Определение № 473 от 14.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 473 гр. Ловеч, 14.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500333 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2, вр. с чл. 274 и сл.

ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, ****, чрез юрисконсулт Б.Д. срещу разпореждане рег. № 1050/15.04.2025 год. по ч.гр.д. № 576/2025 г. по описа на Районен съд Ловеч, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Й. П. М., ЕГН ********** за следните вземания по Договор за паричен заем № 877***/13.06.2023 г., а именно: 893.69 лв. – главница, 86.51 лв. - договорна лихва за периода от 13.08.2023 г. до 13.03.2024 г., 387.03 лв. - обезщетение за забава за периода от 14.08.2023 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението и за разноски по делото.

Счита, че обжалваното разпореждане на ЛРС е неправилно.

Цитира практика на окръжни съдилища, в която е прието, че е достатъчно в заявлението да са посочените съществените юридически факти, от които произтича претендираното вземане и които позволяват индивидуализацията му.

Моли въззивната инстанция да отмените разпореждане № 1050/15.04.2025 год. по ч.гр.д. № 576/2025 г. на РС Ловеч като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на 1 въпроса.

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество неоснователна.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. № 576/2025 год. по описа на РС Ловеч е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания"ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Й. П. М., ЕГН ********** за парично вземане в размер на сумата 893.69 лв. – главница, 86.51 лв. - договорна лихва за периода от 13.08.2023 г. до 13.03.2024 г., 387.03 лв. - обезщетение за забава за периода от 14.08.2023 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане № 941 от 02.04.2025 г. районният съд е оставил без движение подаденото от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение и указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението с молба да отстрани констатираните нередовности на заявлението и предупредил, че при неизпълнение, заявлението ще бъде отхвърлено. В обстоятелствената част и диспозитива на разпореждането е посочено, че заявителят следва да допълни обстоятелствената част на заявлението, като посочи как е формирано всяко от вземанията, съответно какви суми се включват в главницата, при какъв годишен процента на разходите и как е формиран същия, дължи ли се неустойка и включена ли е в ГПР, как са формирани договорната лихва и обезщетението за забава, извършил ли е длъжника плащания по договора, в какъв размер, на кои вноски и кои вземания, кога е уведомен длъжникът, че вземанията, произтичащи от задължението му договора за кредит, са прехвърлени на заявителя и той е новия му кредитор.

В постъпилата молба вх. № 4613 от 11.04.2025 год. жалбоподателят е цитирал практика на окръжни съдилища във връзка със заповедното производство и необходимата информация, която следва да съдържа заявлението.

С обжалваното разпореждане Ловешкият районен съд е отхвърлил изцяло подаденото заявлението. В мотивите на същото е прието, че с уточняващата молба указанията за индивидуализация на 2 претендираните вземания не са изпълнени и заявлението е останало нередовно.

Настоящата инстанция споделя изцяло направения от районния съд извод и намира частната жалба за неоснователна. Следва да се отбележи, че по отношение критериите за редовност на заявлението, разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК изрично препраща към чл.127, ал.1 и ал.3 от ГПК. В тази връзка и с оглед характера на заповедното производство - едностранното и формално, редовното заявление следва да съдържа конкретна информация за индивидуализиращите вземането елементи - основание, размер, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му, като съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. Предварителното информиране на потребителя за посочените обстоятелства, създава яснота за длъжника в какво се изразява претендираното вземане, а оттам и преценката налице ли е спор по отношение на същото.

Уточняването на тези обстоятелства е съществено и за евентуалното бъдещо предявяване на установителен иск за вземането при подадено възражение от страна на длъжника.

Съдебният състав счита, че с така подаденото заявление и уточнителната молба след констатиране на неговите нередовности, не са изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенциите.

Въпреки дадените конкретни и ясни указания от районния съд, заявителят е цитирал практика на други окръжни съдилища, която не е задължителна.

Настоящата инстанция не приема, че целта на производството по чл. 410 и сл. от ГПК е само да провери от външна страна подаденото заявление и документите, въз основа на които произтича вземането, като се ръководи от заявеното твърдение за съществуване на същото, без да държи сметка за основанието, от което произтича и индивидуализиращите го белези. Облекчената процедура по чл. 410 от ГПК не освобождава заявителя от ангажимента да посочи фактите и обстоятелствата, въз основа на които ангажира отговорността на длъжника. Това е условие за редовност на заявлението съгласно чл.

410, ал.2, във връзка с чл. 127 и чл.128 от ГПК и изпълнението му гарантира законосъобразното развитие на производството в предвидените кратки срокове и бърз отговор спорно ли е или не вземането.

На следващо място съгласно изискването на чл.410, ал.3 от 3

ГПК, към заявлението следва да се приложи и договора за цесия, като част от относимите към претенцията документи, обосноваващи легитимацията на заявителя като титуляр на вземането, но такива липсват.

Достигайки до същия правен извод, Ловешкият районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане рег. № 1050/15.04.2025 год. по ч.гр.д.

№ 576/2025 г. по описа на Районен съд - Ловеч.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4