Решение № 82 от 24.03.2023, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Шумен, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20223600500577 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №761 от 18.10.2022г. по гр.д.№3201/2021г. Районен съд - гр.Шумен е изнесъл на публична продан допуснатия до делба между страните недвижим имот, отхвърлил е предявените претенции по сметки от О. Х. И., с ЕГН ********** срещу А. Ш.

М., с ЕГН ********** за заплащане стойността на извършени подобрения и ремонтни работи в делбения имот на стойност 31000 лева, както и за заплащане на сумата в размер на 4200 лв., представляваща обезщетение за ползата, от която е лишен от ползването на припадащата му се 1/2 идеална част от съсобствен имот, за периода от 05.07.2021 г. до 11.05.2022 г.. С решението А. Ш. М. е осъдена да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на 3230 лева, а О. Х. И. - държавна такса върху дела си в размер на 3230 лева, 1240 лева - държавна такса за отхвърления иск по чл.30, ал.3 ЗС, и 168 лева държавна такса за отхвърления иск по чл.31, ал.2 ЗС.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника О. Х. И., който обжалва решението на районния съд в частта, с която са отхвърлени предявените от него претенции по сметките по чл.30, ал.3 ЗС и чл.31, ал.2 от ЗС, като излага, че не е доволен от решението, и моли съда да го отмени в обжалваната част и да уважи предявените искове.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, поради което и моли да бъде потвърдено.

1

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

В срока по чл.346, ал.1 от ГПК - първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата, по искане на ответната страна е открито производство по сметките, като първата претенция е за заплащане на обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС - действително направените разходи за подобрения, подробно посочени в отговора на исковата молба и уточняваща молба, на обща стойност 31000 лева, а втората е за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за периода от 05.07.2021 г. до 11.05.2022 г. в размер на 4200 лева. Ответникът твърди, че всички подобрения в имота са направени с негови лични средства, получени от продажбата на наследствени ниви, както и дарени средства от майка му.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

С влязло в законна сила Решение № 154/10.03.2022 г. по гр.д.№3201/2021г. на ШРС, съдът е допуснал извършването на съдебна делба между страните по делото по отношение на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен, одобрени със Заповед № РД - 18 - 52/25.11.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 08.07.2021 г., адрес на имота: гр. Шумен, ул. ”...” № 8, ет. 1, aп. 1, който самостоятелен обект се намира на първи етаж в сграда с идентификатор № ***, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № *** , с площ от 79.74 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор ***; под обекта - самостоятелен обект с идентификатор ***; над обекта - самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ съгласно документ за собственост АПАРТАМЕНТ № 1 - /едно/ на 1 етаж от жилищен блок на ЖСК „..., находящ се в гр. Шумен, ул. „...“ /бивша ул. „....“/ № 8, с площ от 79.74 кв. м., състоящ се от: спалня - 16 кв. м., дневна - 19 кв. м., кухня - 10 кв. м., и отделно баня и тоалетна, при граници: от изток - ул. „....; от запад - ул. „...“ /бивша ул. „....“/; от север - ул. „.... /бивша ул. „....“/ и от юг - ап. на С.И.С. заедно с ИЗБА № 10 с площ от 6 кв. м., при граници: от изток - от изток - ул. „....; от север - изба на Ж.Ж.; от юг - изба на М.Т., както и заедно с ТАВАН № 11 с площ от 6 кв. м., при граници: от юг - таван на Ж.Ж.; от север таван на М.И. от изток - ул. „....; от запад - коридор, ведно с 0.04297 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо парцел II - /втори/ от квартал 144 по плана на гр. Шумен, при граници на парцела: от изток - ул. „....; от запад - ул.

„...“ /бивша ул. „....“/; от север - ул. „.... /бивша ул. „....“/ и от юг - държавен парцел първи кино по смисъла на чл. 38 от ЗС, при равни квоти: 1/2 идеална част за А. Ш. М., с ЕГН 2

********** и 1/2 идеална част за О. Х. И., с ЕГН **********. Процесният имот е бил закупен от страните на 06.06.2018г. с НА №..../2018г. на нотариус Й.С. рег.№717 на НК, район на действие ШРС, а с Решение №260114 от 01.03.2021г. по гр.д.№2934/2020г. на ШРС, бракът между страните е бил прекратен и е утвърдено постигнатото между бившите съпрузи споразумение, съобразно което упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца /на 5 и 11 годишна възраст към настоящия момент/ е предоставено на майката, а ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Шумен, ул.... №8, ет.1, ап.1 се предоставя на жената. С Определение №260956/04.12.2020г. по гр.д.

№2736/2020г. по описа на ШРС е била издадена заповед за незабавна защита от домашно насилие, по силата на която О. И. е бил отстранен от съвместно обитаваното с ищцата и децата жилище в гр.Шумен, ул.... №8, ет.1, ап.1 до издаване на заповедта за защита или отказа на съда по това производство. С нотариална покана, получена от ищцата на 05.07.2021г. ответника поканил ищцата да му заплаща обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС в размер на 300 лв. месечно. С НА за дарение №.....2018г. ответника получил в дарение 11/12 ид.ч. от три земеделски имота, два от които продал на 21.03.2019г. с НА за продажба №....2019г. на нотариус С.Н., №592 на НК, с район на действие - ВПРС, за сумата от 40785,55 лева.

От изготвената в първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза се установява, че от получените от ответника на 21.03.2019г. 40785,55 лева /продажна цена за продадените наследствени ниви/, на същата дата били преведени 40000 лева на Б.Х.И.. /брат на ответника/. От изготвената съдебно - техническа експертиза се установява, че стойността на претендираните от ответника подобрения в имота е в размер на 17210 лева, а пазарния наем за процесния период за 1/2 ид.ч. от имота - 2892,10 лева.

Разпитаните в първоинстанционното производство ищцови свидетели Р.Ш.А. /сестра на ищцата/ и Ю.Х.Х. /майка на ищцата/, сочат че ищцата е отработила приблизително 15000 лева, при задгранични сезонни работи по бране на грозде във Франция, както и при свекърва си в Швейцария, и парите били внесени по сметката на съпруга и, впоследствие използвани за ремонта на имота. Освен това майката на ищцата и дарила веднъж сума от 5000 лева, и втори път от 2000 лева, последните взела от другата си дъщеря, на която възстановила сумата, които средства били именно за ремонтните дейности по новозакупеното жилище на съпрузите. Свидетелят на ответника Ш.З.А., излага, че ремонта започнал през 2018г. като сменили врати и прозорци, а ремонта продължил 4 - 5 месеца. Свидетелят А.А.М. излага, че ответника взел пари от майка си и брат си за да направят ремонта на жилището, но не знае каква сума конкретно му била дадена. Свидетелят Б.Х.И.. /брат на ответника/, сочи че му подарили нивите за да си направи ремонта. Излага и че малката дъщеря на брат му била родена на 18.11.2018г. а по време на ремонта тя не била родена. В последствие сочи, че ремонта започнал през м.Март 2019г. През 2017г. свидетеля си закупил жилище в Шумен, за което му били превели пари - 20000 лева, но не знае дали от сметката на ищцата или на ответника, които върнал на ръка с 1000 лева в повече за услугата, в рамките на една година.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни 3 изводи: Не се спори по делото, че писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС и съгласно разясненията, дадени с ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, има отправено от ответника до ищцата, а горното се установява и от представената нотариална покана, връчена на ищцата на 05.07.2021г.. На първо место, следва да се отбележи, че съгласно разясненията дадени в Решение № 71 от 29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2017 г., II г. о., и цитираните в него Решение № 96 от 14.03.2016 г. по гр. д. № 4842/2015 г., 4-то г.о., и Решение № 199 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 154/2017 г., I г. о., съобразно чл.57, ал.1, изр.1 СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище на някоя от страните, между бившите съпрузи възниква наемно правоотношение, което е възмездно, т. е. - ползващият жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия го съгласно решението. Когато в исковата молба са изложени факти за имуществени отношения на бивши съпрузи относно ползването на семейното жилище след развода, и е заявена претенция за плащане на парична сума на неползващия съпруг, искът е с правна квалификация чл. 57, ал. 2 СК във връзка с чл. 31, ал. 2 ЗС /съотношението е на специална към обща разпоредба/ и елементите на фактическия състав на търсеното обезщетение са същите, като в него не се включва отправянето на покана. Във всеки конкретен случай обаче трябва да се съобрази естеството на възникналото правоотношение между бившите съпрузи по повод ползването на семейното жилище. При регламентиране ползването на семейното жилище законодателят е изходил от принципа, че в гражданските отношения е налице възмездност, освен ако е уговорено друго. Следователно, ако съпрузите не са предвидили в споразумението изрично безвъзмездност на ползването /като при заем за послужване/, би следвало да възникне наемно правоотношение по аргумент от чл. 57, ал. 1 СК. Във връзка с горното в решението е прието, че във втората фаза на делбата е допустимо съединяване само на искания за облигационни вземания между съделителите, които имат връзка с имуществото, предмет на делбата /ППВС 7-73, т. 4, б. "а"/, и когато предмет на съдебна делба е недвижим имот, представляващ семейно жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност и предоставено за ползване на съпруга, упражняващ родителските права с бракоразводното решение без да е определен наем на основание чл.57, ал. 2 СК, облигационните претенции между бившите съпрузи относно ползването на съсобствения имот за минал период се уреждат съобразно чл. 31, ал. 2 ЗС, като не е необходимо отправяне на писмена покана. Въпреки липсата на представени доказателства за приключилото производство по Закона за защита от домашното насилие, като по настоящото дело е представена единствено заповедта за незабавна защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН отстраняваща ответника от жилището на 04.12.2020г., съдът намира горното обстоятелство за ирелевантно по отношение правото на обезщетение на лишения от ползване съсобственик. При изпълнен фактически състав на чл. 31, ал. 2 ЗС, съпругът, на когото е било предоставено ползването на съсобственото семейно жилище, дължи обезщетение за ползването на другия съпруг. Обстоятелството дали правоимащият съпруг е могъл лично и реално да ползва имота, съобразно частта си, е ирелевантно. В горния смисъл Решение № 528 от 21.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 158/2010 г., II г. о., Решение № 557/1988 г. по гр. д. № 441/88 г., ВС, I г. о., Решение № 1813/21.11.2002 г. по гр. д. № 2119/2001 г., 4

ВКС, IV г. о., Решение № 1213/2008 г. по гр. д. № 3674/2007 г., ВКС, IIIг. о., Решение № 73 от 7.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3034/2016 г., III г. о., и др.. Безспорно е установено, че през исковия период - от 05.07.2021 г. до 11.05.2022 г. ищцата е ползвала съсобственото жилище въз основа на постановеното бракоразводно решение и одобрено споразумение, заедно с двете малолетни деца на страните, като липсва определен от съда наем по чл. 57, ал. 1 СК, както и договореност ползването да е безвъзмездно. Не са ангажирани доказателства на ответника да е предоставян достъп до имота след това, поради което и следва да се приеме, че същият е бил лишен от ползването на собствената си идеална част.