Решение № 5345 от 19.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5345 гр. София, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100513082 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Ч. Н. Г., чрез адв. К. С., срещу решение № 15033/01.08.2024 г. по гр.д. № 52981/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 33-ти състав, в частта, с която искът по чл. 45, ал. 2 ЗЗД е отхвърлен за сумата над 1000 лева до претендираните 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от м. октомври 2022 г. до датата на подаване на исковата молба – 27.09.2023 г., причинени на ищеца вследствие на невярно, обидно и унизително за честта и достойнството на бащата на ищеца – ген. Н.

Г., словосъчетание /прякор/ – „генерал Черен Кольо“, употребено от ответницата на страница 52 и страница 53 от книгата „Доктор Джаз – Д-р Емил Илиев, или изкуството да лекуваш с музика“, издадена през 2022 г. от ИК „Унискорп“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.09.2023 г. до окончателно погасяване на задължението Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение, поради неговата необоснованост и противоречие със събраните по делото доказателства. Конкретно се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно в частта, с която присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижено до 1000 лева, тъй като този размер е несправедлив и не съответства на реално претърпените страдания.

Жалбоподателят последователно оспорва мотивите на съда, като посочва, че тиражът на книгата от 1000 броя не е „нисък“, а всъщност е двойно по-висок от средния за страната през 2022 г. според данни на НСИ. Оборва и тезата за 1

„епизодично“ споменаване на обидния прякор, като изтъква, че той е употребен с натрапчив интензитет три пъти в рамките на трите страници, описващи срещата с баща му. Противно на изводите на съда, жалбоподателят твърди, че прякорът „Черен Кольо“ е пряко обиден, позовавайки се на тълковния речник на БАН. Аргументът на съда, че бащата на ищеца е бил известен в ограничен кръг, се определя като неотносим и недоказан по делото.

На следващо място, жалбата акцентира върху това, че съдът не е оценил правилно доказателствата за реално претърпените вреди. Посочва се заключението на съдебно-психологическата експертиза, която установява, че ищецът е изпитал силна стресова реакция, гняв, унижение и продължителна душевна болка, проявена на вегетативно, емоционално, когнитивно и поведенческо ниво. Тези вреди се потвърждават и от показанията на двама свидетели, които описват трайното състояние на възмущение и огорчение на ищеца. Поради тези причини жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в оспорената му част и да уважи иска в пълния му предявен размер от 10 000 лева, считайки този размер за справедлив съгласно принципа на чл.

52 от ЗЗД. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Т. Ц. В. с доводи за нейната неоснователност и искане за оставянето й без уважение.

Постъпила е и въззивна жалба от Т. Ц. В. чрез адв. Б. В. срещу решение № 15033/01.08.2024 г. по гр.д. № 52981/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 33-ти състав, в частта, с която искът по чл. 45, ал.

2 ЗЗД е уважен за сумата от 1000 лева на основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от м. октомври 2022 г. до датата на подаване на исковата молба – 27.09.2023 г., причинени на ищеца вследствие на невярно, обидно и унизително за честта и достойнството на бащата на ищеца – ген. Н. Г., словосъчетание /прякор/ – „генерал Черен Кольо“, употребено от ответницата на страница 52 и страница 53 от книгата „Доктор Джаз – Д-р Емил Илиев, или изкуството да лекуваш с музика“, издадена през 2022 г. от ИК „Унискорп“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.09.2023 г. до окончателно погасяване на задължението. Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение, поради неговата необоснованост и противоречие с материалния закон. Отправя се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен изцяло. Поддържа, че не е извършила противоправно деяние и не дължи обезщетение, като се излагат няколко основни аргумента.

На първо място се твърди, че използването на прякора „генерал Черен Кольо“ вместо „генерал Зелен Кольо“ не представлява клеветническо твърдение, тъй като не разгласява конкретни позорни факти. Подчертава се, че авторката само пресъздава спомените на покойния си съпруг, а не дава собствена квалификация.

На следващо място, твърди, че лирическият герой в книгата не може да бъде обективно отъждествен с бащата на ищеца, тъй като описаните характеристики – „бивш партизанин“ и „поръчител на Тодор Живков“ – не 2 съответстват на биографията му. Поради това показанията на свидетелите се определят като субективни и повлияни от ищеца. Дори да се приеме, че става въпрос за същия човек, се изтъква, че ответницата не е действала виновно, понеже не е имала как обективно да провери истинността на един казармен прякор от миналото. Оспорва се и самият обиден характер на думата „черен“, като се посочва, че тя може да носи смисъл на „строг“ и „суров“, за разлика от „зелен“, което може да се тълкува като „незрял“ или „неопитен“. Накрая, дори да има противоправно деяние, се отрича наличието на причинно-следствена връзка, тъй като една незначителна промяна на прякор в книга с ограничен тираж не е от естество да причини описаните значителни болки и страдания. С оглед на тези доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която ответницата е осъдена да заплати обезщетение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от Ч. Н. Г.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Ищецът Ч. Н. Г. е подал искова молба за осъждането на ответницата Т.

Ц. В. да заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в периода от м. октомври 2022 г. до датата на подаване на исковата молба, причинени на ищеца от невярно, клеветническо и обидно твърдения на стр. 52-53 от книгата „Доктор Джаз – Д-р Емил Илиев, или изкуството да лекуваш с музика“, издадена през 2022 г. от издателство „Унис Корп“, с автор – ответницата по делото, в която книга бащата на ищеца бил наречен със словосъчетанието „генерал Черен Кольо“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба до погасяване на задължението. Ищецът твърди, че ответницата е автор на книгата „Доктор Джаз - д-р Емил Илиев, или изкуството да лекуваш с музика“, отпечатана през 2022 г. в гр. София от издателство „Унис Корп“, ИК „УНИСКОРП“ ЕООД, ЕИК 202367666. Книгата била автобиографична и пресъздавала живота на съпруга на авторката - д-р Емил Илиев. Твърди се, че на стр. 51 авторката разказвала за дипломирането през 1970 г. на д-р Емил Илиев като лекар от Медицинския университет в гр. София. По-нататък същата описвала как съпругът й е получил повиквателна от Военното окръжие, за да се яви в поделението в кв. Суходол на тогавашните Строителни войски, за да отслужи като висшист полагащите му се 6 месеца служба в армията. Ответницата пресъздала срещата на д-р Емил Илиев с началника на поделението Строителни войски - ген. Н. Г., за когото ищецът сочи, че е неговият баща. На 3 стр.52 авторката описала ген. Н. Г. като бивш партизанин, в миналото гарант за приемането на Тодор Живков в редиците на БКП, известен сред войниците като генерал Черен Кольо. Сочи се, че според авторката, генералът имал този прякор заради „тежкия си характер". Сочи, че неверният и обиден израз по отношение на бащата на ищеца - „Ген. Черен Кольо“, ответницата повторила и на още едно място на същата 52-ра страница от книгата, а така също и еднократно на стр. 53 от книгата. Същият бил в много близки отношения със своя баща. Ищецът се почувствал унизен, наскърбен и обиден от написаното в книгата. Засегнати били неговата чест и достойнство. Изпаднал в състояние на емоционално разстройство. Изживявал тревога и негативни емоции, тъй като бил разстроен, дълбоко обиден и наранен от употребения по адрес на неговия баща прякор „Черен Кольо“. Счита, че цитираният прякор освен оскърбителен, е и неверен, което допълнително изострило отрицателните изживявания на ищеца.

Ответницата счита, че словосъчетанието „Черен Кольо“ нито поотделно, нито в съвкупност, представляват обидни епитети и/или изрази, нито пък думи, с които може да се накърни честта и достойнството на ищеца или на покойния му баща. На следващо място сочи, че авторката на книгата е преразказала спомените на съпруга си - д-р Емил Илиев, като е предавала неговия разказ за събитията от времето, когато бил в казармата. Намира, че не е налице противоправно поведение у ответницата, както и че същата не е причинила неимуществени вреди на ищеца. Счита, че липсва причинно следствена връзка с настъпването на вредоносен резултат.

Основният спор по делото е дали употребата на словосъчетанието "генерал Черен Кольо" в биографична книга представлява противоправно деяние – клевета или обида – което да ангажира отговорността на ответницата за причиняване на ищеца на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.

Обидата представлява действие или изказване, което е унизително за честта или достойнството на другиго, като се използват унизителни от гл. т. на господстващия морал епитети, които според съвременните обществени стандарти са неприлични, вулгарни и цинични. Съдебната практика многократно извежда, че при преценката за обидната форма на извършеното трябва да се изхожда не просто от субективното възприятие на засегнатия, а от обективен критерий – от общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо отношение към другите членове на обществото. Наред със субективната преценка на пострадалия се изисква обективно казаното или извършеното да е унизително, т.е. да е генерално неприемливо за обществото, да е неприлично, непристойно, грубо, цинично.

Клеветата е налице, ако някой разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, което не е извършено от засегнатото лице. Разгласяването представлява довеждане до знанието на трето лице на неверни, несъществуващи факти, които са позорни. Посочването на група хора и твърдението на определени факти за отрасъл, професия, организация или институция не е клевета. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуване на определен факт, който е от естество да накърни честта, 4 достойнството или доброто име на пострадалия. Тези факти могат да се отнасят както за позорно обстоятелство, така и за извършено престъпление, като не е необходимо да са описани всички елементи от фактическия състав на престъплението, за да е налице клевета. Достатъчно е да се създаде общо негативно впечатление за извършване на престъпление от страна на пострадалия. Ето защо клеветническите твърдения следва да са достатъчно конкретни, за да могат да бъдат проверени от гледна точка на тяхната вярност, докато обидните не съдържат тези характеристики.

Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е частично неправилно по следните съображения: