Решение № 409 от 12.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Пловдив, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Атанаска Ан. Анастасова

Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска в присъствието на прокурора Димитър Анг. Молев като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245300602019 по описа за 2024 година Производството е по реда на гл.ХХI от НПК.

С Присъда № 260002/14.05.2024г., постановена по НОХД № 3815/2020г., РС - Пловдив, VIII н.с. е признал подс. В.-К. П.-А. /V. P. A./ за невиновна в това на неустановена дата в периода от м. януари 2019г. до 23.01.2020г. в гр.

Пловдив да е предоставяла систематически помещения - апартамент № 4 и апартамент № 5, намиращи се в гр. П., бул. „М.“ № ** ет.*, на различни лица за полови сношения и блудствени действия, като деянието да е било извършено с користна цел, като я е оправдал по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.155 ал.3 вр. ал.2 от НК. Постановено е веществените доказателства – найлонов пакет, съдържащ презервативи, тетрадка с ръкописни подписи и телефони, други презервативи, сим карти и държачи с номера ************** и *********, намиращи се на съхранение в Отдел „КП“ при ОДМВР Пловдив да се унищожат като вещи без стойност.

Срещу съдебния акт е постъпил протест с допълнително изложение към него от прокурор при РП Пловдив, като по изложените в тях съображения се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като е необоснована, и постановена при съществени процесуални нарушение на чл.13 ал.1 и чл.14 ал.1 от НПК, водели до грешни фактически изводи, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон. Иска се присъдата да бъде отменена и да се постанови 1 нова такава, с която подс. В.-К. П.-А. /V. P. A./ да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.155 ал.3 вр. ал.2 от НК и да й бъде наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да се отложи по реда на чл.66 от НК, както и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 10 000 лв.

В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив поддържа протеста, като счита, че от доказателствата по делото се установява, че подс. В.-К. П.-А.

/V. P. A./ е извършила престъплението, за което й е повдигнато обвинение, в която връзка изцяло се солидализира с изложеното в допълнението към протеста на прокурора при РП Пловдив. Моли присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна и да й бъде наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да се отложи с изпитателен срок от три години, както и съответната глоба.

Защитникът на подс. В.-К. П.-А. /V. P. A./ – адв. Л. М. счита протеста за необоснован. Твърди, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразно, постановена след внимателен анализ на доказателствата и убедително мотивирана, поради което се иска същата да бъде потвърдена.

Подс. В.-К. П.-А. /V. P. A./ поддържа казаното от нейния защитник, като твърди, че обвиненията срещу нея са абсолютно безпочвени и абсурдни, базиращи се на показанията на две свидетелки, които се занимават с проституция. Счита присъдата на първоинстанционния съд за законосъобразна и моли да не се уважава протестът на прокурора.

Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите и съображенията на страните в протеста и в съдебно заседание, и служебно провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира следното:

Протестът е подаден в законния срок от лице сред изброените в чл.318 от НПК, поради което е процесуално допустим. Същият обаче не следва да се разглежда по същество, тъй като при изготвяне на съдебния акт са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция, поради което и постановената присъда, като резултат от проведеното пред районния съд съдебно производство, е незаконосъобразна по смисъла чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК, което налага нейната отмяна.

С обвинителния акт на РП Пловдив е повдигнато обвинение срещу подс.

В.-К. П.-А. /V. P. A./ за това, че на неустановена дата в периода от м. януари 2019г. до 23.01.2020г. в гр. Пловдив е предоставяла систематически помещения - апартамент № 4 и апартамент № 5, намиращи се в гр. П., бул.

„М.“ № ** ет.*, на различни лица за полови сношения и блудствени действия, като деянието е било извършено с користна цел. Инкриминирано е предоставянето на собствените на подсъдимата жилища на св. Т. П. и св. И. Н. за извършване на полови сношения и/или блудствени действия срещу 2 получаване на съответните облаги и създаването на благоприятна обстановка, за да могат свидетелките да осъществяват необезпокоявани дейността, за която били наели помещенията.

С обжалваната присъда подс. В.-К. П.-А. /V. P. A./ е призната за невинна и оправдана в извършване на престъпление по чл.155 ал.3 вр. ал.2 от НК, като в мотивите към присъдата си първоинстанционният съд е изложил фактическа обстановка относно придобитите от подсъдимата и нейния съпруг жилища, намиращи се в гр. П., бул. „М." № * ет.* и начина, по който същите са били отдавани под наем срещу заплащане, до момента, в който св. П. започнала да наема ателиетата. След това съдът е преминал към пресъздаване съдържанието на свидетелските показания, като липсва описание на установената оттам насетне фактическа обстановка, включително и относно инкриминираното предоставяне на жилища за извършване на полови сношения и/или блудствени действия срещу получаване на съответните облаги на св. Н., като не е посочено какво съдът намира за установено като извършено или не от подсъдимата.

Безспорно е, че мотивите следва да съдържат описание на установеното във връзка със съставомерните признаци на престъплението и извършено ли е то или не от подсъдимия. Пресъздаването на съдържанието на доказателствените източници без изложение на фактическа обстановка практически води до липса на съществена част от мотивите. И това е така, тъй като следва да е несъмнено ясно каква е волята на съда за установените фактически обстоятелства по делото. Тази част от мотивите е съществена, защото материализира вътрешното убеждение на съда по съществените елементи на престъплението. Едва след изложението на установените факти се пристъпва към анализ на доказателствата. Именно защото чл.305 ал.3 от НПК изрично разграничава установените обстоятелства и доказателствените материали, от които първите следват, е недопустим обратен подход, при който настоящата съдебна инстанция, анализирайки събраните по делото доказателства, да се опитва да възстанови фактическа обстановка, която първоинстанционният съд е намерил за установена, без да изложи същата.

Отделно от горното, се констатира и съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с обсъждане на доказателствата, към което следва да се пристъпи след изложение на установените факти. В случая първоинстанционният съд е пресъздал съдържанието на свидетелските показания и е изброил доказателствените материали, след което приел за недоказано подс. В.-К. П.-А. /V. P. A./ да е осъществила от обективна и субективна страна състава на инкриминираното деяние, без да направи подробен и задълбочен анализ на надлежно събраните и проверени доказателствени материали, какъвто се дължи при протичане на производството по общия ред. Изложени са съображения единствено относно показанията на св. П., като съдът е приел, че твърдението й, че е доверила на подсъдимата, че ще проституира в наетото жилище, на което последната отговорила, че няма проблем, било изолирано от останалия доказателствен материал, тъй като не се подкрепяло нито от обясненията на подсъдимата, 3 нито от показанията на св. Н. От една страна, подсъдимата не е давала обяснения пред първоинстанционния съд. Такива са били депозирани в досъдебното производство и макар съдът да е приел за установена фактическата обстановка и въз основа на тях, доколкото те не са били приобщени по предвидения от закона ред, не е следвало да бъдат коментирани. От друга страна, е обсъдена изолирана част от показанията на св. Н., като нито нейните показания, нито тези на св. П. са обсъдени в съвкупност с показанията на останалите свидетели, още повече, че между свидетелските показания са налице противоречия, в който случай следва последните да бъдат фиксирани и подробно анализирани, като съдът ясно изрази съображения кои от доказателствата възприема за достоверни и кои отхвърля, едва след което да направи правните си изводи относно това извършено ли е или не от подсъдимата престъплението, за което й е повдигнато обвинение. Оценката за достоверност на отделните доказателствени материали е от изключително значение за правилното, законосъобразно и убедително мотивиране на присъдата.

Във връзка с обсъждането на доказателствата по делото следва да се посочи и това, че поради неспомняне на обстоятелства, свързани с предмета на делото, са били приобщени към доказателствения материал показанията на св. М. Ч., дадени от него пред съдия в досъдебното производство. Въпреки това обаче в мотивите си съдът единствено е пресъздал съдържанието на показанията, дадени от св. Ч. в съдебното следствие, като тези, депозирани в досъдебното производство, са останали неанализирани, което в случая е било наложително предвид наличието на съществени противоречия между тях относно релевантни за делото факти, свързани с обстоятелствата знаела ли е подсъдимата за какво ще се използва наетото от св. П. жилище, проституирали ли са и други жени в предоставяните под наем жилища от подсъдимата, респ. била ли е последната съгласна с това. След съпоставка с останалите доказателства по делото, съдът е следвало да прецени кои от показанията на св. Ч. кредитира и съответно какво приема за установено. В същото време съдът е приел фактическата обстановка за установена включително и от показанията на св. Ч., дадени пред съдия в досъдебното производство, които освен, че изобщо не са обсъдени в мотивите, но са и в противоречие с приетото от съда относно фактите по делото.

На следващо място, съдът е приел за установена фактическата обстановка и от протоколите за разпит на свидетелите Т. С. П., М. Д. Ч., И. Н.

Н., Д. П. Д., Н. Й. С., В. Т. З., И. М. Е. и Б. Н. П., както и от обясненията на подс. В.-К. П.-А. /V. P. A./. Единствените приобщени към доказателствата по делото показания, дадени в досъдебното производство, са тези на св. Ч. и то тези, дадени пред съдия. Показанията на останалите свидетели, а както беше посочено и обясненията на подсъдимата, дадени в досъдебното производство, а така също и показанията на св. Ч., дадени пред орган на досъдебното производство, не са били надлежно приобщени, поради което и съдът не е следвало изобщо да ги коментира, нито въз основа на тях да приема за установени фактите по делото. Що се отнася до св. Н. С. същият дори не е бил разпитан от първоинстанционния съд, като не е бил и заличен от списъка на 4 свидетелите. Освен това в качеството на свидетел е била разпитана М. И. И., показанията на която обаче изобщо не са били взети предвид и подложени на анализ от съда.

Изложеното налага извода, че мотивите на първоинстанционния съд не покриват критериите на чл.305 ал.3 от НПК. От една страна липсва посочване на установените от съда обстоятелства, а от друга - оценка и анализ на доказателствата. Горното налага извода, че в конкретния случай е налице основанието на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК, доколкото всякога, когато мотивите са неясни, непълни или противоречиви е налице процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като представлява липса на мотиви и е пречка за осъществяване на въззивна проверка върху атакувания съдебен акт. Това нарушение по естеството си е отстранимо, но не и от въззивната инстанция, а само чрез провеждане на ново производство пред районния съд, което от своя страна налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, без да се обсъждат възраженията по същество на делото.