Решение № 2057 от 25.04.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1732/2022
- Вид
- Решение № 2057
- Подписан
- 25.04.2023
- В сила
- 25.04.2023
- Състав
- Анелия Маркова, Ваня Николаева Иванова, Георги Стоев
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2057 гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Ваня Н. Иванова
Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100501732 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 5013 от 21.12.2021 г. постановено по гр. д. № 48721/2021 г. на Софийски районен съд е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
55, ал. 1 от ЗЗД, че Столична община дължи на О. В. Х. сумата 200 лева, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 22298/2021 г. на СРС, представляваща събрана след изтичане на изпълнителската давност сума по изп. дело № 20218380401406 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838. Ответникът е осъден да заплати на ищцата разноските за заплатена държавна такса по заповедното и исковото производство, както и на адв. К. Б. и адв. М. Л. възнаграждения за оказана безплатна правна помощ за всяко от двете производства.
Решението е обжалвано от ответника като неправилно и незаконосъобразно с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърли предявения иск. В жалбата се излага довод, че е налице действително извършено от ищцата административно нарушение, за което е издадено наказателно постановление, и Столична община е предприела действия за събиране на наложената глоба преди изтичане на давността за събиране на глобата. Навежда се и довод, че преценката за заличаване на дадено публично задължение по давност е в компетентността на 1 съответния административно-наказващ орган. Възивникът счита, че отделно основание за отхвърляне на иска е фактът, че същият е предявен след като са предприети действия по събиране на сумата, а от приложените документи било видно, че към момента на предявяването на иска глобата вече е събрана.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
О. В. Х. е предявила срещу Столична община иск за признаване за установено, че ответникът й дължи сумата 200 лева, събрана принудително по изп. дело № 20218380401406 на ЧСИ М.Б..
В исковата молба се твърди, че на 13.02.2017 г. ответникът издал Наказателно постановление, с което на ищцата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. за извършено нарушение по НРУПОГТТСО, влязло в сила на 12.08.2017 г. Твърди, че през 2021 г. ответникът образувал горепосоченото изпълнително дело за събиране на глобата по наказателното постановление. Сочи, че изпълнителното производство било образувано след изтичане на предвидения в чл. 82, ал. 1 от ЗАНН давностен срок за изпълнение на наложеното с наказателното постановление административно наказание. Процесната сума от 200 лв. била събрана изцяло по изпълнителното дело. Сочи, че с оглед предприемането от ответника на действия по принудително събиране на вземането си по НП след като е изтекла изпълнителската давност, процесната сума е събрана от ищцата без основание. Твърди се, че за посочената сума в полза на ищцата е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която ответникът подал възражение.
С подадения писмен отговор ответникът оспорва иска. Твърди, че действията по образуване на изпълнителното производство и принудителното събиране на наложената глоба са били предприети в законоустановения срок и не е била изтекла абсолютната погасителна давност. Излага довод, че изпълнителната давност по смисъла на чл. 82, ал. 1 от ЗАНН и погасителната давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД са два различни института, уреждащи различни по своя характер правоотношения.
Във връзка с това сочи, че от исковата молба не става ясно какво претендира ищецът – дали, че наложеното му административно наказание „глоба” не следва да се изпълнява поради изтекла изпълнителна давност, или иска да бъде признато за установено, че за процесната сума е изтекла погасителната давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД.
Навежда се и довод, че след като срещу наказателното постановление не е била подадена жалба, възможността му за атакуване по съдебен ред се преклудира и единствената възможност да бъде отменено е по реда на възобновяване на административно-наказателните производства по ЗАНН. Сочи се, че дори и да е отпаднала възможността за принудителното събиране на сумата, самото задължение продължава да съществува, което налага отхвърлянето на така предявения иск за 2 недължимост на процесната сума.
Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД – за установяване съществуването на вземане в размер на 200 лв., представляваща получена без основание от ответника сума по образувано срещу ищцата изпълнително дело.
Така предявеният установителен иск е допустим с оглед предходно развилото се заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищцата срещу ответника за исковата сума, срещу която е подадено възражение в срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК и ищцата е предявил иска си за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Видно от изложеното в исковата молба претенцията на ищцата за установяване на вземането в размер на 200 лв. се основава на твърдението, че тази сума е недължимо платена на ответника чрез принудителното й събиране в хода на изпълнително производство, тъй като това изпълнително производство е образувано след изтичане на изпълнителската давност на наложеното на ищцата административно наказание „глоба” с посоченото наказателно постановление. Твърдението, че по образуваното изпълнително производство за събиране на глобата по издаденото срещу ищцата наказателно постановление сумата е събрана от съдебния изпълнител в полза на взискателя – ответник, т.е. налице е реално получаване на сумата, което ищецът твърди да е без основание, обуславя процесуална легитимация на ищцата да претендира тази сума като недължимо получена от ответника на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. В исковата молба ясно е посочено основанието, на което ищцата претендира тази сума, а именно неоснователното й събиране в полза на ответника по образуваното изпълнително дело след изтичане на изпълнителската давност за събиране на глобата. Поради това неоснователно е направеното с отговора на исковата молба възражение за неяснота на претенцията на ищцата.
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че наказателното постановление № 188010/2017 г., издадено от Столична община, с което на ищцата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв., е влязло в сила на 12.08.2017 г. Установено е, че въз основа на това НП по молба на Столична община е образувано изпълнително дело № 20218380401406 срещу ищцата за събиране на глобата. По изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 330,90 лв., от които сума от 200 лв. е разпределена за Столична община.
Глобата е вид административно наказание, което се налага за извършени административни нарушения /чл. 13, ал. 1 от ЗАНН/. Давността за изпълнение на административно наказание, наричана изпълнителска давност, е изтичане на установен 3 от закона срок от време, в който административно наказващият орган бездейства, т.е. не предприема действия по изпълнение на така наложеното наказание. В разпоредбата на чл. 82, ал.1, б.”а” от ЗАНН е предвидена двугодишна изпълнителска давност по отношение на административното наказание „глоба”, която започва да тече от влизането в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежния орган, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието /ал. 2/. В чл. 82, ал. 3 от ЗАНН е предвидена тригодишна абсолютна давност по отношение на глобата, която съгласно ал. 4 на същата разпоредба е неприложима, когато за събирането й в двугодишния срок от влизане в сила на НП е образувано изпълнително производство. Изтичането на предвидените в чл. 82 от ЗАНН срокове означава, че наложеното с наказателното постановление наказание не може да се изпълнява принудително.
В случая наказателното постановление, с което е наложена глобата, е влязло в сила на 12.08.2017 г., а изпълнителното дело за събиране на сумата 200 лв., с която ищцата е санкционирана, е образувано през 2021 г. Следователно изпълнителната давност за събиране на сумата по принудителен ред е изтекла на 12.08.2019 г. Няма данни по делото за предприети от ответника в периода от влизането в сила на наказателното постановление до образуването на изпълнителното дело действия, които да водят до прекъсване на започналата да тече давност. След като давността по чл. 82, ал.1 от ЗАНН е изтекла преди предприемането от страна на административнонаказващия орган на действия по принудителното събиране на глобата /преди образуването на изпълнителното дело/, принудително събраните в хода на изпълнителното производство суми в полза на взискателя се явяват неоснователно получени от него. Следва да се отбележи, че към момента на образуване на изпълнителното дело е изтекла и т.нар. абсолютна давност, предвидена в чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, която е три години от влизане в сила на НП, поради което възражението на въззивника в тази насока е неоснователно. Въведените в жалбата доводи за отхвърляне на иска поради това, че същият е предявен след предприемането на действия по събиране на сумата и след като глобата вече е събрана, са неоснователни. Именно събирането на сумата по образуваното изпълнително дело в полза на ответникавзискател поражда правото на ищцата да претендира връщането на тази сума, след като принудителното осъществяване на вземането на ответника е реализирано след погасяването му по давност.
С оглед на горното предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД е основателен.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция възивникът следва да бъде 4 осъден да заплати на пълномощника на въззиваемата адв. Николай Илчев възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на 300 лв.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5013 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 48721/2021 г. на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Столична община, с БУЛСАТ *******, с адрес гр. София, ул.
„*******, да заплати на адвокат Н..И.И., с адрес гр. София, ул. „*******, ет.1, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 300 лв. за оказана безплатна правна помощ на О. В. Х..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5