Решение № 4258 от 02.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4258 гр. Пловдив, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вихра М. Къдринска при участието на секретаря Магдалена Г. Танева като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело № 20255330110980 по описа за 2025 година

Взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.

Постъпила е искова молба от К. А. Й., с ЕГН: **********, срещу А. К. Й., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител К. Х. Й., с ЕГН: **********, в която се описва следното:

С Решение №** г. на ** в **, била определена месечна издръжка на детето А. К. Й., с ЕГН: **********, в размер на 400,00 евро, платима от бащата К. А. Й., с ЕГН: **********, по сметка на майката К. Х. Й., с ЕГН:

**********, в рамките на първите пет дни на всеки месец. Така присъдената сума била непосилна за ищеца, като несъобразена спрямо получавания от него месечен доход, респективно - възможностите му да я плаща, поради което за него бил налице правен интерес от предявяване настоящия иск за изменение на цитираното решение с присъждане на издръжка в по-нисък размер.

Понастоящем детето имало обичайно местопребиваване в Република България, гр. Пловдив, поради което не било налице предвиденото ограничение за възможността за откриване на производства за изменения на решения, с които била присъдена издръжка, съобразно чл. 8, пар. 1 от Регламент (ЕО) №4/2009 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничество по въпроси, свързани със задълженията за издръжка. В този смисъл, българският съд бил компетентен да разгледа и реши по същество настоящия иск с правно основание чл.150 от Семейния кодекс. Фактическите основания за исканото изменение, чрез намаляване на присъдения размер на издръжка, били следните.

1

Определеният с цитираното по-горе решение размер на издръжка от 400,00 евро с левова равностойност 782,33 лева бил съобразен с доходите, които бащата имал възможност да реализира по време на пребиваването си в **. След завръщането на ищеца в България трудовото му възнаграждение драстично намаляло, като за 2024 г. общият му годишен брутен доход бил в размер на ** лева при работодателя **. Понастоящем нямало промяна, като нетното му месечно трудово възнаграждение било в порядъка на 1600,00 лева.

В този смисъл, за ищеца било непосилно да заплаща на месечна база присъдения размер от 782,33 лева, който се явявал около 50% от работната му заплата. Ищецът не престирал труд към друг работодател, нито получавал други доходи като самоосигуряващо се лице, поради което възможностите му да плаща издръжка по смисъла на чл. 143, ал. 1 СК следвало да се преценяват именно въз основа на посочената по-горе сума. Освен това, последната служела на ищеца за покриване на ежедневните разходи за живот и банков кредит, като ищецът живеел с друга жена от 2021 г. и не разчитал на чужда подкрепа за тяхното плащане.

На следващо място, налице била промяна и в местоживеенето на детето, поради което преждеопределената издръжка от бащата не била съобразена с икономическите и социални условия в Република България, обуславящи реалния разход за покриване нуждите на малолетния А.. В ППВС № 5 от 1970г. е посочено, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за случая, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката. В тази връзка, присъдената от ** сума надвишава три пъти законоустановения в България минимален размер на издръжка за 2025 г., който бил 269,25 лева. При това, грижата на отглеждащия родител в натура не замествала задължението му за участие в разходите по отглеждане на детето. При определен размер от 782, 33 лева, платим от бащата, то общият размер на месечни разходи за ** дете трябвало да е 1564,66 лв. - сума, сходна с месечния доход на ищеца, и несъответна на икономическите условия в страната.

Предвид горното, налице било съществено изменение в обстоятелствата относно възможностите на бащата да плаща издръжка и на обичайните разходи за отглеждане на детето, които обуславяли по-нисък ежемесечен размер на сумата, дължима от бащата К. Й. за покриване на тези разходи.

Затова ищецът иска от съда да постанови решение, с което да бъде изменена определената с Решение № ** г. на ** в **, месечна издръжка на детето А. К. Й., ЕГН: **********, в размер на сума от 400,00 евро, с левова равностойност 782,33 лева, като бъде намалена и бъде постановено този размер да бъде 300,00 лв., считано от датата на подаване на настоящата искова молба до навършване на пълнолетие на детето.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от А. К.

2

Й., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител К. Х. Й., с ЕГН: **********, в който се описва следното :

През ** майката на ответника и ищецът сключили граждански брак. През ** се преместили да живеят и работят в **, гр. **. На ** г. се роди синът им А.

К. Й., с ЕГН: **********. На **5г., майката на ответника и ищецът се развели в **, след акт на физическо домашно насилие от страна на ищеца, заради който той бил осъден и му било забранено да доближава майката на ищеца в продължение на две години. Прекратили брака си по взаимно съгласие, като сключили споразумение, с което се договорили, че детето ще бъде под попечителство на майката, ще го отглежда тя, а родителските права ще бъдат споделени. Ищецът се задължил да заплаща издръжка в размер на 400,00 евро.

Решението на ** било регистрирано в българските служби по гражданска регистрация, признато било от българските власти и имало действие на територията на Република България.

След развода им, ищецът заплащал дължимата издръжка за детето им редовно и в пълен размер, по банкова сметка на майката на детето. През есента на * ищецът се завърнал и заживял в България, в ** До февруари 2021г. ищецът заплащал редовно издръжката си от 400,00 евро.

От месец февруари 2021 г. до месец юни 2021 г., включително, бащата превеждал по 200,00 евро издръжка за сина им. През месец * г. бащата не превел никаква издръжка. През месец август 2021 г. и септември 2021 г., бащата превел 400,00 лева издръжка. От месец октомври 2021 г., до месец май 2022г., бащата заплащал по 200,00 лева издръжка за сина им. От месец май 2022г., бащата започнал да заплаща по 250,00 лева месечна издръжка за детето.

През месец * г. майката и детето се наложило да се върнат и да заживеят в България, защото бащата спрял да заплаща издръжката в пълен размер и за майката било непосилно да заплаща квартира и да издържа себе си и детето сама в **. Заживели * където майката имала свое собствено жилище.

Когато майката се върнала в България, предложила на ищеца да сключат споразумение, с което да установят издръжка за детето в размер на 400,00 лв., но той категорично заявил, че „не може“ да заплаща нито 400,00 евро, нито 400,00 лева, буквално казал на майката: „Няма да ти дам“. През месец май 2022г., майката отново инициирала разговор с бащата и поискала от него да започне да заплаща по-висока издръжка, дори да не е в размер на 400,00 евро, тогава той отново й казал: „Няма да ти дам“, но впоследствие доброволно започнал да превежда по 250,00 лв. - с 50,00 лв. повече. Детето също повдигало темата пред баща си, че парите, които той предоставя, били недостатъчни, но бащата отговарял, че не може да му дава повече нари и трябва да е благодарен и за тези, които получава.

Предвид гореизложеното, през месец ноември 2024г. се наложило майката да поиска от Софийски окръжен съд да издаде изпълнителен лист на основание Решение № * от **5г. по дело за развод по споразумение № *г. на * **, за да поиска принудително събиране на събралата се дължима от ищеца 3 сума за издръжка на сина му - за три години назад. На 28.01.2025 г. Софийски окръжен съд, V първоинстанционен състав, се произнесъл с Разпореждане № 123 от 28.01,2025 г., с което допуснал изпълнението на * решение. Това разпореждане било обжалвано от сегашния ищец К. Й. през месец март 2025г..

На 04.06.2025 г. Апелативен съд - София, I граждански състав, се произнесъл с Решение № 765 от 04.06.2025 г., с което разпоредил делото да бъде върнато на Софийски окръжен съд, за да бъде издаден изпълнителния лист. Към момента решението на Апелативен съд - София било влязло в сила и майката чакала разпореждане от Софийски окръжен съд за издаването на изпълнителен лист.

Причината процедурата по издаването на изпълнителния лист да се проточи толкова дълго време била шиканирането на производството пред двете съдебни инстанции от К. Й., който умишлено не получавал призовки и съдът бил безсилен да придвижва напред производството и да извършва необходимите процесуални действия, като дори апелативните съдии, в решението си изрично заявили: „Съдебният състав споделя доводите в отговора на въззивна жалба, че жалбоподателят бави производството, като изразява надеждата си, че бащата ще преосмисли отношението си към плащането на издръжка на детето си.“

Явно това, което преосмислил бащата, било да заведе ново дело за намаляване на издръжката на детето си на 300,00 лв..

Към момента ищецът дължал сумата от 14 404,23 евро на сина си.

След Разпореждането на Софийски градски съд - през януари 2025г., ищецът започнал да превежда по 300,00 лв. издръжка за детето си. След Решението на Софийски Апелативен съд, ищецът от месец юни 2025г. до месец август 2025г., превеждал сумата от 400,00 лв. издръжка за сина си.

Освен, че ищецът не заплащал издръжка в пълен размер за детето си. той също така почти нямал лични отношения със сина си. Бащата и детето се виждали средно веднъж на два месеца, когато бащата водел детето в ** за една нощувка, при своите родители. Ищецът никога не бил водил детето дори на една почивка, въпреки че той самият ходил на такива. Ищецът никога не бил участвал в допълнителните разходи за детето - за уроци, които то посещавало през предходната година, за техника, за учебници, за униформи, за *, за извънкласни дейности, за лечение, за абсолютно нищо, всичко се заплащало изключително само от майката. Ищецът нямал друго дете, освен А.. Ищецът бил работоспособен мъж с брутен доход * лева, видно от представената от него справка за получените от него трудови възнаграждения през 2024г.

Ищецът работел като * - високо заплатена длъжност. Майката на детето работела на заплата от * лв..

Споразумението за издръжка било влязло в сила преди малко повече от 10 години и макар то да било сключено на територията на **, спрямо тамошните икономически условия през *, то в България за изминалите 10 години, предвид главоломната инфлация, нашата страна достигнала до икономическата реалност в ** през * и присъдените 400,00 евро тогава, към днешна дата в България били стандартна сума за месечна издръжка на тийнейджър на почти 4

14 години.

В заключение, не били налице обстоятелства, които да налагат намаляването размера на издръжката на А. Й. и настоящият иск бил опит за злоупотреба с права на бащата и избягване на заплащане на дължимото от него, което той правел в последните четири години последователно.

Обстоятелството, че ищецът заплащал кредит, било голословно и не било представено никакво доказателство в тази посока. Дори да било вярно, задължението за издръжка на непълнолетно дете било с приоритет пред каквито и да е други задължения на ищеца.

По отношение на изложеното от ищеца, че издръжката не следвало да бъде в размер, който да: „стимулира обществено неполезен начин на живот и лукс“ /конструкции, проповядвани по време на социализма в България преди 40 години/, майката уверявала ищеца, че 400,00 евро за детето му няма да доведат до никакъв „лукс“ за него, а до нормален живот, като на всички други негови връстници, защото заради поведението на бащата, детето в момента се лишавало от множество неща - излизания с приятели навън, ходене на училищни екскурзии, ходене на фитнес, на кино, посещаване на уроци по език и други, защото майката не можела да му ги осигури със своята заплата и сумата, която бащата преценил за достатъчна да заплаща.

Разпечатката съдържа 40 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/33b0327c-d824-4d24-ae21-4cfad0f4fd22