00 лв., дължима за периода от 25.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, представляваща съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

Ищецът твърди още, че длъжникът не бил заплатил изцяло дължимите суми по процесния договор.

Сумата, която е погасена, била в размер на 2320.95 лв., с която били погасени, както следва: договорна лихва – 1525.72 лв. и главница – 795.23 лв.

Предвид изложеното, за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което било входирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл.410 от ГПК срещу С.К.Й. в деловодството на Районен съд - гр. Нова Загора, съгласно което ищцовото дружество претендира от ответника, в качеството му на кредитополучател по Договор за стоков кредит № 273796 от 28.06.2017 г., да заплати: 2611.22 лв.

- главница по 21 броя погасителни вноски за периода от 25.10.2018 г. до 25.09.2019 г.; 473.69 лв. - договорна

/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от

25.10.2018 г. до 25.09.2019 г.;

132.00 лв. – лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 25.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

Сочи, че съдът образувал ч.гр.д. № 1466/2019 г. и издал Заповед за изпълнение, като я връчил на длъжника, съгласно разпоредбите на ГПК, а на 03.01.2020 г. ищцовото дружество получило съобщение с указание на съда, в съответствие с чл.415, ал.1 от ГПК, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД може да предяви иск за установяване на вземането си, в резултат на което предявило настоящата искова молба срещу С.К.Й..

Моли съда, да постанови съдебен акт, с който да признае за установено, че С.К.Й., като кредитополучател по Договор за стоков кредит № 273796 от 28.06.2017 г., дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1466/2019 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора, а именно: 2611.22 лв. - главница по 21 броя погасителни вноски за периода от 25.10.2018 г. до 25.09.2019 г.; 473.69 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 25.10.2018 г. до 25.09.2019 г.;

132.00 лв. – лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 25.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава от датата на депозиране на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга.

Ицецът е претендирал присъждане на сторените разноски по ч.гр.д. № 1466/2019 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора и в настоящото производство.

Ищецът е посочил и банкова сметка ***мите суми по следната банкова сметка ***: IBAN: ***:

UBBSBGSF Обединена Българска Банка АД.

Моли в случай, че представител на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД не се яви на първото по делото заседание, съдът да го разгледа в негово отсъствие.

Отправя следните доказателствени искания :

Моли съдът, ако ответника не признае иска, да допусне назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроси, подробно посочени в исковата молба.