Решение № 5482 от 27.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5482 гр. София, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря Л.Ч. като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20231110206319 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Л.Ч. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 6319 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. И. И. срещу електронен фиш, серия К, № 5890461 от 2021 г., издаден от МВР-СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 600 лева.

Жалбоподателят твърди, че електронният фиш (ЕФ) е незаконосъобразен, поради противоречие с процесуалния и материалния закон и се иска отмяна на наложеното административно наказание.

1

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, но е представила писмени съображения, с които моли процесният ЕФ да бъде потвърден.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.04.2021 г. в 10:48 ч., в гр. София по бул. "ХХ с посока на движение от бул.

"ХХ към бул. ХХ преминал л.а. ХХ с рег. ХХХ, управляван от жалбоподателя В. И. И., като до безиностанция „ХХХ скоростта му на движение била 87 км/ч, при разрешена такава от 50 км/ч. с пътен знак В26.

Движението и скоростта на лекия автомобил били установени и заснети с техническо средство за видеоконтрол T F R 1 - M 506, представляващо одобрен тип преносима автоматизирана система. Системата за видеоконтрол била с фабричен №506 и била вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на 24.02.2010 г. със срок на валидност на одобрението до 24.02.20 20 г. Към датата на извършване на нарушението преносимата система е преминала периодична техническа проверка на 28.01.2021 г., като срокът на валидност на проверката е едногодишен.

С ЕФ, серия К, № 2786142 от 2019 г. на В. И. на основание чл.182, ал.1, т. 2 от ЗДвП било наложено административно наказание "глоба" в размер от 50 лв. ЕФ бил връчен на нарушителя, влязъл е в сила на 28.07.2020 г., като глобата по него била събрана.

Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш, предмет на проверка в настоящото производство, с който е наложена глоба в размер на 600 лева на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП.

Фактическата обстановка бе установена въз основа на съдържащите се в приобщената по делото административнонаказателна преписка доказателствени материали, а именно: електронен фиш, свален на хартиен носител, кадър от средство за контрол на скоростта; справка за регистрацията на превозното средство, копие на заповед от 2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, справка от Българския институт по метрология, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от последваща проверка на система, както и схема на организация на движение от СО, които съдът кредитира като непротиворечиви в своята цялост, като поради липса на противоречия и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

Съгласно чл. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата) стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение. В разпоредбата на чл. 189, ал.

15 от ЗДВП е установено, че снимките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

Такава снимка е приложена към преписката, и въз основа на нея се установява, че заснетият автомобил е именно този, посочен в ЕФ.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от 2 жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП предоставя на органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата правото при установяване нарушения да използват технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, като съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител може да се издаде ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш (ЕФ) е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства и системи. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити. В настоящия случай ЕФ е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално отговаря на изискванията на закона и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. В него се съдържат изискуемите данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

В обобщение - електронният фиш е издаден при спазване на разпоредбите на ЗДвП и на Наредбата. Обстоятелството, че в него не е посочена възможността за обжалване не се отразява на редовността му, доколкото същото право е надлежно упражнено от жалбоподателя и е станало основание за образуване на настоящото производство.

По делото са ангажирани доказателства, че нарушението е установено с АТСС, което представлява одобрен тип средство за измерване по смисъла на ДР на ЗДвП и Наредбата и е преминало изискуемите проверки за годност. Спазен е и чл. 5 от Наредбата, тъй като несъмнено се установява, че процесното техническо средство притежава уникален идентификационен номер, позволяващ индивидуализацията му. Изпълнено е и изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. и за използването на мобилното АТСС за контрол е съставен протокол по образец.

Следва да се посочи, че срокът на валидност на удостоверението за одобрен тип средство за измерване е изтекъл на 24.02.2020 г., а нарушението е било заснето на 07.04.2021 г., но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, като от протокол № 4-38-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол "TFR – 1M" от 30.10.2020 г., се установява, че същата съответства на одобрения тип, като срокът на валидност на проверката е едногодишен, съгласно Заповед № А-333/29.05.2014 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадена на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.

С въпросната разпоредба е въведена забрана за водачите на пътни превозни средства при избор на скорост на движение да превишават изрично посочената с пътен знак скорост, като в случая от представената от СО схема на организация на движение в посочения 3 участък се установява, че със съответния пътен знак В 26 е въведено ограничение на максималната скорост на движение от 50 км/ч.

В чл. 182, ал. 2, т. 4 от 3ЗДвП (към датата на извършване на нарушението) е предвидено, че за превишаване от 31 до 40 км/ч. нарушителят се наказва с глоба в размер на 300 лева.

Съгласно чл., 182, ал. 4 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, т.е. 600 лв. при нарушение по чл. 182, ал.2, т. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.

Според съдържащата се в § 6, т. 33 от ЗДВП дефиниция, "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Измерената скорост на движение на автомобила е 90 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч, поради което, при отчитане на т. нар. толеранс, е приета за установената скорост от 87 км/ч., която надхвърля разрешената 37 км. в час.

Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като доколкото се презумира, че собственикът на МПС е лицето, което го управлява, съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП отговорността за извършеното нарушение се понася от собственика. Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство

Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП предвижда, че ЕФ се връчва на лицето по чл.

188 от ЗДвП като в 14-дневен срок от получаването му той може да възрази и предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. Целта на така регламентираната в закона процедура е установяване на действителния извършител на конкретното нарушение, като чрез подаване на декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП може да се преодолее установената в чл. 188 от ЗДвП презумпция. В настоящия случай първоначално е бил

От справката от ОПП-СДВР за регистрация на процесното МПС се установява, че като собственик на автомобила е вписано "Сливен Ауто" ООД, поради което първоначално е бил санкциониран управителят на дружеството, като той е упражнил правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и в изрична декларация е посочил жалбоподателя – В. И. като лице управлявало процесното МПС на посочената в ЕФ дата и място, поради което е издаден ЕФ, с което е наложено административно наказание именно на него. В. И. на свой ред е уведомен за правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, доколкото същото е описано във връчения му електронен фиш, като по делото липсват твърдения и доказателства, той да е упражнил това право своевременно, липсва и оспорване на това обстоятелство. По така изложените съображения настоящата инстанция намира, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана правилно и съобразно изискванията на чл. 188 и чл. 189 от ЗДвП.