Решение № 13598 от 22.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13598

Варна, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VI тричленен състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА РАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА канд № 20267050702211 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна, подадена чрез старши юрисконсулт Ф., срещу Решение № 682/08.06.2026 г. постановено по АНД № 5132/2025 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено НП № 861357-[рег. номер]/10.11.2025 г. , издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна, , с което на „Д. 2019 – Г.Л.“ ЕООД, [ЕИК] е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.261,ал.1 от ЗКПО, за допуснато нарушение на чл.92,ал.1, вр. ал.2 от ЗКПО. Решението се оспорва с основанието на чл.348,ал.1,т.1 от НПК – постановено в нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че правилно АУАН е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, поради неоткриване нарушителя на адреса на управление и удостоверяване на това обстоятелство с протоколи на съответните длъжностни лица. Твърди се, че съставените във връзка с посещенията протоколи се ползват с материална доказателствена сила и са годни и достатъчни писмени доказателства да установят изпълнението на извършените действия. Сочи се, че всички покани, съобщения и посещения са отправени или извършени на адреса по седалището и управлението на „Д. 2019-Г.Л.” ЕООД, на който дружеството следва да получава официалната си кореспонденция с държавните институции. Предвид това касаторът счита, че е налице проведено щателно издирване на нарушителя и правилно АНП е било спряно. Счита, че неправилно въззивният съд е приел, че АУАН е следвало да бъде връчен от органи на МВР, тъй като ТД на НАП Варна има кадрова обезпеченост от връчители, които са назначени единствено с цел връчване на книжа. Предвид горното се счита, че административнонаказателното производство /АНП/ е проведено законосъобразно, АУАН е надлежно предявен и връчен, НП също е връчено надлежно, поради което правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице не е ограничено по никакъв начин. На изложените основания се отправя искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП.

В открито съдебно заседание и в депозирано писмено становище с.д. № 20866/02.10.2026 г. касационната жалба се поддържа изцяло чрез процесуален представител, който прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар с оглед сложността на делото.

Ответникът – „Д. 2019-Г.Л.” ЕООД, в депозиран чрез пълномощника адв. К. Т. писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна. По подробно развити аргументи, счита възраженията на касатора за неоснователни, а изводите на съда за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство /АНП/, поради спиране на същото на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН без да са налице предпоставките за това, респективно за изтекъл срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, за правилни и съответни на събраните доказателства. На изложените основания настоява за оставяне в сила на въззивното решение. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от Районен съд-Варна, събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна пред Районен съд-Варна е установено, че на 11.07.2023 г. при служебно извършена справка в ИМ на НАП, било установено, че дружеството не е представило в законоустановения срок до 01.07.2024 г. ГДД по чл.92 от ЗКПО, както и че такава не била представена към момента на извършване на проверката. До регистрирания адрес на дружеството била изпратена пощенска пратка – покана изх.№ 212-305 от 11.07.2024 г. за явяване в ТД на НАП-Варна за съставяне на АУАН. Пратката била върната с отметка „непотърсен“. Впоследствие на 04.09.2024 г. в отсъствие на представляващато въззивника лице, спрямо дружеството бил съставен АУАН № [рег. номер] от 04.09.2024 г., за допуснато нарушение на чл.92,ал.1, вр. ал.2 от ЗКПО, като нарушението е прието, че е извършено на 02.07.2024 г. За връчване на съставения АУАН до въззивника била изпратена пратка- покана изх.№ 212-305 от 04.09.2024 г., върната с клеймо от 25.09.2024 г. , без удостоверено връчване. Били предприети действия по връчването на АУАН, на регистрирания адрес на дружеството, обективирани в Протокол № 129159 от 22.10.2024 г. и Протокол № 129728 от 12.11.2024 г. Поради ненамиране на нарушителя, с Протокол № 74521 от 12.11.2024 г. производството било спряно на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН. Установено е от въззивния съд, че на 29.10.2025 г. АУАН бил връчен лично на управителя на дружеството. На 10.11.2025 г. било издадено НП № 861357-F86425/10.11.2025 г. , в което били възпроизведени фактическите и правните констатации на АУАН.

Горната фактическа обстановка въззивният съд е установил въз основа на събраните по делото и изрично посочени в решението писмени доказателства.

За да отмени наказателното постановление, Районен съд-Варна е приел, че същото е издадено от компетентен орган и при установена обектива и субективна съставомерност на санкционираното деяние, но извън срока по чл.34,ал.3 от ЗАНН. Приел е, че е нарушена разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, доколкото обективираните в протоколи две посещения на адреса, не представляват „щателно издирване“ на лицето, съобразно изискванията на цитираната разпоредба, респективно не е налице соченото основание за спиране на АНП. В тази връзка съдът се е позовал на съдебна практика по отношение тълкуване понятието „щателно издирване“, като за същото следва да се разбира издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност следва да се осъществява продължителен период от време, издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там, в издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР. Само при условие, че описаната по-горе дейност, не доведе до откриване на издирваното лице, ще е реализирано посоченото в чл. 43, ал. 6 ЗАНН основание производството да бъде спряно до откриване на нарушителя. Съдът е мотивирал, че след като не са били извършени действия за връчване на АУАН по реда на чл.43,ал.4 от ЗАНН, не са били налице фактическите и правни основания за приложението на чл.43,ал.6 от ЗАНН. Предвид изложеното е приел, че НП е издадено при неспазване срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. На изложените основания Районен съд-Варна е отменил оспореното НП.

По отношение на обективната и субективната съставомерност на деянието е приел, че се установяват основанията за ангажиране на административнонаказателната отговорност за допуснатото нарушение на чл.92,ал.1 от ЗКПО, но тъй като НП е издадено след изтичането на давностния срок по чл.34,ал.3 от ЗАНН, следва да бъде отменено.

Така постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Касационният състав не споделя извода на районния съд, че не е извършен пълният обем от дейности по издирване на нарушителя, поради което чл. 43, ал. 6 от ЗАНН не е следвало да бъде прилаган. Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН предвижда давностен срок от шест месеца, в който административно наказващият орган може да осъществи правомощието си да наложи административно наказание на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. Срокът тече от съставянето на АУАН. Той може да бъде спрян на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, когато АУАН е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и нарушителят не може да бъде намерен след щателно издирване, за да му бъде връчен. Следователно предпоставките за спиране на административно-наказателното производство на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН са три – АУАН да е съставен в отсъствието на нарушителя, да е извършено щателно издирване на последния и той да не е намерен.

Вярно е, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но настоящата инстанция намира, че в конкретният случай, правилно е приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Разпоредбата гласи, че когато нарушителят е известен, но не може да се намери, актът се съставя и в негово отсъствие. В настоящия казус, след установяване на нарушението, до „Д. 2019-Г.Л.” ЕООД са изпратена покана на обявените в Търговския регистър седалище и адрес на управление на дружеството, която се е върнала непотърсена. Съгласно българското законодателство, посоченият в търговския регистър адрес на управление е единственият адрес, с който администрацията следва да се съобразява и само на него, валидно могат да бъдат изпращани документи, по начин, по който да ангажират дружеството. В Търговския регистър е вписан адрес [населено място], район „Приморски“, кк. „Златни пясъци“ хотел „Дана Палас“. При горните факти, съдът намира, че дружеството само се е поставило в положение, да не може да бъде призовано по надлежния ред за съставяне на АУАН.

АУАН е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – в отсъствието на нарушителя, поради неявяването на негов представител за съставяне на акта след поканването му. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. В конкретния случай ТД на НАП Варна има кадрова обезпеченост от служители, назначени единствено с цел връчване на книжа. Видно от изготвените протоколи, посочени по-горе в решението, служители на НАП са посетили седалището на дружеството през 7 дни , като на адреса не са открили управителя или надлежно упълномощено лице, на което да бъде връчен АУАН. Липсата на вписан час в протоколите не е задължителен реквизит, съгласно изискванията на закона.

Касационният състав не споделя извода на районния съд, че не е извършен пълният обем от дейности по издирване на нарушителя, поради което чл. 43, ал. 6 от ЗАНН не е следвало да бъде прилаган. Преценката осъществено ли е "щателно издирване" на нарушителя, трябва да се прави съобразно практиката на ВКС във връзка тълкуването на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК. Изразът "щателно издирване", използван в разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН не е с идентично съдържание със същия израз, употребен в нормата на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК. Двете разпоредби имат различна цел – чл. 43, ал. 6 от ЗАНН гарантира правото на лично участие на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице в образуваното срещу него производство. Ненамирането на нарушителя, за да му бъде предявен и връчен АУАН е абсолютна пречка за продължаване на административно-наказателното производство. Нормата на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК цели да обезпечи протичането на съдебното производство по наказателни дела, в отсъствието на подсъдимия, когато той не може да бъде открит и това няма да попречи за разкриване на обективната истина. Тя е изключение от правилото за задължително присъствие в съдебно заседание на подсъдимия по дела за тежки престъпления и осигурява баланс между процесуалното му право на защита посредством лично участие в наказателното производство и своевременното реализиране на правомощието на държавата във връзка с реализиране на наказателната отговорност. И точно защото е изключение от правилото за присъствие на подсъдимия в съдебно заседание, основанието за прилагането му - извършено щателно издирване, следва да се тълкува в полза на привлеченото към наказателна отговорност лице. Затова преди делото да се разгледа в негово отсъствие е необходимо да бъдат извършени всички възможни и допустими от закона издирвателни мероприятия.