Определение № 1287 от 02.08.2019, Районен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е

№ 1287 гр. Пловдив, 02.08.2019 г.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, XXI наказателен състав в закрито заседание на втори август две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ като разгледа докладваното от съдия Гетов ЧНД № 4061 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба от Б.Д.Й., ЕГН: **********, чрез повереника си адв. С.Л. против Постановление за прекратяване на наказателно производство от 12.06.2019 г. по досъдебно производство № 76/2018 г. по описа сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ при ОД на МВР – Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на прекратителното постановление на прокурора. Жалбоподателят моли постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде отменено, а делото върнато на Районна прокуратура – Пловдив за продължаване на действията по разследването.

Районен съд –

Пловдив, XXI наказателен състав, като провери законосъобразността и обосноваността на обжалваното постановление и като взе предвид възраженията и доводите на жалбоподателя, приема за установено следното:

Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство е бил връчен на жалбоподателя на 20.06.2019 г., установено от известието за доставяне, а жалбата е подадена чрез Районна прокуратура – Пловдив на 24.06.2019 г., поради което е спазен законоустановеният 7-дневен срок за упражняване правото на обжалване. Жалбата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Досъдебно производство № 76/2018 г. по описа на сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ при ОД на МВР – Пловдив е било образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК със съставянето на протокола за първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие от 04.08.2018 г., и се води за престъпление с правна квалификация по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. В хода на досъдебното производство няма привлечено като обвиняем лице.

Така образуваното наказателно производство е било прекратено с Постановление от 12.06.2019 г. за прекратяване на наказателното производство на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив. Представителят на държавното обвинение е приел, че причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие (ПТП) е единствено виновното поведение на пострадалия Б.Д.Й.. Прокурорът е формирал извод, че ако св. Й. не е променил внезапно траекторията си на движение в момента, в който все още се е намирал в опасната зона за лекия автомобил, управляван от св. Д., то удар между двете превозни средства е нямало да настъпи. Приел е още, че мястото на удара попада в опасната зона на лекия автомобил „Рено Клио“, управляван от св. Д., както и че св. Б.Й. се е отклонил с велосипеда си вляво по начин и в момент, когато това не е било безопасно. Така мотивиран, прокурорът е прекратил наказателното производство.

От фактическа страна съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 04.08.2018 г. в гр. Пловдив по ул. „Орфей“ св. И..И. Д. управлявал лек автомобил „Рено Клио“ с рег. №****, като се движил в дясната пътна лента. Времето било ясно и слънчево, а пътната настилка била суха. По същото време и на същото място св. Б.Д.Й. управлявал велосипед с лепенка с надпис „Хонда“ на рамката, с 18 скорости, синьо-жълт на цвят. Свидетелят Й. също се движил по пътното платно, в дясната пътна лента и пред автомобила, управляван от св. Д., както и със същата посока на движение. Свидетелят Д. предприел навлизане в съседната лява пътна лента, за да изпревари престояващ в дясната лента лек автомобил както и велосипедиста Б.Й..

На свой ред Й. също променил посоката си на движение, като навлязъл в лявата пътна лента. За това изменение на посоката си на движение св. Й. не е сигнализирал с изпъната хоризонтално встрани лява ръка или по друг начин.

Въпреки това св. И. Д. оставил достатъчно странично разстояние до велосипеда на св. Й., за да го изпревари от лявата му страна. Автомобилът, управляван от св. Д., се движил със скорост около 26,7 км/ч, а скоростта на движение на велосипедиста Б.Й. била около 9,58 км/ч. Когато се намирал на 9,79 метра от мястото, където в последствие настъпил удар между тях, св. Й. рязко се отклонил наляво и след 1,32 секунди настъпил удар между лявата ръкохватка на управлявания от него велосипед и долната част на уплътнението на стъклото на задната дясна врата на лекия автомобил „Рено Клио“ с рег. №****. При съприкосновението по вратата на автомобила и на височина 92 см от земята се образували две подбитости с дължина 8 см и 5 см. От своя страна след удара св. Й. паднал на платното за движение.

При падането му било причинено счупване на лявата бедрена кост в горната част, което е довело до трайно затрудняване на движенията на долен ляв крайник за около 7-8 месеца. След контакта между процесните лек автомобил и велосипед св. Д. продължил движението си без да спира и без да разбере за съприкосновението с велосипеда на Й.. Последният бил видян да лежи на пътното платно от св. А.А.А., който сигнализирал на ЕЕН 112. На място по случая бил изпратен св. П.Л.Д. – **.

** в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив. След като прегледал записите от камери от находящ се наблизо магазин, св. Д. установил марката и регистрационния номер на автомобила на св. Д. и същият бил извикан да се върне на мястото на произшествието. Свидетелят И..И. Д. се върнал на местопроизшествието, където му била направена проба за алкохол, която била отрицателна. Д. заявил, че не е разбрал за контакт с велосипедист по време на движението си. На място бил извършен оглед на местопроизшествие, като със съставения протокол за това действие било образувано настоящото наказателно производство.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите А.А.А. и П.Л.Д.. И за двамата свидетели не възникват съмнения в тяхната незаинтересованост от изхода на делото, а показанията им се ценят като последователни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени.

Изяснява се, че и А., и Д. не са били очевидци на факта на самия удар между лекия автомобил „Рено Клио“ и велосипеда, управляван от св. Й.. Свидетелят А. е пристигнал, когато Й. вече е бил паднал на земята, но от други присъстващи на мястото лица е разбрал, че велосипедистът е паднал след удар с малка бяла кола, която не е преустановявала движението си, а е продължила, както и че велосипедистът е тръгнал да пресича пътното платно изведнъж, като не е бутал велосипеда, а го е карал. А. изяснява и че времето е било топло и сухо. Този извод се подкрепя и от показанията на св. Д.. Той изяснява, че е прегледал записите от камери в намиращ се на близо до местопроизшествието магазин, като на записа е видял марката и регистрационния номер на автомобила, управляван от св. Д.. Посочва, че след като Д. е бил извикан от органите на МВР, се е върнал на местопроизшествието, където му е била направена проверка за употреба на алкохол, резултатът от която е бил отрицателен, а самият Д. е обяснил, че не е усетил удар по време на движението си.

В този смисъл са и показанията на св. И..И. Д., като от тях се установява, че именно св. Д. е управлявал лекия автомобил „Рено Клио“ с рег. №**** на датата 04.08.2018 г., когато е настъпило процесното ПТП. Изяснява се и маршрутът, през който е преминал Д. преди да се прибере. Твърденията му за това, че времето е било слънчево, а пътната настилка – суха, кореспондират с останалия доказателствен материал, поради което и на тях съдът дава вяра.

По отношение на показанията на св. Б.Д.Й. съдът не им дава вяра в частите, в които свидетелят твърди първоначално да се е придвижвал с велосипеда си по тротоара непосредствено до дясната пътна лента на ул. „Орфей“ в гр. Пловдив, на следващо място в частта им да се е огледал назад преди да предприеме промяната в движението си, като е навлязъл в лявата пътна лента на платното за движение, както и не се кредитират показанията на Й. в частта им ударът с лекия автомобил „Рено Клио“ да е настъпил в предното колело на управлявания от него велосипед.

В тези им части показанията на пострадалия - жалбоподател в настоящото производство, са категорично оборени от събрания и проверен по делото доказателствен материал. На показанията на св. Й. се дава вяра в частта им относно датата и мястото на деянието, обстоятелството, че свидетелят е управлявал велосипед, че е паднал на пътната настилка, както и за случилите се след това събития. В тези им части показанията на Й. бяха проверени и се подкрепят от останалия доказателствен материал, поради което и съдът им даде вяра.

От заключението на допълнителната автотехническа експертиза се установяват конкретното място по дължина и широчина върху пътното платно, където е настъпил ударът, както и скоростта на движение на всеки от двамата водачи. Изяснява се и че автомобилът на св. Д. се е намирал на разстояние 9,79 метра от мястото, където е настъпил ударът, когато св. Й. се е отклонил наляво с велосипеда си (кадър 5317,361s), както и че е изминал това разстояние за 1,32 секунди. От заключението се установява и че опасната зона за спиране за автомобила на св. Д. е била 12,89 метра. Съдът изцяло дава вяра на заключението по допълнителната автотехническа експертиза, същото е подробно и обосновано, в него е отговорено в пълнота на поставените задачи в постановлението за назначаване на експертизата. Самото заключение е изготвено от вещо лице, разполагащо с необходимите експертни познания, което е мотивирало изводите си, като до тях е стигнало след запознаване с относимите доказателствени материали. В тази връзка не се кредитират изводите от заключението по първоначалната автотехническа експертиза досежно мястото на настъпилото произшествие и скоростта на двамата водачи.

Изяснява се, че при изготвянето на заключението по допълнителната експертиза вещото лице е разполагало с допълнителни материали, които са били от съществено значение за правилното разкриване на действителната фактическа обстановка.

Именно поради това вяра се дава на заключението по допълнителната експертиза, което е съобразено и при изготвянето му са отчетени всички релевантни за формиране на изводите на експерта доказателствени материали.

От заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни се установява, че на пострадалия Б.Д.Й. е било причинено счупване на лявата бедрена кост в горната част, което е довело до трайно затрудняване на движенията на долен ляв крайник за около 7-8 месеца. Изяснява се още, че травматичното увреждане е получено по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет. Съдът дава вяра на експертното заключение, същото е изготвено от специалист, разполагащ с необходимите специални познания в съответната област на науката и след запознаване с относимите за формиране на експертните изводи медицински документи.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

От събраните и проверени доказателства се установява по категоричен начин, че от обективна страна на 04.08.2018 г. в гр. Пловдив по ул. „Орфей“ св. И..И. Д. управлявал лек автомобил „Рено Клио“ с рег. №****, като се движил в дясна пътна лента, а по същото време и място св. Б.Д.Й. управлявал велосипед. Свидетелят Й. също се движил по пътното платно, в дясната пътна лента, пред автомобила, управляван от св. Д., и със същата посока на движение. Свидетелят Д. предприел навлизане в съседната лява пътна лента, за да изпревари престояващ в дясната лента лек автомобил както и велосипедиста св. Й.. На свой ред Й. също променил посоката си на движение, като навлязъл в лявата пътна лента. При тези факти се налага извод, че и двамата свидетели са били участници в движението и водачи по смисъла на § 6, т.

25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради което са и адресати на правните норми, разписващи задължения за тази категория особени субекти. Поведението и на двамата водачи по навлизане в съседната лява пътна лента на платното за движение при преминаването им по ул. „Орфей“ се квалифицира от правна страна като извършване на маневра. От своя страна св. Д. е извършил и „изпреварване“ по смисъла на раздел IХ от глава втора от ЗДвП. Изпреварването представлява напускане на пътната лента, в която водачът се движи, навлизане в съседната пътна лента изцяло или частично, преминаване покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство и приключва с връщане в напуснатата лента. Съгласно изричния регламент на чл. 41, ал. 1 от ЗДвП пътните превозни средства се изпреварват от лявата им страна, което изискване св. Д. е спазил при изпълнение на процесната маневра. Съдът намира, че Д. надлежно е изпълнил и вменените му с разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП задължения, а наведените в жалбата възражения в противния смисъл се ценят като неоснователни. Съгласно чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП водач, който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство. При движението си св. Д. е изпреварил велосипедиста Й. от лявата страна на последния. Въпросът за наличието на осигурено достатъчно странично разстояние между двете превозни средства е бил изследван в заключението по допълнителната автотехническа експертиза, като на лист 11 от заключението (лист 80 от досъдебното производство) вещото лице е обосновало извод за осигурено достатъчно разстояние за безопасно движение и на двамата водачи. Графично е подкрепило извода си с приложеното на лист 81 от ДП обединение на кадрите с движението на двамата водачи. Видно от същия, а включително и от извършения на досъдебната фаза оглед на веществено доказателство – видеозапис от камери на местопроизшествието, св. Д. е осигурил странично разстояние до велосипедиста при извършването на маневрата, което е било достатъчно за нейното безопасно осъществяване и довършване. До съприкосновение между лекия автомобил и велосипедиста се е стигнало в пряка последица от рязкото отклоняване вляво на св. Й., графично изобразено на лист 82 от досъдебното производство. Този извод се подкрепя и от факта, че към момента на съприкосновението лекият автомобил с предницата си вече е бил подминал св. Й., следователно, ако никой от двамата не беше променил посоката си движение, то св. Д. щеше да завърши безопасно маневрата си. Това дава основание конкретно осигуреното от водача на лекия автомобил странично разстояние да се оцени като достатъчно за безопасното извършване на маневрата. Вместо това преди маневрата да е приключила и докато е бил все още изпреварван св. Й. рязко се е отклонил вляво, т.е. в посоката, от която св. Д. го е изпреварвал, като движението му се е насочило към самия автомобил, преодолявайки и скъсявайки, осигуреното от Д. странично разстояние.

Разпечатката съдържа 31 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/33af55ca-1482-480d-a99a-d96386ae0127