Решение № 217 от 23.10.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Монтана, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СЕМОВ при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно наказателно дело № 20261630200989 по описа за 2026 година Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.).

С Наказателно постановление № М – 10/ЕЕН-112/17.08.2026г. на Началник РУ - Монтана към ОДМВР – Монтана, е наложено на А. К. А., с посочен адрес в с.Г.К., община Чипровци, област гр.Монтана, ул.П № ХХ, административно наказание - глоба в размер на 2000 (две, хиляди) лева, 1022.59 (хиляда, двадесет, две евро, 0.59 цента), на основание чл.37 от Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН 112), за нарушение по чл.28, ал.1 вр. с чл.38 от ЗНССПЕЕН 112.

Недоволен от наказателното постановление А., лично и чрез адв.П. Г. от САК, моли да бъде отменено, навеждайки доводи за нарушения на материалния и процесуален закон.

Въззиваемата страна, като административнонаказващ орган (АНО), Началник РУ - Монтана към ОДМВР – Монтана, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и основателна.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

1

На 02.08.2026г. св.В. И. В., ст. полицай при РУ – Монтана, в присъствието на св.К. И. К., негов колега, съставил АУАН Серия АД № М – 10/ЕЕН/26, бл.

№ 910589 спрямо жалбоподателя А. К. А., за това, че на 02.08.2026г. около 01:56 часа в гр.Монтана, ж.к.Младост – 1, бл.Х, вх.Х, ап.ХХ, от мобилен телефон **********, А. подал неверни и заблуждаващи сигнали на ЕЕН 112, с което нарушил забраната за използване на ЕЕН, не по предназначение. В АУАН било посочено, че това деяние осъществява състава на административното нарушение по чл.28, ал.1 вр. с чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112.

Административнонаказващият орган – Началник РУ-Монтана към ОДМВР - Монтана, оправомощен със Заповед № 301з-4035/18.09.2024г., неправилно посочена в НП Заповед № 8121з-253/05.03.2021г., която изменя Заповед № 8121з-856/10.08.2016г., въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното НП № М – 10/ЕЕН-112/17.08.2026г. против жалбоподателя, налагайки му административно наказание глоба в размер на 2000 лева, 1022.59 евро, на основание чл.37 от ЗНССПЕЕН 112.

Съдът анализирайки всички събрани по делото доказателства - писмени и гласни, намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които имат за последица цялостна отмяна на обжалваното НП. В АУАН и НП е посочено общо, че А. е подал неверен и заблуждаващ сигнал, без да са изложени конкретните факти и обстоятелства, които са довели до извода, че е налице хипотезата на чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 или на чл.37 от ЗНССПЕЕН 112. Подаването на неверни и заблуждаващи сигнали и използване на ЕЕН не по предназначение, са различни обстоятелства, разграничени и в ЗНССПЕЕН 112, чрез административнонаказателните разпоредби на чл.37 и чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, неправилно едновременно приложени чрез обжалваното НП.

В диспозитива на НП административното наказание спрямо А. е наложено на основание чл.37 от ЗНССПЕЕН 112, съгласно „който ползва не по предназначение ЕЕН 112, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв“., т.е. наложен е размер на административно наказание 2000 лева, 1022.59 евро, който размер не е предвиден съгласно чл.37 от от ЗНССПЕЕН 112. Поради горното, изложените в жалбата доводи в тази насока, се споделят изцяло от настоящия съд. За прецизност следва да се посочи, че съдът не споделя довода, изложен в жалбата за некомпетност на АНО, тъй като видно от изисканата и приета по делото Заповед № 301з-4035/18.09.2024г. на Директор ОДМВР - Монтана, АНО е надлежно оправомощен да издава НП съгласно чл.32, ал.2 от ЗНССПЕЕН 112. Допусната техническа грешка при изписване на ЕГН на жалбоподателя в НП, според настоящия съд, не може да бъде самостоятелно основание за отмяна на НП. Налице е и неяснота и относно мястото на нарушението, като обосновани са доводите на адв.Г. в тази насока.

Настоящият адрес на жалбоподателя А. е в гр.Монтана, ж.к.Младост-1, бл.Х, вх.Х, ет.Х, ап.ХХ, съгласно представеното удостоверение за настоящ адрес.

Св.В. не си спомня адреса, който са посетили, а в докладната записка, 2 приложена по делото, л.11, е посочен адрес – гр.Монтана, ж.к.Младост-1, бл.Х, вх.Х, ет.Х, ап.ХХ, различен от посочения в АУАН и НП – гр.Монтана, ж.к.Младост-1, бл.Х, вх.Х, ап.ХХ. В докладната записка, адреса за който се твърди, че е бил посетен заради неверен (фалшив) сигнал за силна музика, е гр.Монтана, ж.к.Младост-1, бл.Х, вх.Х, ет.Х, ап.ХХ, а настоящия адрес на А. е в гр.Монтана, ж.к.Младост-1, бл.Х, вх.Х, ет.Х, ап.ХХ. Настоящият съд приема, че е налице неяснота относно много важен елемент на административното нарушение, неговото място на извършване (с оглед спецификата на процесното нарушение би следвало да се посочи мястото от където е подаден неверния сигнал (съобщение) на ЕЕН 112), и след като не е налице и хипотезата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, неяснотата относно мястото на административно нарушение, е съществено процесуално нарушение, като самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.

Едва в рамките на съдебното следствие, за да се установи обективната истина и делото да бъде изяснено от фактическа и правна страна, съдът събра писмени и гласни доказателства, съгласно които се твърди, че жалбоподателя А. К. А. бил подал неверен (фалшив) сигнал за силна музика от апартамент на негов съсед. Жалбоподателят оспорва, че е подал такъв сигнал. По делото не са представени данни от АНО и от ЕЕН 112, от които да е видно, че автор на подадения сигнал за силна музика, която липсвала на посочения адрес, устатовено при полицейска проверка, е именно жалбоподателя А. А.

(посоченото в докладната записка не е достатъчно годно доказателство, не потвърдено с други обективни писмени и/или гласни доказателства). За установено преди това по време (пак сигнал за силна музика) спрямо А. е бил съставен друг АУАН.

Съгласно писмо рег. № 180800-13142/28.09.2026г. по описа на РУ – Монтана, спрямо жалбоподателя А. К. А. за периода от 01.01.2023г. до 24.09.2026г. не са издавани други влезли в сила НП-я по повод на други административни нарушения по ЗНССПЕЕН 112. Посоченото от св.К., че и друг път полицейски органи са посещавали адреса на жалбоподателя заради сигнали за силна музика и сбиване, няма конкретно отношение към процесния случай. Не са представени надлежни писмени обективни данни, които да подкрепят посоченото от св.К..

Като се има предвид изложеното, по същество се навеждат следните доводи:

По същество съдът намира, че от събраните по делото доказателства, не се доказва А. К. А. да е извършил по несъмнен начин от обективна и субективна страна, виновно нарушение по чл.28, ал.1 вр. с чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, което да е било годно основание за приложение на чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 или това на чл.37 от ЗНССПЕЕН 112. Показанията на св.В. и св.К. не се подкрепят с други гласни и/или писмени доказателства, които да потвърждават по несъмнен начин че автор на подадения неверен (фалшив) сигнал за силна музика на адрес, който не се потвърдил, е именно 3 жалбоподателя А..

Допуснатите съществени процесуални нарушения по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, според настоящия съд не могат да се преодолеят чрез изменение на НП, съгласно чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, защото посоченото в АУАН и НП непълно и неясно като обстоятелства на нарушението и място на извършване на нарушението, не се доказва по несъмнен начин, респ. не е налице хипотезата на чл.53, ал.1 от ЗАНН. Не се доказва по несъмнен начин А. К. А. да е подал неверни и заблуждаващи съобщения на ЕЕН 112 и по този начин да е нарушил и забраната за използване на ЕЕН 112 не по предназначение.

Предвид горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено поради неправилно приложение на процесуалния и материален закон.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя А. К. А., съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано чрез адв.П. Г. от САК, адвокатско възнаграждение във въззивното производство, изрично поискано чрез молба със списък-разноски.

Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл.36, ал.3 от ЗА и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл.36, ал.4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна (арг. чл.63д, ал.2 от ЗАНН, Изм. – ДВ, бр.17 от 13.02.2026г.).

Настоящият съд относно разноските следва да съобразява разпоредбите на чл.63д, ал.1 и сл. от ЗАНН и Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 2025г.). Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Макар и с придружителното писмо АНО да е направил възражение за прекомерност, като се имат предвид приложения на л.35 от делото договор за правна защита и съдействие и представения списък – разноски, поисканата сума в размер на 300 (триста) евро следва да бъде присъдена, като заплатена от А.. Съдът не може да присъди по-никък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като преценката по чл.36, ал.3 от ЗА и Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 2025г.), Наредбата по чл.36, ал.4 от ЗА, се прави когато между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента не е уговорено възнаграждение, а в случая е уговорено такова, и е посочено, че е заплатено в брой на 12.10.2026г.

Не на последно място съдът установява, че поисканите разноски не са 4 завишени по размер, имайки предвид разпоредбите на чл.7, ал.2, т.2 вр. с чл.18, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 2025г.). Присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) евро, следва да заплати ЮЛ – ОДМВР – Монтана, към което се числи процесния АНО.

На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с чл.63, ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № М - 10/ЕЕН – 112/17.08.2026г. на Началник РУ - Монтана към ОДМВР - Монтана, с което на А. К. А., с посочен адрес в с.Г.К., община Чипровци, област гр.Монтана, ул.П № ХХ, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 2000 (две, хиляди) лева, 1022.59 (хиляда, двадесет, две, евро, 0.59 цента), на основание чл.37 от ЗНССПЕЕН 112.

ОСЪЖДА ОДМВР - Монтана да заплати на жалбоподателя А. К. А., чрез адв.П. Г. от САК, сумата 300 (триста) евро, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция по настоящето АНД № 989/2026г. по описа на МРС.

Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5