Решение № 949 от 20.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 949 гр. София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20221100107524 по описа за 2022 година

Предмет на производството са предявени от А. М. Б. осъдителни искове против Гаранционен фонд, гр.София с правно основание чл.557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за сумата 250 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 2138.89лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 24.06.2022г.-15.07.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 16.07.2017г. пътно-транспортно произшествие, в резултат на което починал синът на ищцата Й.А.О. - пътник в л.а. Хонда Сивик с ДК № СТ **** ВН. Към деня на произшествието за този автомобил не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради което отправила до Гаранционен фонд претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди с постановен отказ.

Твърди от смъртта на сина си да е претърпяла неимуществени вреди, които оценява на сумата 250 000лв. и претендира заедно с обезщетение за забава.

Ответникът оспорва исковете с доводи, че по извънсъдебната претенция на ищцата е определил обезщетение за неимуществени вреди от 130 000лв., от което на 18.07.2022г. изплатил сумата 91 000лв. след приспадане на 30% съпричиняване.

Твърди, че при произшествието детето е пътувало на предна дясна седалка в нарушение на чл.137в, ал.3 ЗДв.П и без поставена обезопасителна система в нарушение на чл.137д ЗДв.П. Счита претендирания размер на обезщетение за прекомерен, както и излага доводи, че не е изпаднал в забава и не дължи лихви.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Отговорността на Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за причинени на трети лица от ПТП имуществени и неимуществени вреди възниква на основанията 1 предвидени в чл. 557, ал. 1 КЗ. Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б „а“ КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

От фактическа страна по делото не се спори настъпило на 16.07.2017г. в землището на с.Антон, обл.София пътно-транспортно произшествие между л.а.Хонда Сивик с ДК № СТ **** ВН, управляван от В.М.К., и т.а.Пежо Боксер с ДК № СН **** АН, управляван от С.С.Г.. Синът на ищцата Й.А.О., към тази дата малолетен на 7г., бил пътник в първия автомобил и в резултат на удара починал на място.

За произшествието е съставен констативен протокол и образувано ДП № 35/2017г. по описа на ОДМВР-София, което било прекратено с постановление от 28.07.2020г. на прокурор при СОП. В рамките на разследването било установено, че на посочената дата управляваният от В.К. л.а.Хонда Сивик се движил по първокласен път № 6 от републиканската пътна мрежа в рамките на допустимата, но несъобразена с метеорологичните условия скорост /дъжд и хлъзгав път/. В района на 208 километър на ляв завой, поради неправилна маневра за преодоляването му, изгубил контрол върху управлението и навлязъл в лентата за насрещно движение, където реализирал удар с движещият се по нея т.а. Пежо Боксер. С посоченото постановление прокурорът обосновал извод, че няма основание за търсене на отговорност от водача на товарния автомобил С.Г., за когото е налице хипотезата на случайно събитие по чл.15 НК, а вина за произшествието има водачът на другия автомобил В.К., но поради смъртта му наказателното производство не може да продължи и е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК вр. чл.24, ал.1 т.4 НПК.

Ответникът не е оспорил произшествието да се дължи на противоправното поведение на В.К. и с оглед данните по делото съдът приема същият да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД.

В съставения констативен акт за ПТП е посочено, че за л.а. Хонда Сивик е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Бул Инс“ АД със срок на валидност 26.05.2016г.-24.05.2017г. Видно от представената справка /стр.38/ към датата на произшествието 16.07.2017г. за този автомобил не е имало действаща такава застраховка. Предвид това е установено, а и не е спорно, произшествието да е причинено от водач на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предпоставящо основанието по чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ за плащане на обезщетение от Гаранционен фонд.

На 20.11.2018г. ищцата отправил извънсъдебна претенция за заплащането на неимуществени вреди от смъртта на своя син с образувана при ответника щета № 210434/20.11.2018г. и постановен отказ на 13.02.2019г. /стр.43/. По-късно на 24.06.2022г. ищцата подала отново претенция, по която образувана щета № 22210087/24.06.2022г. С писмо от 14.07.2022г. /стр.101/ Гаранционен фонд одобрил обезщетение от 130 000лв., но приел 30 % съпричиняване поради това, че починалият предприел пресичане на пътното платно в нарушение на чл.113 ЗДв.П. В отговор ищцата депозирала молба на 19.07.2022г. /стр.102/, в която посочила, че посоченото съпричиняване не отговаря на фактическото положение. От своя страна, с друго писмо /стр.103/ Гаранционен фонд заявил, че е допусната техническа грешка, но поддържа становище за наличие на съпричиняване със същия процент, обосновано с неупражнен достатъчен родителски контрол над малолетното дете, оставяйки го да се вози на 2 предна дясна седалка в нарушение на чл.137в, ал.3 ЗДв.П и без система за обезопасяване в нарушение на чл.137в, ал.2 ЗДв.П.

По делото не се спори и видно от представеното платежно нареждане от 18.07.2022г. Гаранционен фонд превел по банковата сметка на ищцата сумата от 91 000лв. обезщетение за неимуществени вреди след приспадане на 30% съпричиняване.

Страните спорят по въпроса за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД с оглед възражението на ответника за съпричиняване от страна на починалото дете и за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД с оглед изразеното от ищцата несъгласие с определената и платена сума.

Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняването има обективен характер и принос по смисъла на законовата норма е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за настъпване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. То може да се изразява в действие или бездействие, но всякога поведението трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Достатъчно е наличието на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина /ТР № 1/01.08.2022г. по тълк.д.№ 1/2021г., ОСГТК на ВКС; т.7 от ТР № 1/23.12.2015г. по тълк.д.№ 1/2014г., ОСТК на ВКС, т.7 от ППВС № 17/1963г./.

От положението, че за съпричиняването не се изисква вина на пострадалия, в т.7 от ППВС № 17/1963г. е прието, че когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно обстоятелствата на случая следва да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД независимо от това, че такова лице не може да действа виновно, а според ТР № 88/12.09.1962г., ОСГК на ВС, нормата се прилага и в случаите, когато пострадалото при злополуката малолетно или непълнолетно дете е допринесло за вредите поради неупражнен върху него надзор от родителите му.

Следователно обстоятелството, че пострадалият Й.О. е бил малолетен към деня на произшествието и поради ниската си възраст /7г./ не е бил способен да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия или бездействия по начало не изключва принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД.

Изхождайки от възрастта му и физическите характеристики за ръст и тегло, като пътник в автомобила е трябвало да бъде с поставен предпазен колан /чл.137а ЗДв.П/ и с обезопасителна система /детско столче/ според изискванията на чл.137б и чл.137в ЗДв.П, разположено на задна седалка с лице към посоката на движение /чл.137в, ал.3 и ал.5 ЗДв.П./.

По делото е установено, че детето е пътувало в л.а. Хонда Сивик на предна дясна седалка до водача. Според заключението на САТЕ на предните места е бил оборудван фабрично с триточкови инерционни колани, както и с две въздушни възглавници за водача и пътника до него, която обезопасителна система в случая е била неефективна, защото автомобилът се е сблъскал с лявата си странична част в челната част на т.а.Пежо Боксер. Изводът си вещото лице е направил въз основа данните от извършения оглед на местопроизшествието от 16.07.2017г. /стр.31-33/, в който е отразено, че трупът е намерен на предна дясна седалка с поставен обезопасителен колан. Позовавайки се на същите данни идентично заключение е дало 3 и вещото лице по основната СМЕ, според което, ако е бил поставен в обезопасителна система от пълен клас по чл.137б, ал.2, т.1 ЗДв.П на задна седалка отново щеше да получи травматични увреждания, но по леки по вид и тежест без летален изход. Сочи още, че при извършената аутопсия са били установени тежка гръдна травма, множество фрактури на ребра в лявата гръдна половина, тежка коремна травма, травматично разкъсване на слезката, свободно изляла се кръв със съсиреци в коремната кухина, както и множество рани и охлузвания по главата и тялото, като дава заключение, че пряката причина за настъпилата смърт е била разкъсването на слезката и последвалия голям вътрекоремен кръвоизлив, довел до остра кръвозагуба и бърза смърт.

Като доказателство по делото е приет протокол за оглед на веществени доказателства по досъдебното производство от 01.11.2019г., придружен със снимков материал, видно от който в предната част на автомобила има монтирана допълнителна детска седалка без облегалка, прикрепена към основната седалка посредством обезопасителен колан. На база това доказателство по делото е изслушано допълнително заключение по СМЕ, което не е оспорено от страните. Според него към момента на удара детето е пътувало на предна дясна седалка на автомобила върху детско столче, обезопасено с предпазния колан на автомобила. Коланът е преминавал в посока от дясното рамо към долната лява част на корема и лявата хълбочна част на таза с установено при аутопсията ивичесто кръвонасядане косо на гърдите от дясно на ляво и отгоре надолу към лявата хълбочна кост, което е следа от колана. Вещото лице потвърждава първоначалното заключение, че с оглед възрастта, ръста и теглото е трябвало да бъде превозвано на оборудвано с колани детско столче от I I I група, монтирано неподвижно на задната седалка на автомобила. Но същевременно отчита видното от огледните протоколи и приложения към тях снимков материал, че поради осъществения сблъсък лявата странична част на л.а.Хонда Сивик е била значително деформирана, седалките са намерени „набити“ в дясната част на купето, като предната дясна седалка е заела мястото в купето между предната лява седалка и задната дясна седалка. Вещото лице е посочило, че при механизма на произшествието, деформациите на автомобила и изместването на предните пасажерски седалки, дори и да е бил поставен в детско столче, фиксирано на задна дясна седалка и защитено с колан, то е щял да бъде притиснат от предната дясна седалка, при което смъртта му би била неизбежна.

От съвкупната преценка на събраните доказателства, разкриващи действителното фактическо положение, съдът приема, че при произшествието детето е пътувало в обезопасителна система с поставен предпазен колан, но в нарушение на чл.137в, ал.3 ЗДв.П на предна дясна седалка. Спазването на установените в ЗДв.П правила е било в задължение на водача /негов вуйчо/, под чийто надзор се е намирало към този момент. Съгласно Решение № 50064/07.02.2024г. по т.д.№ 1692/2022г. на ВКС, II т.о. и цитираната в него съдебна практика, пострадало малолетно дете не допринася за настъпването на вредите по чл.51, ал.2 ЗЗД, когато пътува в МПС, управлявано от делинквента, без правилно използване на обезопасителна система с оглед вменената му завишена грижа в тези случаи, приложимо и в настоящата хипотеза.